Киселова: Това събитие остава в българската история
снимка: Булфото
Жертвоготовността на участниците в Илинденско-Преображенското въстание остава в българската история като символ на съпротива и борба за свобода, който вдъхновява бъдещите поколения. Това заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова на възпоменателното честване на 122-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в историческата местност Петрова нива.
Въпреки преждевременното избухване на въстанието отчаяната саможертва на участниците в него принуждава, не само Турската империя, а и Великите сили да чуят този "Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят ...“, подчерта Наталия Киселова. Тя припомни героичните дни от лятото на 1903 г., когато по Илинден, на Преображение и на Кръстовден в Македония и Тракия са сформирани чети. На тези Светли християнски празници нашите предци отхвърлят властта на Османската империя и смело защитават идеалите си за свобода и присъединяване към Родината, посочи председателят на Народното събрание. За да докажат своя избор, те не се бояха да водят битка с превъзхождащите ги многократно войски на империята, добави Наталия Киселова, предаде Фокус.
Тук, в местността Петрова нива, е свикан историческият конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация след решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район, посочи председателят на парламента. На него след бурни дискусии, с единодушие, е приет план за въстанието и въстанически щаб, в който влизат Михаил Герджиков, Стамат Икономов и Лазар Маджаров, посочи Наталия Киселова. Тя подчерта, че стремежът за национално обединение налага сравнение на събранието от Петрова нива със Събранието в Оборище и Априлското въстание.
Наталия Киселова отбеляза, че в подготовката на въстанието през 1903 г. се включват всички, без оглед на социалния им статус, а бележитият български революционер, поет, историк и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, войводата Христо Силянов, пише в "Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903“, че във въстанието, освен българи, са участват и гърци. Масовият характер на въстанието е причината малко след като започват първите въоръжени сблъсъци в Одринска Тракия и в Странджа, да бъдат освободени значителни територии, населени с българи, подчерта председателят на Народното събрание. На освободените територии е обявена, тъй наречената Странджанска република, което е най-категоричната заявка за отхвърляне на султанската власт, посочи Наталия Киселова. Тя добави, че макар тази "република“ да просъществува по-малко от месец, тя остава завинаги в летописите на славната българска история.
В честването, което е под патронажа на държавния глава, участваха президентът Румен Радев и вицепремиерът Атанас Зафиров, потомци на въстаниците и много граждани. Те присъстваха на възпоменателната литургия в параклиса "Св. Петка“ в местността Петрова нива, отслужена от сливенския митрополит Арсений.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
4
0
