Калин Вельов, музикант - Варна ли? Говори ми за лятото

 

Роден на 18 юни 1973 г. в София. На 7-годишна възраст започва музикалното си образование, като посещава школата по ударни инструменти и солфеж към Двореца на пионерите. На 10 години е поканен за перкусионист в популярната детска вокално-инструментална група „Пим пам“ с ръководител Борис Карадимчев.

Работил е с голяма част от българските музикални звезди като „Акага“, Дони и Момчил, Васил Найденов, Йорданка Христова, Нели Рангелова, Георги Христов, Графа. Фенките въздишаха по него и когато беше част от Ку-ку бенд.

През 2006-а Калин поема по нов път – продуциране, композиране и пеене. Излиза и първият сингъл с Нина Николина - „Как се случва любовта“. Миналата година музикантът пусна и първото си соло парче - „Искам“, което е част от албума „2 лица“ и се очаква да излезе много скоро.

 

Нина Николина

Сработили сме се толкова добре и я харесвам толкова много като човек и приятел, че с нея на сцената нещата се случват с усмивка

Музата

Вдъхновява ме най-много друга музика, която слушам

Страстта

Моторите - не като скорост, а като усещане за свобода, вятъра

 

- С какво свързваш Варна?

- Говори ми за лятото... Топло, хубаво, слънчево... Каравана... Имам някакви концерти тук... Така я виждам Варна. Но истината е, че колкото пъти съм идвал и през зимата, пак си е много хубаво. Пак е романтично – да си в хотел, да виждаш от него морето. Дава ти едно спокойствие... Не знам... Винаги ще съжалявам, че Варна не е столицата и всъщност не живеем тук всички. Готино е много.

 

- Имаше участие с Мария Илиева. Как се чувстваш в нейната компания?

- Много добре. Отдавна започнахме да работим заедно. Помагал съм й на промоции на сингли, на албуми, свирил съм по концерти с нея. Напоследък започнахме по-често да излизаме заедно на сцената. С Криста, когато има клубни изяви, свиря на барабани, перкусии. Много ми е готино, защото в „Планет“ съм бил и с моите си проекти - „Тумбаито“, Arara Dance Project. Публиката във Варна е много готина, хората, които идват, винаги са с отношение към музиката, танцуват, кефят се. Това е много хубаво.

- Говори се, че публиката тук е малко по-особена. Забелязал ли си нещо такова?

- Да, може да се каже, че го играете по-капризни, малко по-кисели... Има някакъв такъв момент. Усеща се това желание да се поднася винаги по-специално шоу и съответно да се отбелязва, че публиката е по-специална. Но това за нас е и предизвикателство, защото в края на краищата то те изважда от тези релси, в които влизаш. Свикнал си: „ОК, това винаги ще го приемат и ще танцуват“... И хоп – отиваме във Варна, значи тук трябва да пробваме малко по-различни неща, може пък това да не стане, това да стане... Когато съм бил тук, всеки път е било много готино, особено с Arara Dance Project – диджейския проект, който имаме с Долорес де ла Каридад. Хората танцуваха, кефиха се много. Останал съм с добри впечатления, така че не мога да твърдя, че не сме били приемани добре.

- Имаш ли място, на което обичаш да свириш?

- По принцип Пловдив е един от най-музикалните градове, с традиции в джаза, но той е и Меката на попфолка, така че е много противоречиво. Навсякъде сме имали и готини участия, и концерти, на които аудиторията е по-студена. Това много зависи от момента, в който попадаш, от хората в този момент, които са дошли при теб... Нямам фаворит.

- Нина Николина ли си остава любимата сценична половинка?

- Да, определено. С Нина сме се сработили толкова добре и я харесвам толкова много като човек и приятел, че с нея на сцената нещата се случват с усмивка. Тя в момента е извън България за известно време, връща се само за концерти. От есента ще излезем с един нов проект – етно диджейски, чисто нов формат. Мислим за продължение на сценичната ни изява, но в момента съм се фокусирал най-много върху соло кариерата си. Пуснах наскоро „Седем пъти“ - новата песен от албума. На 18 април е концерт-промоцията на диска. Съсредоточил съм се върху разучаване на песните, на текстовете. Това са малко по-нови материи за мен. Защото певците са свикнали с бързото учене на много текстове, а при мен е леко ново, но се справям де, нямам драми за това. Набирам си и репертоар, не искам да свиря само авторски неща, а и кавъри, подходящи за моя стил.

