Карбовски: 3-ма работници умират от левкемия в завод на Прокопиев за месец! В Меричлери всеки седми е болен от рак!
Левкемия умори трима за по-малко от месец в Меричлери, където е заводът на Иво Прокопиев - "Каолин". Бизнесменът се освободи неотдавна от собствеността при съмнителна сделка, която в момента се разследва от данъчните.
В малкото градче всеки седми е болен от рак, а жителите му имат забрана да пият вода от чешмата, защото течността съдържа арсен 4 пъти над допустимото.
Местните жители смятат, че отровата е най-вероятната причина тук хората да боледуват от рак много повече в сравнение с всяко друго населено място в страната, заяви вчера Мартин Карбовски в предаването си "Фронтова линия", предаде "Пик".
Независимо проучване показва, че от 906 прегледани, 130 са със заболявания на кръвта, 32-ма са с начална фаза на левемия, а трима са починали за по-малко от месец. Онкоболните в града са 14,5% от населението.
Според Емил Георгиев от ПК "Екогласност" сагата започва преди около две години, когато частна фирма се заема с добив на варовик в района на градчето. Работниците използват метода на взривяването, при което къщите непрекъснато се люлеят като при земетресение. Кариерата за кратко време унищожила земеделски земи, лозя и 8 тракийски могили с историческа стойност. Но най-страшното е, че от края на 2010 г. лабораторни изследвания установили, че водата, която тече по чешмите, е отровена с арсен.
Местните власти забранили хората да пият от нея. Повечето започнали да купуват или да си точат от водоноските, които осигурявали течността на жителите на Меричлери от три пункта в града.
Има много възрастни хора, които не могат да носят тежките туби и нямат средства да си купят от магазина, затова продължават да пият от чешмата, твърди писателят и краевед Георги Янев. А всички готвят с водата от мрежата, поят животните си, поливат градините си, къпят се, мият си зъбите.
Само за няколко години градът намалял и от около 5000 жителите му останали едва 2000. Някои избягали, други си отишли от този свят. А останалите са загубили надежда и смятат, че смъртта е протегнала ръка над главите им. Не само, защото се грижат за болните, но и защото тук нежеланата гостенка идва ненадейно и без предупреждение.
Танко Русев е председател на Инициативния комитет, който се бори срещу дейността на фирмата. Не се отказал и когато започнали да го "съветват" да не се бърка, и когато започнали данъчни и други проверки на малкото му кафене.
Хората не го уплашили, но болестта го повалила само за няколко седмици. Най-напред го заболял зъб, след това око, когато направили кръвни изследвания, станало ясно, че Танко е в последен стадий на левкимия.
Днес неговата съпруга е сред хората, които настояват независими експерти да дойдат в градчето и да направят необходимите изследвания, за да се разбере със сигурност каква е връзката между дейността на фирмата, арсена във водата и дългата редица онкоболни в Меричлери.
Ако се разбере, че има конкретен виновник – това е геноцид, това е престъпление, заявява преди да почине Велчо Велчев – един от потърпевшите. Възрастният човек е сред покосените от рак на белите дробове. Преди да си отиде обаче, той обяснява, че четирима кметове на Меричлери години наред са знаели какво се подготвя, но са мълчали. Община Димитровград също е имала изгода от дейността на фирмата.
От друга страна местните хора са подавали редица сигнали до различните институции и министерства – на здравеопазването, на опазването на околната среда и водите, на културата, на земеделието. Но отговор не са получили отникъде.
Постепенно загубихме всякаква вяра, признават хората. Чувствам се обиден от това, че държавата нищо не направи, заяви тежко болният Велчо. То е цяла верига, пълно съгласие от всички възможни институции, допълва потърпевшият.
От фирмата концесионер, естествено, твърдят, че тези твърдения са безпочвени. Тази дейност дава работа на десетки хора от региона, а някои се опитват да я съсипят.
"Мислите ли, че тези хора, които са толкова близо до смъртта, лъжат?", попита в края на предаването Мартин Карбовски. Той спомена и за филма "Ерин Брокович", в който героинята на Джулия Робъртс попада в подобна ситуация.
Борбената стажантка в адвокатска фирма успя да спаси обречените жители на малкото американско градче. Дали обаче българският град с чуждестранното име Меричлери ще открие своята Ерин, или ще се превърне в призрачно място, само времето ще покаже.
