Клошар откри злато в контейнер за смет

Контейнерите за боклук в Пловдив са истински извор на злато и пачки с пари. Няма-няма и изскочи някое бижу от кофите. Това е истински Великден за нас. Това разказва пред "Марица" пловдивчанинът Захари Йорданов. Мъжът работи като клошар от 20 години. Преди това е бачкал бояджия, но се е отказал от занаята заради отровите от битовата химия. Зъбите му изпадали от стария занаят. Днес предпочита да диша зловонието от контейнерите. За новата си професия разказва, че не е много чиста, но пък намира чисти метали, които след това търгува скъпо. 

За последно ударил джакпота, докато ровил в контейнер зад бившето кино "Гео Милев". Станало преди Нова година. Видях как една жена остави до кофата две найлонови чанти. Когато се отдалечи, ги обърнах на място. В едната имаше стари дрехи, а в другата разни джунджурии. Разрових ги и сред тях лъснаха две златни обеци. В едно ателие им взех по 34 лева за грам, разказва Захари.

56-годишният пловдивчанин живее в “Столипиново”. С парите от клошарската работа издържа болна съпруга и син. На негови ръце е внучката от дъщеря му. Щерката е разведена и детето е при баба и дядо. Зетят на Захари не се обаждал от години. 

Не ми пречи да съм клошар. Не крада и не убивам. Вкъщи имаме баня. Вечер, преди да седна пред телевизора, удрям един душ и готово, твърди Захари. За дезинфекция глътва по една ракия. 

По кофите събира основно метали, но не отказва хартията и пластмасата. Оборотът му е 20-30 лева на ден, ако няма някоя ценна находка. Напоследък изкарвал пари от стари фотоси и картички. Продавал ги в антикварен магазин. Миналата година Захари намерил стара картина. Когато счупил рамката, зад платното изскочили 83 лева. Сигурно някоя стара жена си е крила парите и след като е починала, нейните близки са изхвърлили картината, без да знаят, че вътре има пари. Това бе надница мечта, отчита Захари. 

Другият му голям удар е от преди 6 години. Тогава богат пловдивчанин го извикал да изхвърли старата техника и мебели. Освен че му платили добре, клошарят изкарал близо хилядарка от продажбата на вехториите.

Последната стока, която предал в антикварен магазин, била връзка стари мартеници. Според него те са на 30-40 години, пазени в нечий дом. Навярно новите собственици са ги изхвърлили, без да ги оценят. Обаче колекционерите ги търсят - не толкова заради белите и червените конци, колкото заради стойността на значката. Пластмаса е, ама и тя може да е ценна. Имаше разни розички, мечета, слончета, колоездачи. Такава е била модата навремето. Първоначално никой не ги искаше, но аз знам къде да ги пласирам. Така се печели, с усет и търпение, твърди Захари, за когото няма нищо срамно в занаята. 

Следете 24 часа в денонощието най-ексклузивните новини от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!