- Какво става с другите ти проекти?

- С „Тумбаито“ правим много готин проект, на който се кефя. Започваме да записваме в студио албум, който е от стари български шлагерни песни от 60-те и 80-те години, поднесени в латино аранжимент. Първата песен, която ще пуснем през април, е „Ропотамо“ - едно парче от 60-те години на Атанас Бояджиев и текст на Радой Ралин. Супер сладурско весело парче. Можете да си представите Радой Ралин какъв готин текст е написал, който за времето си е бил леко хаплив. Имам една любима фраза: „Всички знаем где е рая, той е в нашата страна“. Това ще е дует на Мартин Ташев и Долорес де ла Каридад. Любопитно ни е, защото това са стари песни, които или не са познати, или са супер забравени. Така че ние ще ги поднесем в латино аранжимент, забързано темпо, по-танцувални, свежи... Някои неща леко ще ги променим. Ще е интересно хората как ще реагират, особено това по-старо поколение, което ще си спомня оригиналите и няма да ги е чувало в рамките на 30 години. Отделно с „Тумбаито“ направихме една турска връзка – изнесохме през декември концерт в Истанбул, който мина супер успешно. Тия дни пътувахме за там за втори концерт. Има някакви планове всеки месец да ходим. Лятото може би ще направим турне в Анталия. В Румъния имахме концерт на латино фестивал миналото лято. Октомври го изкарахме в Македония, беше жестоко. 

- Латиното ли е най-голямата ти страст?

- Не, латиното е една от страстите ми. Просто като се прибрах в България, най-бързо се случиха нещата край него и сега хората ме свързват само с това нещо. То е една част от музикалните ми интереси. Започнах като кънтри-рок барабанист с „Медикус“, фюжън перкусионист и барабанист с „Акага“, после поп музикант... Така че интересите ми са много разностранни. Една от страстите ми след холандския ми период е диджей вълната. Нея сега успях да я включа в Arara Dance Project – електронна музика, примесена с афро ритми и глас, перкусии, тромпет. Този проект, който замисляме с Нина – „Пендара етно проджект“, също е базиран на електронни миксирани груув-ове. Отрасъл съм с поп музиката, тази страст я превъплъщавам в самостоятелните си изяви. Така че намирам къде да излея това, което седи в мен под една или друга форма.

- Как се случва музиката при теб? Какво те вдъхновява?

- Вдъхновява ме най-много друга музика, която слушам. Вдъхновява ме собствената ми амбиция и желание като творец да се изразя. Емоциите, които събираме от любови, гняв, радост... Тази емоция музикантът успява да я пресъздаде. 

- Би ли се пробвал на „Евровизия“?

- Не, в никакъв случай. Смятам, че на този конкурс трябва да отиде изпълнител, който да е много по-млад от мен. Аз съм на 38 години и в момента имам много по-различни цели от това да се явявам на такива конкурси и да се доказвам като талант. Трябва да е изпълнител, който има силни гласови възможности. Не се смятам за гласовит певец, аз просто пея песните, които композирам. Както е казал Боно – просто се опитвам да напиша свястно парче, което да мога да си изпея сам.

- Освен музиката има ли нещо друго, което те вълнува?

- В момента силно ме вълнува любовта. Но спирам дотук, няма да дам никакви подробности. Но е нещо, което ме е омагьосало и погълнало. Другото нещо, което ме вълнува, са моторите. Не като скорост, а като усещане за свобода, вятъра... кефът да си на две колела и да пътуваш нанякъде... Искам да дойде по-скоро топлото време и да изкарам и големия мотор, и със скутера да бръмча из града... Караваната, морето, екскурзиите, природата са ми много на сърце.

- Страст са ти моторите, явно обичаш предизвикателствата...

- Да, по душа съм си малко или много авантюрист.

 

Виолета Тодорова