Канадска българка с нетрадиционна изложба в ReBonekrs - Варна
Редактор: Виолета Николаева
Снимки Христина Бързанова
Канадска българка „отвори” очите на бог Ра. Изложбата на Йона Пеловски разкрива нова гледна точка за взаимодействието между изкуството и технологиите, казва за нея приятелката на нетрадиционната авторка, журналистката Христина Бързанова.
Йона Пеловски, професор от Канада, избра България за премиера на уникалната си изложба „/Пан/Оптика на Мисълта“. Повече от 30 години живее в чужбина, твори и преподава в различни университети в Торонто и Монреал в 2 основни департамента Философия и Кино/ дигитални изкуства/.
Откриване 30.09.2022 г. - 19 ч в ReBonekrs - Варна
(Пан)Оптика на любовта е техно-шаманско изследване на виждането като любов. От
технологията до митологията на визията, този проект събира значения, за да преосмисли как зрението сглобява визуалната реалност. Изхождайки от древни прозрения и практики на сънуване, той мобилизира електрическата сила на новите технологии, за да възкреси произведението на изкуството като чудодеен жест, който отваря поглед към неизвестното1 пишат домакините на изложбата във Варна.
(Пан)Оптика на любовта е поема за визията като прозорец към невидимото.
Интерполирайки традиционни представи за всевиждащ Бог с шпиониращия потенциал на съвременните цифрови технологии, работата изследва въпроси на неприкосновеността на личния живот, тайната, знанието и откровението, проследявайки как страховитото възприемане на технологията като паноптичен наблюдател може да се трансформира в любящо общение с технологично невъзможното.
(Пан)Оптика на любовта е разширена кино поредица - нелинейни аудио-визуално-текстови физически и цифрови сегменти (хипер)свързани помежду си съставляват това, което наричам кинематографична книга. Проектът увеличава максимално потенциала на дигиталните платформи за нелинеен интерактивен монтаж. Избрани визуални компоненти са разработени като лентикулярни отпечатъци – аналогов печат, който прави възможен анимационен ефект, активиран от позицията на зрителя.
Дигиталното произведение (текст и видео) тече в диалог с лентикулярните отпечатъци, активирайки друга гама от сетивни преживявания, които създават алтернативни значения. Аудио-визуалното съдържание на проекта е пренаредено на блокчейн (NFT) по начини, които позволяват на онлайн и физически зрители да генерират нови значения и стойности.
Физическият компонент на проекта се състои от три лещовидни печатни панела с размери 110 x 60 cm, три нелинейни видео циклични последователности, едноканален късометражен филм и девет специални NFT алуминиеви разпечатки (размерите саспецифични за сайта, т.е. генерирани според конкретното галерийно пространство). Видео циклите се прожектират директно върху стенни повърхности, „огледални“ на отпечатъците (също специфични за обекта по отношение на размер и позиция).
_%20570x%20891.jpg)
//
БИОГРАФИЯ
Йона Пеловска/ Да Зайн е художник/ режисьор и доктор по философия, заинтригувана от човешката способност да генерира реалности. Тя фокусира на изкуството като
посредник между възприятието и сънуването, изследвайки границите на художествения език чрез отворен транс-медиумен подход. Образованието й в кино режисура е
продължение на ранното й обучение по визуални изкуства, което маркира кинематографичните технологии, медиите на светлината и времето, като неин предпочитан художествен инструмент.
Йона Пеловска е носител на редица стипендии и отличия, и е представяла работата си на фестивали, в академични институции и галерии в Европа и Северна Амрика. Това е
втората й изложба в България.
Излизайки от тази изложба, съжалявах само, че не съм поет или Мусоргски, за да излея заливащите ме възторзи с най-чистите форми на изкуствата! Намерих контакт с художничката и ето какво отговори тя на част от безбройните ми въпроси, казва интервюиралата я Христина Бързанова:
- Йона, почти две трети от живота си сте прекарала в Канада, как се чувствате българка от Канада или канадка с бългаски корени?
- Където и да отида, винаги съм се чувствала конфортно, но съм се афиширала като българка, а и Вие не забелязахте акцент в моя български, нали? Говоря и преподавам на английски и френски също без акцент, просто природна даденост - вкус към езиците.
- Как и защо избрахте България за начало на Европейското Ви турне?
- Когато си идвах миналата година и минах през любимите си места в София, където съм родена и израсла до 16-тата си година, за първи път ме заля такава чиста любов и радост , че не изпитах вече никаква носталгична болка. Тогава реших да представя някои от най-съкровените си търсения и постижения точно в Родината ни. А след като споделих с приятелката ми, Виолета Генджелиева, тя организиа нещата, а и те толкова бързо и с лекота се уредиха, че вече бях напълно убедена в правотата на решението си.
- А къде са корените на тези Ваши творчески търсения в сферата на изобразителното изкуство, философията, киното и дигиталните медии?
- Още от детски години бях почти шизофренно разкъсвана от интерасите си в областта на изобразителните изкуства, писането и древните религии и философии. До заминаването ми 2 години учех в Художествената гимназия и когато в Канада избирах какво да следвам, избрах „Кино“ като реших, че това изкуство е пресечна точка на всичките ми интереси.
- И ...останахте ли доволна от избора си?
