Калин Врачански за ПЕТЕЛ БГ: Има много КРАСИВИ ЖЕНИ у нас, но ВСЕ ПАК СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ

Той е един от секссимволите на родното кино, а и театър. Едва ли има вече фенка, която да не знае, че е роден на 9 юни 1981 г. в Червен бряг. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков през 2002 г. Безспорно голямата слава за него дойде с участието му в телевизионния сериал „Стъклен дом“. Името му се свързва с кого ли и какво ли не, Калин Врачански обаче предпочита да е здраво стъпил на земята и да не забелязва големия интерес, който предизвиква с появата си.

Макар и само за ден, успя да се порадва и на слънцето в морската столица. Заедно с колежката си в „Стъклен дом“ Диляна Попова той оценява момичета, които имаха желание да станат звезди в конкурс за красота.

 

Камен

Наистина много добре се чувствам в ролята. Някак си по-бързо се получават някои неща, отколкото преди

Страстта

Да се качиш на мотора, е вид свобода. Усещаш всеки един мирис, когато минеш през някаква местност

 

- Какво настроение ви носи Варна, с какво я свързвате?

- Варна и морето, като в песента. Иначе настроението е много лятно, защото времето е много хубаво. 

- Избирахте момичета, които ще участват в „Мис Мерилин“. Според вас вярно ли е все още, че българката е най-красивата жена?

- Красиви жени има навсякъде. А дали българката е най-красивата... не знам. Не може да се дава такова определение. Че са красиви, красиви са наистина. Има много красиви жени в България, но все пак светът е голям.

- Какво харесва един мъж в жената първо?

- Според мен това важи и при жените, не само при мъжете. Като видят съответния индивид, да ги грабне по някакъв начин. Дали ще бъде с красота, с интелект, просто с някакъв жест, който да го изпълни и да се впусне натам... Може би първото впечатление, емоцията, която съответният индивид предизвика. Това е най-важното.

- В момента „Стъклен дом“ е във ваканция. Да очакваме ли есента екшънът от последните серии да продължи?

- По този въпрос малко ще замълча, тъй като не трябва да се говорят някои неща. Ще разберем натам какво ще предстои.

- Има ли разлика от старта на сериала и сега? По-добре ли се чувствате в ролята си?

- И това, а и по-спокойно. На всички ни е ясно какво трябва да правим и работата върви по-спокойно, по-бързо стават някои неща. Някои неща се изпипват повече. Отдава се внимание на детайли. Хубаво е, че измина някакво време, в което всеки да се намести. Колкото до образа, който трябва да направя, наистина много добре се чувствам. Някакси по-бързо се получават някои неща, отколкото преди. Това е благодарение на времето, което измина.

- Пред камерата или на сцената – къде е по-голяма тръпката за вас?

- Определено тръпката на момента се изпитва в театъра, тъй като живият контакт с публиката е много по-голямо предизвикателство. Докато пред камерата не е същото. Там е много хубаво, ако нещо не стане както трябва, спираш и започваш отначало. А при живото представление всичко е на момента. На момента трябва да се импровизира, ако нещо стане.

- Има ли герой или типаж, който мечтаете да изиграете?

- Има едно нещо, което ми се иска да опитам. Сега дали ще стане и дали ще се получи, е едно на ръка. Но искам ролята на Мефистофел от пиесата „Фауст“. По някакъв начин ме привлича. Сега има много филми на тази тематика – тъмната страна на нещата. Интересно е, предизвикателно. А самата роля на Мефистофел е доста силна. Предизвикателство си е да опиташ да го направиш. Дали ще се получи това вече е друг въпрос.

- А кой е образът, в който се чувствате най-уютно?

- Не знам, може би за момента е от едно представление, което играем в театър „София“ - „Тримата мускетари“. Това е романът, разказан набързо и по доста комичен начин. Едно леко преминаване през целия сюжет на това произведение. Там се чувствам добре. Успяваме с колегите да се забавляваме, да импровизираме доста пъти на места. За момента там е доста весело. Има и доста действия – дуели, тичане, скачане, все такива забавни неща. Интересно е.

