Колекционер събра 80 ретро коли и мотоциклети

21.02.2015 / 20:33 3

Тончо Желязков от Стара Загора притежава една от най-богатите колекции на ретро возила у нас. В нея досега е събрал 40 леки коли, 40 мотоциклета и дори един трактор - всички на възраст над 30 г.

“Една кола става класика, когато минат 30 г. от производството ѝ”, обяснява колекционерът пред “24 часа”.

Той е собственик на австрийски автомобил “Щаер Даймлер Пух” и германски “Опел”, произведени между 1936 и 1938 г., които нарича “гърбушки”.

Не дели колите си на

стари и млади - само

казва, че цени

най-много немските

Може би и заради това част от сбирката му са и 5 различни модификации на знаменития “Трабант”. Както и автомобил EMW, също производство на ГДР.

“До 1953-а източните немци произвеждали тези коли, които били копие на прочутата западна марка BMW, даже и емблемите им много си приличат, но от ФРГ им забранили повече да ги правят”, припомня историята Тончо Желязков.

След това показва т.нар. нацистки DKW от 1942 г., който още е в движение. Това е единствената му кола със спици по колелата.

До нея кротко дреме “Москвич 403”, съветско производство. В съседство е италианско фиатче от онези, които сякаш бяха правени за джуджетата на Снежанка. Колекцията допълват ретро “Мерцедес”, “Тойота Ленд”, пикап “Круизър”, “Ровър” и, разбира се, съветски ЗАЗ и ВАЗ.

Част от возилата на Желязков все още могат да се движат на собствен ход, други дори си имат нужните документи за пътя - винетка, застраховка и успешен технически преглед.

Трети чакат за реставрация. Защото 67-годишният мъж не само притежава куп ретро автомобили, но и ги ремонтира и възстановява, тъй като най-често ги намира в окаяно състояние. Той си позволил една шега - преустроил един от трабантите си, които винаги са с по 2 врати, в “Трабант де лукс” лимузина, като му монтирал 4 врати. Подобно картонено чудо нямало в страната, а май и в чужбина.

Скоро му предстои да се захване и с единствения си трактор - съветски ДТ-60 от 60-те години на миналия век, който също има нужда от реставрация.

Мъжът е убеден, че няма да му е трудно, защото чичо му Иван Тонев, тракторист в ТКЗС, го учел да разглобява и сглобява двигателя на “Зетор 25А”, с който обработвал кооперативните поля.

На Тончо се е случвало както да купува стар автомобил от краварник в Германия, договорен по мейла, така и случайно видяна от него кола на двора в хасковско село. Основен източник на информация му е интернет, колекционерът разчита да научи нещо при разговори с колеги, но понякога човек трябва да има и късмет, за да развива страстта си към автомобилите. За похарчени пари не говорим.

Тръпката, както сам я определя Тончо, не е въздишка по миналото, а безкрайна любов към моторите още от ранна младежка възраст.

Ако разбираш от

двигатели и не жалиш

свободното си време,

можеш да се

посветиш на хоби,

като моето”, смята собственикът на ретро колекцията. Първият му автомобил, съвсем патриотично, бил “Булгаррено 8”, купен за 7000 лв. през 1969 г.

“Тъкмо се бях уволнил от казармата. По онова време бензинът беше по 25 ст. за литър. Напълниш цял резервоар и се чудиш накъде да поемеш”, спомня си Тончо. Навъртял с тази кола 30 хил. км за година и половина и я продал на един милиционер в Раднево.

Съжалява за нея и досега, защото онзи човек потрошил автомобила за няколко месеца. Разбира се, сега кола с марката “Булгаррено” заема лично място в неговата колекция, но все си било по-друго, ако на нейно място беше тъкмо първият му личен автомобил.

Историята на Тончо Желязков с моторните возила обаче започва още преди казармата, докато е ученик в старозагорски техникум. Тогава изкарал курса и взел книжка за моторист, но още преди да придобие правоспособност, пърпорел по черните пътища край родното си с. Българене с мотоциклет MZ-150, който му купили за 750 лв. на изплащане през май 1964 г.

Не е броил колко пъти е падал с този мотор, но се научил да го кара добре.

Тогава МПС-тата били малко и на местните катаджии скоро направил впечатление младият моторист. Спипали го без книжка в Раднево и след проверката му написали акт.

“Разминах се с глобата в съда, понеже бях едва на 17 г., но пък ме порицаха публично. Изпратиха писмо за нарушението ми до комсомолската организация в техникума”, не е забравил Тончо.

След това, като го взели в казармата в Чирпан през 1966-а, му поверили мотоциклет с кош марка М72, защото вече имал книжка. Тъй като в цялото поделение имало само една служебна лека кола - на командира, използвали мотоциклета за всичко - както да вози с него офицери, така и да получава пощата от града.

Младежката му страст по мотоциклетите днес е отразена в ретро машините, които попълват колекцията му - немски, съветски, чешки марки. И няколко модификации на знаменитото българско “Балканче” с мощност на двигателя 50 куб. см, на което масово се учеха на шофьорлък тийнейджърите у нас през 60-те и 70-те години с риск да си строшат главите.

Сред моторите на

Тончо Желязков има

и немски “Херкулес

лилипут” от 1940 г.

За него разказва, че когато видял за първи път този мотопед в някакъв селскостопански двор, ненужен и затрупан с купчина тор, ръцете му направо се разтреперили.

Богатствата на колекционера сега са пръснати на няколко места. Най-много са в обширното мазе на административната сграда на фирмата му, далеч от хорските погледи. Но това не радва Тончо Желязков. Неговата мечта е ретро возилата да бъдат достъпни всеки, който има интерес и желае да ги разгледа.

“В момента съм председател на автомобилния ретро клуб в Стара Загора, в него членуват 30-ина ентусиасти като мен. Организираме и участваме в ралита, понякога на ретро изложения показваме малка част от старите автомобили и мотоциклети, които притежаваме.

Но мечтата ни е в Стара Загора да създадем музей на ретро возилата, за който имаме достатъчно любопитни експонати. Дори заедно с колегите от клуба по офроуд предложихме на общината да ни предостави за тази цел свободен терен с площ около 200 дка в района на с. Еленино.

Някога там трябвало да построят несъстоялата се ТЕЦ за парното на областния град. След като това намерение отпадна като икономически неизгодно, мястото пустее, демонтираха и жп линията дотам.

Ние предложихме там да подредим нашия музей, да изградим и писта за мотоциклетизъм, каквато в Стара Загора няма. Но от общината ни отказаха с обяснението, че теренът бил предвиден за високотехнологичен парк, който кой знае кога ще стане”, не крие разочарованието си Тончо Желязков.

Но мъжът вярва, че ако не той, един ден внукът му Антон ще сбъдне мечтата му да подреди музей от колекцията. Момчето е 11-класник в старозагорска езикова гимназия, но вече е запалено по автомобилите и най-вече по техните ретро екземпляри.


Коментари
Коментирай чрез Facebook
0
0
силветърс (преди 4 години)
Рейтинг: 2678 | Одобрение: -252
запален маниак,браво
8
2
Добър (преди 4 години)
Рейтинг: 13347 | Одобрение: 9067
браво на човека, нещо велико е
4
1
Losh (преди 4 години)
Рейтинг: 41319 | Одобрение: 11484
Колекционера да дари 8 от 80 след като е толкова голем пич`. . . дечица тънат в мизерия и мрат от глад . . .

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2019 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама