Капитал: ВМРО готви скандален закон, който може да узакони домашното насилие върху децата
снимка: Булфото, архив
Обсъжданите промени са радикални. Ето какво може да се случи в скоро време:
"Преди Коледа ВМРО се готви да узакони домашното насилие върху децата, така че тези, които са бити и пребивани, да нямат закрила от страна на държавата." Това написа в публикация във Facebook Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата, по повод внесения от ВМРО проект за промени в Закона за закрила на детето, с който на практика се подменя цялата философия на държавната подкрепа за децата.
"Проектът е в разрез не само с българското законодателство, но и с международното право за закрила на децата като Конвенцията на ООН за правата на детето. Истинска загадка е за мен дали това се прави от глупост или злонамереност... Все пак не ми се иска да вярвам, че някой може да е злонамерен към децата в риск", казва Богданов, пише capital.bg.
Законопроектът, внесен от група депутати на ВМРО начело с Александър Сиди, е пореден етап в серия от събития през последните три години, свързани с промотирането на антисоциални и антихуманни тези от различни националистически и религиозни организации. В резултат на тази агресивна хибридна пропаганда управляващите се отказаха от ратифициране на Истанбулската конвенция, отлагаха до безкрай влизането в сила на Закона социалните услуги, замразиха Националната стратегия за детето, допуснаха истерия с митовете за норвежката заплаха, поредица от унизителни случки покрай опитите за въвеждане на сексуално възпитание в училище и т.н.
Сегашната инициатива на ВМРО за промени в Закон за закрила на детето е очевидно предизборен популистки ход, което означава, че може да се очаква и агресивно продължение по темата. Въпросът е дали патриотите ще успеят да извият ръцете на ГЕРБ в името на стабилността на коалицията, както се случва все по-често през последните месеци.
Парадоксалното е, че всичко това се случва в контекста на последния случай на драстично семейно насилие в Сандански, който завърши с убийството на две деца и потресе цялата страна. Освен всичко друго този случай показа, че правозащитните и социалните институции в България не работят, законът не създава достатъчно ефективни механизми, с които да гарантира адекватни мерки на държавата дори при недвусмислени сигнали до компетентните органи.
Всичко в името на биологичните родители
Показателно е, че законопроектът е с обем от осем страници, а мотивите към него са само половин страничка с общи фази, сред които акцентът пада на необходимостта от спазване на интереса на родителите/законните представители, на които да се осигури "равнопоставено участие в процеса" по налагане на мерките за закрила. "Интересите на детето могат най-добре да бъдат защитени чрез увеличаване на състезателното начало в процеса, като всяка страна има равни възможности да доказва правата си и да възразява срещу исканията на насрещната страна", се казва в мотивите.
Проектът е крайно непрецизен от правно-техническа гледна точка, включително и с погрешно посочени текстове и цитати от закона или препращане към несъществуващи текстове, но това е най-малкият проблем. Същественото е, че той предлага премахването на базисни позиции в закона, като от друга страна вкарва в него термини, които освен че са неясни и обтекаеми в контекста, в който са поставени, превръщат текста в безсмислица.
Така например няма никаква обосновка защо се предлага от закона изцяло да отпадне текстът, който предвижда, че "Специална закрила се осигурява на дете в риск". Същевременно, значително се променя съдържанието на понятието "дете в риск", като се вкарват многозначителни уговорки към съществуващите формулировки. Към сегашната формула за дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му, се прави уговорката: "нехуманно и нечовешко отношение, свързани с проява на физическа агресия, при вземане на предвид на нуждите на възрастта му" (правописът е запазен). Извън факта, че нехуманно и нечовешко са синоними, същественото в случая е, че неприемливостта на физическата агресия към дете се поставя под условие - според "нуждите на възрастта". Изразът е неясен, защото очевидно няма как да се каже в прав текст, че боят като форма на родителско отношение и поведение, може да бъде оправдан според възрастта на детето.
Към момента за дете в риск се смята такова, "за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие". Сега този текст се променя по следния начин - "за което би могло да се направи основателно и писмено предположение, че съществува посегателство върху неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие".
Това означава, че първо, наличието на опасност от посегателство не е основание да се определи едно дете в риск, а трябва това посегателство да е реализирано и това извършителство да може да се обоснове писмено. Другояче казано, този, който иска да сигнализира за дете в риск, трябва много да се замисли, преди да направи това. В проекта има специален текст, който предвижда, че сигнал за наличието на дете, нуждаещо се от закрила, който може да бъде подаден до службите по социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето или МВР, трябва да бъде придружен с писмена декларация, подписана от сигналоподателя "за истинността на посочените от него факти и обстоятелства" и във връзка с отговорността по чл. 313 от Наказателния кодекс за невярна декларация.
"При преценяване на риска не следва да се вземат предвид временното финансово състояние и жизнен стандарт на биологичното семейство", се казва в проекта. Така излиза, че ако в биологичното семейство няма средства за осигуряване на храна и подслон на детето и то живее в кашони на улицата, това само по себе си не е критерий детето да се определи в риск, но ако не става въпрос за биологичното семейство, това вече може да е проблем.
Терминът "биологично семейство" за първи път се вкарва в закона, като това създава своеобразни абсурди.
Така например в чл. 2, където се казва, че държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот, се добавя: "както и пълноценното им развитие в биологичното им семейство". Така излиза, че държавата няма ангажимент за пълноценното развитие на осиновените деца.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
0
