Какво трябва да знаем за силното земетресение, люшнало Гърция според професор Емил Ботев
21.04.2018 / 14:50 0
Снимка Булфото
Земетресение с магнитуд от 4.9 в сравнение с 6.9 по скалата на Рихтер е около 1000 пъти по-слабо по енергия. Това коментира пред „Фокус” професор Емил Ботев, ръководител на Департамент „Сеизмология“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (БАН). В ранните часове на 21 април земетресение с магнитуд 4.9 по скалата на Рихтер бе регистрирано на 95 км. югоизточно от Солун.
„Придвижването на юг от Северно-Егейския ров на Егейската микроплоча е в рамките на около 10-15 милиметра годишно – едно сериозно придвижване. Придвижването на земекорните блокове на нашата страна за сравнение е средно 1-2 милиметра, а към Петрич е около 3-4 милиметра. Тези размествания много по-често формират по-значими земетресения“, каза още той. „На 24 май през 2014 година стана едно земетресение, малко по-източно от Халкидики, земетресение с магнитут 6.9 по скалата на Рихтер, което беше усетено в цяла югоизточна България и имаше сериозни повреди на сградния фонд в Хасковско и Кърджалийско. Сега това земетресение е усетено съвсем слабо от свръхчувствителни хора по високите етажи, както в Кърджали, така и в Петрич. Но това земетресение е с много по-слаб магнитуд“, допълни още проф. Ботев.
Проф. Емил Ботев каза още, че в България стават близо 1000 микро земетресения годишно. „Земетресенията на север имат сериозно въздействие и то на територията на нашата страна, защото са на голяма дълбочина. Сеизмичните зони се разпространяват в мантията, където те не срещат съпротивление и не затихват за разлика от плитките земетресения, с каквито е характерна България. Както и на юг, така и на север имаме високочестотни източници на по-силни земетресения с по-голяма честота. Докато честотата на случване на нашите земетресения вследствие на малките придвижвания на повърхността водят до много по-бавно натрупване на големи напрежения“, допълни още той.
„Освен това при нас кората е силно раздробена и за това ние сме място на много, близо 1000 микро-земетресения (с магнитуд по-малък от 3 по скалата на Рихтер) годишно, тъй като нашите земно-корови разломи не издържат натоварване на големи напрежения и ние реализираме една относително слаба сеизмична активност, но с достатъчно висока честота“, каза още професор Ботев.
„Това, което става в Халкидики, считам, че не е опасно в този момент и на същото това място не може да стане сега много по-силно земетресение. Предварителните проучвания за земетресения, не в океаните, където проучванията са много по-трудни, а на земните повърхности, водят до успешни прогнози на бъдещите земетресения само в до няколко процента успеваемост. До 1-2% от по-силните земетресения в световен мащаб са успешно прогнозирани“, каза в заключение проф. Емил Ботев.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