- О, не ,както виждате! Да, киното е най-синкретично/ събирателното/ изкуство, но аз доста бързо разбрах, че Кино-индустрията е завзела Кино-изкуството и все повече и повече я завзема. Докато изкуството е уникално в същността си, създава уникални екземпляри, то индустрията, възниква на съвсем различен принцип – за продукция, печалба и създаване на серии за възпроизводство. Простичко казано изкуството и индустрията са в противоречие в самата си същност.
- И все пак откъде тръгнаха търсенията Ви ?
- Още като ученици в Националната Художествената Гимназия споделяхме колко често сме били разочаровани от оргинала, след като дълго сме гледали и изследвали даже детайлно, репродукцията. Тогава се появило в мен онова червейче, което дълбае и до днес, защото новите технологии , които се развиха така бурно,репрудуцират така, че вече е трудно да се говори за оргинал. Ние само си мислим, че те са в наша услуга, че ние ги управляваме, но те всъщност толкова откровено ни форматират и като мислене, и като психо-емоционално състояние! А изкуството е уникално и сакрално прозрение, общение със Света, със себе си, с Духа, с Бога/или както искате го наречете/!
Така и започнах да пиша моята дисертаци, за да имам „лукса на времето“, за да изследвам по-дълбоко този въпрос.
- А на каква точно тема беше Вашата дисертация?
- „ Технологийте и тяхното отражение върху нас, върху нашето мислене и емоционалност, върху нашата когникативност“. Дълго звучи, но не мога да намеря по-кратичък превод на български, без да намесвам чуждици, както забелязвам, че е модно в България пак напоследък. Най- простичко казано- оглеждайки се в едно огледало, ние забелязваме как то също ни рамкира, форматира ни. Още със създаването на фотографията и киното, като движеща се фотография, те поставят и своите изисквания към нас, а вече съвременните електронни медии са мно
- Това е и същността на философията на Маклауън. Какво е влиянието му върху Вас и Вашите разработки?
- Разбира се! Аз „дълбая“ точно в негова традиция, както и на другите големи философи- теоритици на технологийте като У.Бенямин и Хайдигер. Бих могла да кажа, че ги чувствам като мой бащи, като колоси, на чийто рамене стъпвам.
- Май вече стигаме до изложбата Ви...?
- О, да! Тя е венец на моите дългогодишни търсения –дали може да намеря такъв език на новите дигитални технологии, който да може да изразява поетичността, уникалността на изкуствата. Той трябва да е адресиран персонално към всеки зрител, да зависи и от наблюдателя, да не се унифицира лесно, да не може копията да са наравно, а и по-добри от оргинала.
- И какви са технологийте, които Вие използвате?
- С напредъка на новите дигитални технологии, те започнаха да диктуват мислите и чувствата ни, а ние само си въобразяваме , че ги управляваме. Макар и лаик, но фен на квантовата физика, аз използвах отдавна познатите лентикуларни принтове,но на съвременно дигитално ниво, за да вкарам и наблюдателя в движещи се образи, а не да „арестувам вниманието му“, както правят всички медии. В цикъла „Очите, които спряха влака“, всеки вижда различни неща всеки път, а в „/Пан/Оптика на Любовта“- вижте сами!
- В цялата Ви изложба личи едно дълбоко познаване на източните религии и филосфии. Откъде идва то, техен поклонник ли сте?
- Не съм привърженик на нито една религия, в смисъла на ревностния последовател. Но като израсла в Християнска страна, най-близки до душата ми остават Християнските ценности и морал. Но изследвайки човешкото познание като процес, изчетох доста от древните тестове в оргинал. Затова и вече от години преподавам Философия. А все повече виждам близостта между религийте, мнооого дребни вече ми изглеждат различията и в техните духовните практики. От 4-годишна възраст у дома се практикуваше Йога, отивайки в Канада се запознах и с много други различни прктики, а сега- толтекски, от Мексико.
- А Вашият избор на Очите на Ра и Тот...?
- Изборът ми дойде доста спонтанно – още от Художествената Гимназия в София бях изчела и изгледала всичко, което имашетогава на български, свързано с Египетската култура, и бях зпленена. Исега , търсейки поетичен събирателен образ на Духа, на Божественото начало, очите на Амон Ра и Тот просто си „дойдоха сами“.
- Значи можем реално да приемем изложбата Ви като венец на всичките Ви дългогодишни търсения в областта на цялостното Човешко познание и Култура, във всички проявления на Духа?
- О,да! Все пак другият ми докторат е на тема: „Поезия и разум: способи и смисъл на движещите се образи“, но той е само теория. А с изложбата ми исках да го разкажа и на всички хора по визуален начин. Дано да съм успяла!
- Безспорно!!! И сме щастливи всички в България, че сме първите в Европа, които я виждаме. Но какъв ще е пътят й оттук нататък?
- Засега мога да издам само за България : до края на октомври ще съм тук - до 9.септември в София, в „One gallery“, а от 28.09. до 14.октомври във Варна- откриваме на 30 окт. от 18.00ч в Бункера. Много исках изложбата да мине и в старите столици, Велико Търново и Пловдив, но не остана време - вече потвърдиха поканата за Париж.
- Ооо, значи Варна сме преди Париж?! То е и исторически вярно.
-/смее се/ Знам, разбира се, но да не изпадаме в националистично- шовинистични крайности.
- БЛАГОДАРИМ Ви! Успех по Света! Накарахте ни пак да се гордеем, че сме Българи - имаме сънародници като Вас!
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
