Книга за емиграцията се превръща в сензация във Фейсбук

Веселин Златков

Често се казва, че интернет отдалечава хората от книгите, че потокът от информация пред монитора на компютъра ни отдалечава от четенето на стойностните и истински важните неща. Особено място в този дебат има социалната мрежа фейсбук, превърнала се във всекидневна и дори ежеминутна връзка с приятелите ни. Споделянето на маловажни и понякога откровено глупави детайли от деня ни, от рода на това какво ядем, къде и с кого сме във всеки един момент, според много хора просто убива нормалното общуване.

Случва се понякога обаче и точно обратното. Фейсбук може да превърне една книга, занимаваща се със сериозна и дори болезнена тема като емиграцията, в явление, различно и модерно, при това в най-добрия смисъл на тази дума.
Точно това се случва със сборника „Куфарът на брат ми“, съставен от Невена Дишлиева–Кръстева. Събраните в него „истории за пътя“ (което е и подзаглавието на книгата) са разказани от хора на духа и словото. В книгата се съдържат не само разкази на българи, които са заминали зад граница в някакъв момент в живота си, но и разкази на чужденци, живели или живеещи в България. Заглавието на сборника пък идва от спектакъла „Монолог с куфар“ на мима Герасим Дишлиев – брат на съставителката и редакторката му. Той е един от последните и любими ученици на великия Марсел Марсо, може би най-нашумялото име в тихия свят на пантомимата. 

Представянето на „Куфарът на брат ми“ се превърна в едно от най-интересните събития по време на вече приключилата варненска „Алея на книгата“. Десетки варненци използваха възможността да се докоснат до тази необичайна книга, както и да се срещнат с двама от нейните общо 22-ма автори. Литературният критик и теоретик Димитър Камбуров, който участва в „Куфарът...“ със свой задълбочен анализ на човешката миграция като явление и процес, който всъщност е много естествено състояние за съвременния човек, подчерта пред аудиторията, че темата е дълбоко свързана с българската литература. Малцина се замислят, че такива енциклопедични родни текстове като „На прощаване“ на Ботев, „Немили–недраги“ на Вазов или „Заточеници“ и „Арменци“ на Яворов са посветени именно на нея. 
Сценаристът и журналист Вера Траянова, която живее в Берлин, пък накара публиката да се усмихне, прочитайки фрагмент от своя разказ. В него тя разкрива историята на рода си, в който емиграцията заради любов е по-скоро нещо обичайно, явление, което започва още от нейните баби.

„Куфарът...“ пътува реално и виртуално
И все пак това, което прави „Куфарът на брат ми“ наистина уникално явление, е това, че самата книга започва да пътува по света. В групата във фейсбук, посветена на сборника, могат да се видят много снимки, много „селфита“ на авторите и читателите й от всевъзможни точки на картата. Особено важно е, че набъбва доста броят на рецензиите за нея, някои от които са напълно професионални, а други лични, на обикновени читатели. Заедно с това се появяват и различни закачки, като например фотомонтаж, изглеждащ като папарашка снимка на Дженифър Анистън, която лежи на шезлонг по бански и чете именно „Куфарът на брат ми“.
Пътуването на книгата към читателите поставя и един интересен въпрос – за нейния превод на други езици. Невена Дишлиева–Кръстева, която е отличен и добре познат преводач от английски, коментира, че това изглежда напълно логичното продължение на биографията на сборника. „Най-малкото близките на авторите, част от които живеят в чужбина, имат голямото желание да я прочетат, а тя е на български. Част от текстовете пък са писани поначало на друг език, а след това са превеждани на български“, обясни тя във Варна. 
Най-важното е обаче, че книгата засяга една съвсем общочовешка тема, каквато е смяната на родината с друго място, което уж е чуждо, но всъщност може да ти даде много и различни ценни преживявания и емоции, да осмисли живота ти по начин, който е невъзможен близо до дома. Далеч от сълзливите жалби, „Куфарът на брат ми“ говори честно и доста изненадващо за такива въпроси, като къде се „връщаш“ и къде се „прибираш“, какво ти е струвало да тръгнеш по света и какво би ти коствало да останеш.