Какво се сбърка в българските телевизии на 3 март? Невежество или неблагодарност ни облъчи от екрана?

Валентин Грандев, v-razgovor.com

*оригиналното заглавие е "3 МАРТ – ТЪРЖЕСТВО НА НЕВЕЖЕСТВОТО ИЛИ КУЛМИНАЦИЯ НА НЕБЛАГОДАРНОСТТА"

Националният празник е празник на цялата нация, казано по детски и съвсем просто.

Позволих си да пусна телевизора цели три пъти и след няколко минути го изключвах.

Просто телевизионните програми не можаха и за миг да ме приобщят към нацията, която и без тях празнува успешно.

От екрана ме заливаше посредственост до невиждани размери. Водеща на сутрешния блок по BTV се произнесе за опълченците със следните думи: „Те, нашите момчета там, с голи ръце са се били. Е, не съвсем - с камъни и тела на убити…” Да бе прочела поне  „Опълченците на Шипка“, където дядо Вазов хронологически възпява всеки етап, стигайки до: „Няма веч оръжье! Има хекатомба!“. Гостите ѝ се изказваха с носталгия за миналото, когато празника беше различен (вероятно защото тогава двойкаджиите знаеха повече от днешните отличници, много от които водят телевизионни предавания).

Може би не съм прав, а просто надуто се деля от мнозинството, определящо настроението и духа на нацията. Забравям, че колегите ми се уговаряха да се съберат, за да отбележат празника още преди две седмици. Все на същата вила и да повторят Трифон Зарезан с условието, че ако им хареса, ще го направят и на 8 март. Национален празник, църковен празник, традиционен празник… все на отрупана маса, само и единствено поливан с алкохол. Вероятно през главите на споменаваните днес многократно опълченци им е минавало като упование нещо от рода на „Нека умрем за свободата, та да могат нашите деца и внуци да пият на корем с повод и без повод“.

В подкрепа на тази идея телевизиите въртяха (все пак Освобождение) многократно кадри на малцината достойни българи, изкачили на днешния ден връх Шипка и едновременно с това информацията, че трафикът ще бъде контролиран с цел да не се получат задръствания при завръщане в големите градове. Завръщане откъде? Банско, Пампорово, Боровец, Сандански, Барселона (!?), Солун (!?)… Посегналите към оферти с джакузита, басейни и изобщо All inclusive, многократно превишаващи замръзналите на върха, са убедени, че това е Свободата, за която някога са умирали прадедите ни.

Факт! Липсва ни възпитанието да засвидетелстваме почит и уважение към предците си загинали за бъдещето, в което ние уютно се радваме на празници и по-малко на делници (изпълнени са с труд, но пък не и с борба, страх или смърт). Какво тогава да говорим за освободителите? Националните радио и телевизия не споменаха изобщо загиналите руски воини, а говореха за финските, украинските, румънските и т.н. Някой чужденец, който току що е научил български, гледайки телевизия би разбрал, че „нашите момчета на Шипка с голи ръце са ни освободили“. БНТ, която от известно време надмина частните телевизии в съревнованието да прокарва правилния презокеански мироглед (гледайте Йордан Цонев), ни показа как Google ни приветства с днешното си лого и след това прочетоха официално поздравление от името на Джон Кери, което ме накара да се гордея, че не само ни инструктират… По-късно споменаха Русия, покрай погребението на Борис Немцов, който, ако вярвам на нашите телевизии, няма как да не е убит от Кремъл. Това беше всичко.

Изпаднали сме до нивото на наскърбена половинка, която след развода не може дори да проговори на съпруга или съпругата и да признае щастливите мигове и прекрасните деца, родени от връзката. Международното положение освобождава ли ни от моралните задължения към нашите освободители? Дяконът Левски, който ни оставил достатъчно завети за любов към родина, чест и достойнство, днес „актуално“ бива превръщан в неосъществен пророк: „Който ни освободи, той ще ни зароби“.  Да, но не ни е заробил. Сегашните ни освободители (без презокеанските) са предизвикали Берлинския конгрес, след което не е останало нищо за заробване, макар ако трябва да сме единни с духа на сегашното време, по време на същия този конгрес руската имперска дипломация претърпява пълен провал, вероятно водена от прадядото на Путин (Алксандър Горчаков), поради което настъпват още поредица от национални нещастия.

„Ако е за в Българско! То Времето е в нас, и ний сме във Времето, то нас обръща, и ний него обръщаме..." пророчески обещава Васил Левски на всички нас – с лекота обръщани от съвремието, неследващи светлия му пример сами да се опитаме да го преборим.

Надежда? Може би да прочетем и осъзнаем истински важните слова на Апостола: "За отечеството работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!“ , „Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре!“, "Братя, възобновлението на нашата славна преди държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй вам, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение".