Канибализъм, газови камери и убийства на малки бебета в лагерите в Северна Корея
Сигурно се чудите как може Южна Корея да е една от най-развитите страни в света с икономика, колкото многократно по-голямата Русия, а братският им народ в Северна Корея да тъне в нищета и тоталитаризъм?
Отговорът е в системата на управление - Южна Корея е демокрация и развита пазарна икономика, а Северна - националистка диктатура, водеща до пълна самоизолация на страната.
Ето какво разказва блогърът Айхан Юнал:
Докато в една част на света хората се чудят какъв плейлист да си пуснат по пътя за работа, и в кое кафене да си купят чашка вкусно лате, в друга част на света хората се опитват да живеят в адски условия в продължение на десетки години, изтезавайки ги в специални камера на изтезанията за престъпленията на своите роднини и да рискуват живота си за да спасят своите близки.
Аз съм Ayhan Infire и днес ще ви разкажа за 10 човека, които са изживели истински ужас в най-затворената страна в света – Северна Корея.
1. Шин Дон Хук
Правозащитник от Северна Корея, известен е с това, че той е единственият арестуван, който е успял да избяга от лагер 14, в който се съблюдава ужасно строг режим. Той е разположен в гората, приблизително на 50 километра от Пхенян, съгласно данните от правозащитните организации, лагер 14 се явява най-големият лагер в целият свят с политически затворници също така е известен и с изтезания и екзекуция. Шин се е родил в този лагер, и е стоял 23 година зад тези огради, без нито малка представа как изглежда реалният свят, въпреки, че той не е извършвал никакви престъпления, неговите родители са били обявени за врагове на партията, а това е означавало, че той е трябвало да сподели тяхната съдба. През 2005 година му се появява шанс за да избяга заедно с негов партньор, те са събирали дърва в един от ъглите на лагера и са решили да прескочат електрическите мрежи, първи се е качил приятеля на Шин и моментално е бил убит, тогава Шин с помощта на неговото тяло е успял да преодолее мрежите и е успял да се спаси.
Той е успял да избяга в Китай чрез Северната граница, където той е получил убежище от посолството на Южна Корея, вече от 10 години той живее в Сеул и се явява международен активист по права на човека
2. Ким-Хе Сук.
На 13 годишна възраст Ким-Хе Сук са я арестували заедно със семейството й за 28 години в затвора за военнопленници, причината за арестуването им не е съобщено, по нейни думи в този затвор затворниците са се разделяли на 3 групи, и всички са трябвали да следят един за друг и да съставляват подробен отчет за действията си, ако някой е отказвал да пише отчет, даже при условие, че ако този човек е боледувал или не е можел да пише надзирателите са изкарвали по един зъб или са стягали белезниците за да не може да постъпва кръв по ръцете им. В този затвор понякога се е прибягвало и до канибализъм, в това число спадат и децата, просто за да не умират от изтощение, по думите на Ким ,тя е била свидетел на това, как една майка е сварила своето 9 годишно дете в огромна тенджера, тя не се е побирала в тенджерата, затова жената е започнала с отстраняване на нейните крайници. Ким е излязла от затвора на 42 години и тогава е успяла да научи причината за ареста й, оказва се, че нейният дядо е избягал в Южна Корея по време на корейската война и именно за това Северна Корея е решила да накаже цялото семейство на почти 30 години затвор заради избягалият войник.
3. Квон Хек
Това е бившият офицер в посолството на Северна Корея в Пекин, работил е като началник на лагер 22, в документалният филм на ББС, Квон разказва, че в този лагер са разположени няколко газови камери, където провеждат химически експерименти над хората, по неговите думи в резултат от експериментите в тези камери са почивали цели семейства, умиращите родители са правели изкуствено дишане на своите деца докато не починат и те, нарисуваната от Квон схема за разположение на газовите камери са много близки с нацистките газови камери в Аушвиц. Възпитан от строгите Севернокорейски закони, тогава той не е изпитвал никакво съчувствие към тези хора които са почивали буквално пред неговите очи, и без съмнение е твърдял, че всички хора включително децата заслужават смъртта.
4. Ли Сун-Ок
Тя е била 6 години в лагера, по нейни думи един ден надзирателите е трябвало да изберат 50 здрави жени сред арестуваните на които да им се сервира зеле, след като са го направили жените са започнали да крещят от болка, започнали да са повръщат кръв, както се е оказало, зелето е било пръскано със отрова, за не повече от 20 минути всичките 50 жени са починали, починали са в мъки, освен този случаи Ли е споделила за други случаи, например как охраните са задушавали малките бебета родени от арестуваните, също така тя е била свидетел на многочислени изнасилвания и публични екзекуции в лагера. Ли Сун е излязла през 1992 година от лагера и е успяла да избяга в Северна Корея след 3 години.
5. Йеоми Пак
Тя се е родила през 1993 година в разгара на Севернокорейският глад, който е сложил край на 2 милиона и половина жители, за да спаси семейството си от глада нейният баща е трябвало да търгува на черният пазар, през 2002 година са го арестували за незаконна търговия и са го отправили в затвора недалеко от Пхенян за 17 години, след 3 години той е решил да дaде подкуп за да излезе от затвора и успява, неговото семейство е решило да избяга в Китай и да започнат нов живот там, през март 2007 година Йеонми заедно с майка си са успели да минат през границата с помощта на китайски брокери, след като са се отдалечили няколко километра от границата китайските превозвачи са казали, че ще ги предадат на Северно Корейското правителство, ако малката Йеонми не преспи с тях, майка й разбирайки безизходната ситуация е решила да предложи себе си, вместо детето си, жената са я изнасилвали пред очите на дъщеря й, след няколко дни бащата също е успял да избяга и се е присъединил към семейството, но за съжаление скоро той е почивал, Йеонми и майка й са го заровили в голяма яма, след което са избягали в Монголия с надеждата да получат помощ от Южнокорейското посолство, но по-нататъшната съдба на тези хора и до ден днешен остава неизвестно.
6. Отто Уомбиер
Това е американски студент, който заедно със своите приятели се е отправил в Северна Корея за новогодишните празници, но внезапно се оказва зад решетките заради кражба на агитационен плакат от хотела в който е нощувал, Отто е признал своята вина и е бил осъден на 15 години изправително-трудова работа, от този момент САЩ постоянно са се опитвали да освободят студента, но за съжаление не са успявали, студента всъщност е отвлечен и си е признал по принуда, след почти половин година 22 годишният студент е попаднал в кома и е бил върнат в САЩ, лекарите му поставят диагноза тежка форма на неврологическа травма, причинена по-скоро от жестоките действия в затвора, 6 дни след пристигането му в Америка, той е починал без да дойде на себе си.
7. Ким Ян Сунг
През 70-те години, тогавашната млада Ким се е присъединила към танцувалната група на Северна Корея, които тогава са тацували по празници и церемонии, тя е била в кръга на бащата на нацията Ким Ир Сен, тя е научила много за него и неговият син, например тя е научила, че една от танцуващите жени в групата, често е ходила при Ким Ир Сен, предполагам се досещате за какво става въпрос.
Това е било достатъчно за да я изпратят в лагера за 9 години, по нейни думи в лагера тя е изживяла истински ад, арестуваните са се хранили с каквото намерят – от мишки, жаби и змии. Бременните жени, които са били в затвора са криели бременните мишки, за да могат след като родят да осигурят храна на своите деца. Когато тя е била освободена, нейните родители, включително и 8 годишният й син са починали в суровите и тежки условия.
8. Люсия Янг
Израснала е в Северна Корея по времето на Ким Ир Сен, в това време е нямало реколта и гладът силно се е разпространявал по страната, и нейното семейство е трябвало да преживява както може, страданието се е усилвало и от този факт, че Люсия е имала близки, които са успели да избягат от Северна Корея. Младата служителка тогава е работила в една от фабриките, Люсиян е била изнасилвана нееднократно, докато един ден не разбира, че е бременна, тя е накарана на сила да се ожени за изнасилвача й, след това нейното семейство са е отказала от нея, тя не веднъж е молила свои роднини и семейството си да я пуснат да живее с тях, накрая нейните родители се съгласили, но с едно условие, да продадат детето, защото на тях не им е трябвало още едно гладно гърло и Люсия се е съгласила.
След известно време тя е отишла в Китай за да си набере продукти и храна за своето семейство, но за нейно огромно съжаление, тя е пленена от Севернокорейската войска и е изпратена в трудов лагер в близост до Чхънджин, там тя за втори път успява да забременее, тя е искал да направи аборт, но по чудо нея са я освободили от лагера, след като се е върнала у дома, майката на Люси е съобщила, че когато тя роди, моментално ще убият детето й, а жената ще я върнат в трудовият лагер и майка й е посъветвала да избяга, тя отново се е отправила към китайската граница с новороденото си бебе на ръце и не гледайки на обстрелите по нея тя е успяла да избяга.
9. Ким Квань-Лин
48 годишният мъж на име Ким, той е прекарал повече от 2 години в известният лагер Джон Хиори, осъдили са го за опит за бягство и за нелегална търговия, след като излиза на свобода той успява да избяга и на съвещание по правата на човека, той подробно е описал и е нарисувал как затворниците са гладували и изтезавани, едно от изтезанията е било така наричаното ,,изтезания на гълъби“ ръцете на затворниците са били вързани и прилепнали към стената, за да може затворниците да не могат да се изправят.
В това положение хората са ги оставяли за 3 дни, след което телата им за дълъг период от време са оставали изкривени.
На други снимки, нарисувани от Ким са били изобразени как са транспортирали труповете, как изтощени от глада хора се хранят с мишки и змии.
10. Анг Мьюнг-Чол
Бивш Севернокорейски пазач в един от затворите е станал свидетел за множество ужаси, но някой до ден днешен са в неговата глава и не го напускат. Например, как са пускали агресивни кучета да преследват децата на арестуваните и са ги скъсвали на парченца пред неговите очи. Той е работил в лагера като охрана в продължение на 8 години, докато един ден не е решил за избяга от Северна Корея през 1994 година, по неговите думи нападението на деца от кучета е било обичайно явление в лагера, никой даже не се е опитвал да ги спира.
Отношението към затворниците и децата е било толкова строго и ужасяващо, че много деца с тежки травми са ги заравяли живи, още докато те са дишали, след известно време той вече е започнал да работи като шофьор на лагерният камион, той е започнал често да си задава въпроса за справедливостта на тази система, той е общувал всеки ден с арестуваните, по негови думи повече от 90 процента от хората, са няма нито най-малка представа защо са арестувани и защо са се оказали в лагера, през 94 година несправедливата системата е докоснала и неговото семейство, бащата на Ан е се е самоубил в Северна Корея, а това е незаконно, и за това наказват роднините с това, майка му, сестра му и неговият брат са били отправени в затворният лагер.
Страхувайки се за своят живот Ан е успял да се добере до реката, разделяща Китай от Северна Корея и е преплувал границата.
2
3
