Кошмар в гробището на Видин

Ваня Ставрева; 24 часа

 

Колко зловещо може да е едно гробище? Филмите на ужасите дават различни отговори, но се оказва, че във Видин е на живо.

“Погребахме го в Дунава.” Така млад мъж описва на приятели погребението на вуйчо си в новия гробищен парк на Видин. Той има леки психически проблеми и затова му е весело, когато разказва потресаващата истина.

“Наистина давим мъртъвците, а не ги погребваме”, казва пред “24 часа” гробар. Това не е черно чувство за хумор, а реалността, с която се сблъскват близките на починалите през последния месец. Те не могат да останат непогребани, а семействата им нямат избор - старото гробище на Видин е със запълнен капацитет и единственият вариант е новото.

“Възмутително е. Това се случва в България в XXI в. и както някой беше казал, тук е зле да си жив, още по-зле е да си умрял”, коментира Марина Генова.

Гробищният парк

“Алимана” е

подгизнал от

подпочвени води,

които са се

вдигнали заради

обилните валежи

и високото ниво на Дунав. Водата буквално минава през тленните останки на мъртвите и избива на повърхността. Гробовете плуват в 20-ина сантиметра вода, която на места е и по-дълбока, защото няма накъде да се оттича.

“С всеки ден подпочвените води са повече и повече. На първата лопата, като копаят момчетата, и водата вече е тръгнала, а докато стигнат до 1,30 м, гробът е наполовина с вода”, показва служителка на общинското предприятие “Обреден дом”.

Тя пояснява, че това, което се прави от страна на предприятието, е да се увиват с найлони ковчезите и 10-ина минути преди погребението да се издърпа водата от гробното място с отводнителна помпа.

“Погребваме покойника, заравяме го, а това, че след час се пълни с вода, е неизбежно. Съжалявам, но нищо не можем да направим”, казва един от гробарите.

Работниците от гробището споделят, че опечалените близки са възмутени от ситуацията, но повечето проявяват разбиране, защото знаят, че вината не е тяхна.

“Не мислят за живите, а какво остава за умрелите”, упреква местните управници Юлия Велкова. Като срам и кощунство определят ситуацията видинчани и се чудят дали избраниците им имат поне страх от Бога.

“Бих задал въпроса: ако има от сегашните общински съветници, които са гласували за това гробище и имат морал, ще си подадат ли оставката”, пита Ненчо Нешев. Той припомня, че проблемът не е нов. Заложен е още при избора на мястото на гробищния парк в мандата на кмета Иван Ценов.

Това е станало

през 2000 г.,

когато е решено

гробището да

бъде в местността

Алимана,

непосредствено до околовръстния път на един от изходите на града.

Още тогава е имало предупреждения, че районът често се залива от подпочвени води и че старото име на местността е Мочурището.

Въпреки това е предпочетен заради близостта до града и удобството да се стига до него.

Другият вариант - отново на околовръстния път, но в района на комплексната опитна станция, е бил отхвърлен, защото мястото е на 3 км, припомнят от обредния дом.

Гробището е с площ 67 дка и първите погребения са извършени през 2002 г. Първото наводнение възниква в началото на 2006 г., но местната власт не предприема никакви действия. После ужасът се връща през 2010 г., когато кмет е Румен Видов, и отново нищо не се прави. Днес гробището за трети път е под вода в мандата на трети управник.

За бедствието е докладвано на заседание на общинския кризисен щаб в началото на седмицата, комисия е минала на място, но освен да се пускат отводнителни помпи, друго не може да се направи, каза и.д. кметът Добромир Дилов.

Трайно решение може да се намери само ако се направи система за отводняване. Общината обаче не може да отдели средства, а дейността не е евтина. Още преди няколко години са изработени 3 проекта, но цената им е съответно 970 хил. лв., 1,1 млн. и 1,2 млн., а общината до момента не намира начин да задели средства за това. Те предвиждат

изкопаване на

24 дренажа,

които да събират

подпочвената

вода

и тя да бъде отвеждана чрез малка помпена станция.

Проблемът тепърва ще се задълбочава, защото за 12 г. капацитетът на гробището е запълнен наполовина, като е използвана най-високата югозападна част. В нея има още съвсем малко място, където, макар и във вода, все пак може да се копаят гробове - нещо, което в останалата част ще е абсолютно невъзможно, защото е като блато.

Другата възможност е да се отреди терен за ново гробище, но това означава, че гробовете на стотиците покойници в гробищния парк “Алимана” ще тънат във вода всяка пролет и близките им ще трябва да газят с гумени ботуши за панихиди.

Създаването на ново гробище също не би било евтино, защото според нормативните актове то трябва да има електрозахранване, водоснабдяване, ограда, бетонови алеи, осветление, охрана.

Дали наводнените гробове могат да бъдат опасни за здравето на живите, които са принудени да газят в мочурището.

С този въпрос от общинското предприятие “Обреден дом” на няколко пъти са се обръщали към контролните институции, но са им отговаряли, че такава опасност няма.

Дунав и подпочвените води във Видинската низина са като скачени съдове -

вдигне ли се

нивото на реката,

вдигат се и

подпочвените

води,

обясняват специалисти от “Напоителни системи”.

От това страда почти целият Видин, като само най-високите му части са пощадени. Освен новото гробище в момента е наводнена голяма част от ромския кв. “Нов път”, вода вече избива в мазетата на блоковете в някои от жилищните квартали.