Калфин: Роси Янакиева не спечели само една битка - тази за живота си

Росица Янакиева не е вече между нас. Страдам заедно с нейното семейство, близки, другари. Отиде си един човек, когото много уважавам. Зам.-председател на Народното събрание, депутат и съпредседател на ПГ на АБВ, доскорошен кмет на Перник. Това написа в профила си във фейсбук вицепремиерът и съпартиец на споминалата се през нощта Янакиева Ивайло Калфин.

„Малко познавах Роси преди да се захванем заедно със създаването на АБВ. Всъщност – бяхме се захванали да ударим камбаната, че в БСП и въобще в лявото пространство има проблем.

Тя беше железен човек, другар, на когото можеш да разчиташ напълно. Не мрънкаше, не се измъкваше, товареше се с работа, беше екипен играч. Отнасяше се с уважение и разбиране към всеки. Поставяше си амбициозни цели и знаеше как да ги постигне. Мотивираше хората, заразяваше ги със своя ентусиазъм и решителност. Неслучайно на два пъти донесе и най-добрия резултат за АБВ“, спомня си Калфин, цитиран от trud.bg.

„Росица Янакиева беше принципен и честен човек. Участва и говори на пленума на БСП, на който партията я изключи, заедно с Георги Първанов и Румен Петков. Убеждаваше да не го правят, защото отделната листа на изборите за Европейски парламент беше вик за промяна, а не партиен комплот от жадни за власт хора.

Не поискаха да я разберат. Живееше с проблемите на Перник и ги преживяваше дълбоко.

Прие много лично начина, по който беше определен нейния наследник, безпочвените му обвинения за лошо управление. Само от партийна дисциплина тя стана депутат и с мъка остави любимия си град, в който предвиждаше да има видими промени към есента на 2015 г. – края на втория ѝ мандат. Бореше се да обясни, че оставя града с точно толкова задължения, с колкото го е поела през 2007 г.

Лично преживя, когато наследникът ѝ уволни десетки способни експерти от общината. Държеше на честта си и не понасяше дребните хора, които я атакуваха, скрити зад партийните или институционални фасади. Росица Янакиева беше като майка за града си и за хората, с които работеше.

Не можа да спечели само една битка – тази за собствения си живот. Ще ни липсва!

Поклон пред паметта ѝ!“, завършва Калфин.