"Капитал": Защо е проблем, че Перата осъди две бургаски медии
17.01.2018 / 15:53 6
Автор: Росен Босев, в-к "Капитал"
Бургаски журналисти организираха в понеделник протест заради двете съдебни решения, с които сайтовете "БургасИнфо" и "БургасНюз" бяха осъдени да платят общо 2500 лв. обезщетение на Петър Низамов-Перата, придобил известност с видеото, на което се вижда как гони мигранти по границата.
Съдия Калин Кунчев от Бургаския районен съд, който е постановил двете решения, приема, че през март 2012 г. двата сайта поотделно са причинили непозволено увреждане на Низамов, като са публикували информация за задържането му под стража заради повдигнато обвинение срещу него за хулиганство след побой в бургаската дискотека "Джубокс". Въпреки че публикациите се позовават на официални съобщения от МВР и прокуратурата, съдът приема, че двете заглавия - "Биячите от "Джубокс" остават в ареста" и "Биячите от "Джубокс" остават зад решетките", приписват на Низамов престъпление, а пък той е бил окончателно оправдан по повдигнатото обвинение през юли 2013 г. Докато бил в следствения арест, роднини на Перата му занесли разпечатки от публикациите. Той ги прочел и изпитал душевен дискомфорт — чувствал се зле и се ядосвал, установил съдът и му присъдил обезщетение за тези тревоги - съответно 2000 лв. и 500 лв.
Решенията на съдия Кунчев са проблематични поне поради няколко причини
В тях има елементи на цензура — съдът посочва на журналистите как трябва да озаглавяват статиите си. В тях има и логически пропадания — в едното се приема, че въпреки че Перата е изписан с инициали, той е можел да се разпознае, а в другото се казва, че въпреки, че Перата е посочен с инициали в прессъобщението на МВР, в статията той е посочен по име. В тях не е изследван въпросът защо точно е оправдан Перата, а именно защото свидетелите по делото за хулиганство променят пред съда показанията си, дадени в досъдебното производство.
Най-основният проблем е, че двете решения на съдия Кунчев влизат в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека, включително и по български дела.
Ръководителят на правния екип на фондация "Програма достъп до информация" Александър Кашъмов дава пример с решението по делото "Касабова срещу България", с което през 2011 г. България е осъдена в Страсбург именно заради осъдително решение на бургаския съд срещу местна журналистка: "В решението ЕСПЧ нарича поразително и неправилно според българското право схващането на Бургаския окръжен съд, че единственият начин да се подкрепи твърдението, че някой е извършил престъпление, е да се докаже, че той е осъден за него."
Адвокат Кашъмов напомня практиката на ЕСПЧ, според която "съдилищата, които разглеждат дела за клевета, не могат да очакват от подсъдимите по такива дела да действат като прокурори, нито да допуснат съдбата им да зависи от това дали прокуратурата е решила да образува наказателно производство и да повдигне обвинения срещу лицето, спрямо което те са насочили твърденията си, като успее да получи осъдителна присъда срещу това лице".
През октомври 2012 г. Съдът в Страсбург произнесе осъдително решение срещу България и по делото на журналистката Светлана Йорданова, която българските съдилища осъдиха да плати обезщетение на бившия служител на МВР и на Националната следствена служба Николай Тодоров заради публикация във в. "Труд" от 1999 г. Йорданова цитира добросъвестно официално съобщение на пресцентъра на МВР, както и на прокурор от военна прокуратура, за образувано наказателно производство срещу Тодоров, направено в присъствието на няколко журналисти и отразено и в други медии, включително и БТА. Българските съдилища обаче приеха, че журналистката е била длъжна да направи собствена проверка на изявленията на прокуратурата и пресцентъра на МВР. Солидарно с нея бяха осъдени в. "Труд" и главният редактор.
Да, медиите често нарушават презумпцията за невиновност и това не е правилно
Често го правят, защото някои от тях са се превърнали в права фуния на изпълнителната власт. И още - при отразяването на случаи с насилие и престъпления те често погазват етичните норми. Конкретният случай обаче не е точно такъв, защото, както отбелязва Александър Кашъмов, публикациите отразяват обективна информация за повдигнато обвинение и за наложено първоначално задържане; в тях не се твърди, че има влязла в сила осъдителна присъда. Останалото е въпрос на вкус.
Във вторник, сезирана от журналистите, съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) проведе извънредно заседание, на което прие декларация по случая, в която размаха пръст срещу гилдийното възмущение от решението. Намесата на ВСС в казуса е не по-малко проблематична от двете решения, защото поставя под въпрос независимостта на съда, който ще гледа делата на втора инстанция.
Съвсем друг е въпросът, че и този състав на съдебния съвет действа избирателно, когато се налага да защити независимостта на съда. Защитава я тогава, когато заплахата е безопасна. Няма никаква реакция на ВСС в защита на съдиите, станали герои в "книгите", издавани от медиите на Делян Пеевски? Нито пък на съдията от градския съд Александра Йорданова, персонално нападната от Киро Японеца заради издадена от нея присъда в деня, в който беше приета декларацията по случая Перата? ВСС уж започна проверка на скандала, след като бургаските административни съдии бяха атакувани от вицепремиера Валери Симеонов, а служителка на териториалното данъчно управление предложи "профилиране" на съдии, които отменят актове на приходната агенция. Но дори и след доклада на инспектората, че нарушения на съдиите няма, не последва искане Симеонов да се извини, нито за реакция от финансовия министър.
Но базовият проблем, който случаят напомня, е все така набиващото се на очи незачитане на практиката на Съда в Страсбург от българската държава - било то от изпълнителната власт, съда или прокуратурата. Осъдителните решения на ЕСПЧ, повод за които са станали актове на даден магистрат, по никакъв начин не се отразяват върху оценката, която ВСС прави на неговата работа. Последната атестация на съдия Калин Кунчев е "много добра".
Един пример - кариерата на бургаския съдия Деница Вълкова, чието решение доведе до осъдителното решение по "Касабова срещу България", бележи непрекъснат възход. Особено след като Страсбург прие, че е налице нарушение на европейската конвенция.
Друг пример - с прокурора Калин Близнаков, който, въпреки че стана повод за осъдително решение по делото "Тенчо Попов срещу България", беше повишен в елитната Специализирана прокуратура.
И един последен - в края на миналата година ВСС повтори избора на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд, пренебрегвайки факта, че на два пъти съдия Чолаков едва ли не със задоволство отбеляза, че не е запознат с ключовото (за административното право) решение на ЕСПЧ по казуса "Капиталбанк срещу България".
Докато ВСС продължава да си затваря очите за този проблем и да не отделя ресурс за обучението на съдиите и прокурорите по правото на ЕС, по Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи и съответно - практиката на съдилищата в Люксембург и Страсбург, подобни аномалии ще продължават да се случват, а от тях ще страдат всички в съдебната власт, както и хората извън нея."
Източник: Флагман.бг
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
4
3