- Някаква по-забавна случка имали ли сте?

- Те постоянно се случват, защото всяко едно представление е много различно от всички останали. Тъй като ние се наместихме и отпуснахме в него, и всеки започна да импровизира. И започнахме колегите да се изненадваме, което и за нас, и за публиката става много забавно. На момента трябва да се реагира и доста пъти се е случвало действието да бъде спряно, да се насмеем, за да продължим. Публиката от своя страна го разбира и много добре го приема, с аплодисменти. Те дори започват да се забавляват заедно с нас. Понякога ние се забавляваме повече от тях.

- А то всъщност не е ли това най-важното – да се забавлявате, за да се получават нещата?

- Разбира се. Ако има забавление на сцената, то неминуемо се прехвърля и в публиката. Ако стане, това е най-хубавото нещо.

- Какво ви предстои в театъра?

- През октомври ще излезе едно представление - „Коварство и любов“ на Шилер. Надявам се да успеем да го направим, защото това си е една класика, която е доста емблематична. Ако успеем, ще бъде интересно и за публиката, и за нас.

- Има ли режисьор, с когото обичате да работите?

- Не съм имал възможността да работя с чак толкова много режисьори. Във всеки един се намира по нещо, което да ти е приятно. Има и моменти като предпремиерата, в които си на нокти и най-малкото започва да те дразни. Но когато се получи приятелска атмосфера, тогава е най-добре. А то почти винаги става. 

- А актьорите, с които си взаимодействате най-добре на сцената?

- Това, естествено, са колегите, с които съм учил в академията и имам щастието да играем заедно на сцената. С тях е много хубаво. Като се получи химията между хората, стават много приятни неща, има импровизации. Там, където може, разбира се. Има представления, при които това не се получава – някои са по-сериозни, по-драматични. Например играем „Електра, или свалянето на маските“. Доста сериозна драма е, там не може да се отиде в тази крайност. Там има много текст. И в един момент, защото е изморително такова, се получават лапсуси доста често при препускането по текста. Ритъмът там е доста забързан. След представлението си говорим и: „Ей в този момент като го каза това... Едва издържах.“ Само виждаш как колегата срещу теб отваря едни огромни зеници, но се въздържа, някак не върви да се разсмее. 

- Различна ли е в реакциите си публиката?

- Например с „Тримата мускетари“ като обикаляхме, знаем, че то се радва на добри реакции от хората. Но има градове, в които не се получава. И: опа, днес не играем добре, трябва да се стегнем. Но публиката е различна. Понякога е по-скептична, по-затворена, друг път – отворена за всякакви забавления.

- Знам, че сте фен на моторите. Високите скорости ли са в кръвта ви?

- Самото усещане да се качиш на мотора е много хубаво. Дали ще караш бързо, или бавно, е едно на ръка. Да се качиш на мотора, е един вид свобода. Усещаш всеки един мирис, когато минеш през някаква местност. Много е странно. И за човек, който никога не е карал мотор, няма как да го разбере. Но е много приятно.

- Не е ли малко рисково?

- То е рисковано да ходиш и по улиците по принцип. Падат предмети от сгради, сгради падат, така че... 

- Освен моторите друго любимо занимание имате ли?

- Сноуборд през зимата. Сега не знам, ако успея да подкарам кайт тази година, може би и то ще ми стане любимо занимание. 

- Каква музика обичате да слушате?

- Харесвам електронните стилове. Хип-хопът и рапът си вървят открай време. 

- А край моторите харесвате ли рок?

- С рокмузиката не съм на ти. Не е моят стил в музиката. Харесва ми повече тази, която е актуална в момента. 

- Това внимание към вас не изморява ли?

Аз лично не се изморявам. Имам много неща, с които трябва да се занимавам, така че не обръщам внимание. Не смятам, че човек трябва да изпада в тия състояния – някой не ме ли забеляза. Не е необходимо.

 

Виолета Тодорова 

Снимка Даниел Енчев