Корнелия Петкова: Бърсах сълзите на човека, погубил бащата на трите ми деца

24.11.2016 / 22:26 2

Бях му простила предварително, неговата трагедия е по-голяма - Пет дни след като съпругът ви Атанас Ламджиев и управителката на магазин в Пловдив Виолета Богунска загинаха при катастрофа, причинена от пиян шофьор, вие се видяхте с него и семейството му. По чия инициатива беше тази среща, госпожо Петкова? - Бащата на виновния шофьор Любомир Трайков - Младен, се познава със съпруга на моя приятелка. Поискал контакт с мен още след катастрофата, но тогава са му казали, че емоционалното ми състояние не позволява. Без да ме уведоми, Трайков-старши пое разноските по погребението на Наско. В началото го изтълкувах като някаква показност - вижте ме колко съм благороден и съпричастен. Приех да се видим, защото исках да разбера какви хора имам насреща си. Младен Трайков дойде с жена си. Първите му думи бяха: “Съжалявам, простете това, което направи синът ми. Наистина е нечовешко Поемам отговорност за постъпката му”.

Казах му, че нито ще ги упреквам, нито ще ги хуля. През цялото време бащата ме гледаше в очите. Това е доказателство, че беше напълно открит и абсолютно искрен. Ако някой говори с вас и избягва погледа ви, работата му не е чиста. А човекът срещу мен бе наистина добър и благороден и по никакъв начин неговото име и авторитет не трябва да страдат заради извършеното от сина му. Майката на Любомир бе бледа и обляна в сълзи - ни жива, ни умряла. Думите ми към нея бяха, че трябва да е силна, защото има две деца. Аз съм майка на три и я разбирам.

- Вие ли настояхте да разговаряте и с Любомир Трайков? - Да. Разбрах, че той е искал да присъства на срещата, но моята приятелка се е опасявала как ще се почувствам. Поисках да му се обадят и да дойде. - Какво изпитахте, като го погледнахте в очите? - В началото не смеех да го гледам. Предишните дни бях видяла негова снимка във фейсбук и не ми хареса. Казах го и на баща му. С периферното си зрение забелязах, че Любомир влиза в заведението, където бяхме седнали. Самият той гледаше надолу. Изправих се, подадох му ръка и поех неговата. Едва тогава момчето намери сили да ме погледне. Душата на един човек са очите. В неговите открих такава болка, разкаяние, състрадание и съпричастност към всичко, което е причинил на мен и трите ми деца. Беше целият в сълзи.

Опита се да каже нещо, но не успя - устните му трепереха. Някои сега ми говорят: “Било е цирк, театър, постановка. Нарочно те изработиха, понеже си емоционална, за да си извлекат дивиденти на твой гръб”. Това момче не играеше. Стана ми много болно, като го гледах. Само го прегърнах, ръката ми стискаше неговата. Избърсах сълзите му: “Успокой се, моето дете. Аз не съм ти враг. Прощавам ти. Простено ти е и от името на Атанас, който беше добър и благороден човек”. Бях му простила предварително.

Неговата трагедия е по-голяма от нашата. След срещата чух коментари, че мъжът ми ще се обърне в гроба, като ме вижда да се прегръщам с убиеца му. Хората изобщо не мислят какво говорят. - А самият младеж поиска ли ви прошка? - Многократно. Ако беше лисица, щеше да го каже веднъж. Самата аз започнах да се упреквам пред него, че не съм добър човек. Безкомпромисна съм към себе си и най-близките си хора. Имах Наско за даденост. Той угаждаше на всички мои прищевки и тези на децата ни. Работеше денонощно.

Ние не сме хора, които сме живели в охолство. Били сме на ръба да свързваме двата края. Случвало се е и да нямаме стотинки за хляб, но сме успявали да се справим. Не сме искали чужда помощ освен от родителите ми и сестра ми. Изпитвам вина към Наско, защото за една негова дребна постъпка 2-3 г. се отнасях с него зле. Лиших го от внимание. Аз съм такъв човек, който, когато дава нещо 100 процента, държи да получи точно толкова. Ако е 99%, ставам безпардонна. В този момент единият процент липсваше в отношенията ми с Наско. Мъжът ми се прибираше вкъщи все едно в чужд дом Лягаше в кухнята с кучето.

Никога няма да си го простя. А самият той ме бе приел с цялото ми минало, с всичките ми кусури, със злъчния ми език. Разказах това на Любомир, който ми взе ръката, прегърна ме, успокояваше ме и плака заедно с мен. - Много хора ви обвиняват, че сте продали паметта на мъжа си, като сте простили на Любомир и сте приели финансова помощ от семейството му. - Това си е мой избор. Хората сме различни - колкото души, толкова философии. Аз съм си дала сметка предварително какво ще започне да се говори.

Осъзнавах, че обществото ще се раздели на два полюса. За единия ще бъда ангел, за другия - демон. Знаех, че ще попадна под обстрел и ще бъда оплюта и очернена. Ще казват - тя го направи за пари, продаде паметта на бащата на децата си. Преди да се срещна с Трайкови, имах угризения и резерви към тях, че правят театър. Но разбрах, че са благородни хора. Преценила съм много трезво ситуацията.

За мен важна е оценката на моите приятели, на хората, на които държа. Другото е статистика. Близките ми не могат да повярват, че съм събрала сила да простя, имайки предвид колко много се обичахме с Атанас последната половин година. Бяхме толкова привързани и щастливи, че наши приятели казваха, че сме по-влюбени, отколкото като гаджета. - Какъв ангажимент пое към вас семейството на Трайков? - Бащата Младен ми даде сума, за да покрия належащи нужди. Увери, че ще подкрепя децата, докато се обучават. Ще ми помогне и да си намеря работя. Защото никой не иска да ме наеме, след като разбере, че имам 3 деца. - Те как преживяват загубата? -

В първите три дни плачеха непрекъснато и спяха с дрехите му. От БЧК ми предложиха да им осигурят психолог и аз приех. Сега децата вече ходят на училище и възвърнаха предишната си жизненост. Те са едни малки терминаторчета. Много пъти съм им казвала: “Престанете да рушите къщата. Виждате в каква дупка живеем”. Най-големият, Валентин, който е на 10 г., ми отговаря: “Дупка, ама си е наша”. Децата бяха много привързани към Наско.

 

Наричаха го “бай тате”. Преди погребението му написаха писма, украсиха ги с рисунки със сърца и ги сложиха в ковчега му заедно с любимите си играчки. - Ще предявите ли граждански иск към Любомир и ще настоявате ли за строгото му наказание, когато делото влезе в съда? - Няма да искам обезщетение и сурова присъда. Вината за този кошмар, който се случва по пътищата, е на институциите, защото няма строги закони. Ако имаше такива, шофьорите щяха да се замислят, когато пият и натискат педала.

 

24chasa.bg



За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook
6
2
Нено (преди 7 години)
Рейтинг: 15151 | Одобрение: 3041
Мъртвият наистина няма да възкръсне и да се върне, но не мога да приема поведението на тази жена. Нейната болка и загриженост е повече към убиеца, отколкото към убития.

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама