Кошмарът в Германия! Немец избяга от родината си, след като афганистанец заплаши 7-годишния му син, че ще му отреже главата
Редактор: Юлия Георгиева
e-mail: julia_georgieva_petel.bg@abv.bg
Снимка личен архив
Николай Ерней е германец с руски корени. В Русия завършва за програмист и през 2016 г. заминава да живее в родната си Германия заедно със съпругата си и сина си. Намира си високоплатена работа, наема жилище в елитен район, ражда му се и дъщеричка. Николай – или Клаус – признава, че искал да устрои живота си в демократична страна, където има реални шансове за реализация за децата му и социална справедливост.
Всичко обаче се оказва една голяма лъжа.
Руската медия Kr.ru публикува част от дневника на германеца за събитията, заради които през лятото на 2019 г. семейството му е принудено буквално да избяга от Германия обратно в Русия, да повери сина си на държавно училище в Москва и да даде родината си под съд.
Ето и историята:
Той тикна една вилица във врата на детето ми
"Той каза, че ще ме убие и ще ми отреже главата!" С тези думи моят 7-годишен син Максим се прибра от училище през пролетта на тази година.
Бяхме в шок. Съвсем наскоро, през март, съученик на сина ми - афганистанец, се опита да го удуши. Обърнахме се към класната на детето, но вместо да накаже нападателя, тя започна да пише ниски оценки на сина ми, въпреки че задачите бяха правилно решени.
По математика!, където две и две е четири!
С Афганистанеца Хамаз проблемите започнаха още от първия учебен ден. Още през септември той се прояви с агресия спряма съучениците си. Двама от тях бяха наритани, а на един му заби вилица във врата. Родителите на потърпевшите деца взеха мерки и се оплакаха на учителите. Афганистанското момче трябваше да седи отделно от останалите ученици, беше сам на чина си, а през междучасията му беше забранено да излиза на двора с останалите. През пролетта обаче побойникът си намери двама приятели, също от бежански семейства. А след това групата му се увеличи на 6-7 деца, които дебнеха съучениците си да са сами, нападаха ги и ги ограбваха. Потърпевшите деца обаче отвърнаха на удара. Един ден те издебнаха Хамаз докато е сам, нападнаха го, и докато едни го държаха за ръцете, другите му натикаха в устатата свински салам. И забележете, че децата, които си отмъстиха, всъщност бяха мюсюлмани.
Нашето училище е най-обикновено държавно училище. То е интернационално, защото наблизо има бежански център от 2011 г. Там се учат децата на руски, немски, арабски, испански, италиански, китайски семейства. Една от най-близките приятелки на сина ми Максим е от Куба. Тя идва у дома на гости, заедно гледат анимация. Другата му приятелка пък е от Сърбия. Никога не сме имали проблем с това, не сме делили детето си от останалите.
Ще умреш!
Започнах да разпитвам Максим какво се е случило. Той ми разказа, че афганистанецът отново го е нападнал. Опрял пръста си в шията му все едно държи нож и му казал: "Ще умреш!" Оказа се, че сина ми не е единствената му жертва. Хамаз отправя подобни заплахи към всички деца в училището. И не е останал незабелязан от учителите - преподавателката по физическо съвсем ясно видяла заплашителния жест.
Свързах се с другети родители от класа в родителския чат. Председателят на родителския комитет почти веднага ми отговори, че е наясно със ситуацията и че детето ми казва истината - тези заплахи не са инцидентни.
Отидох при директора на училището, информирах за случая в кметството, алармирах социалните служби в района.
Директорът още на първата ни среща ми каза, че ако не ми харесва училището, мога просто да преместя сина си в друго. "Децата имат право да проявяват определена агресия, все пак това е част от порастването им. Това, което можем да направим в случая е, да назначим социален педагог, който да работи с агресивното дете и евентуално с него да има втори учител. Макар че нашето училище не е предназначено за психически инвалиди, ние няма да изключим афганестанеца, тъй като той има право на образование и не му го осигурим, няма да можем да го интегрираме в обществото. Вярно е, че жестовете и заплахите са лошо нещо, но той всъщност ги е копирал от детските филмчета, които гледа. Ще направим всичко възможно да го социализираме", отговори ми директорът.
Аз му повярвах. Вярвам в Германия. Вярвам в закона и държавността.
Помислих, че че в класа на сина ми наистина ще се появи и социален педагог и втори учител, и нещата ще си дойдат по местата. Дори обясних на Максим, че случаят е приключен, и че афганистанското дете повече няма да създава проблеми.
Ваканцията свърши. Макс отиде на училище и още на втория ден, по време на учебния час, докато учителят е излязъл за минута от класната стая, а сина ми се е съсредоточил над поставената задача, афганистанецът се опитва да наръга във врата детето ми с молив.
Наказват само немските деца
Незабавно се свързах с всички по веригата, за да може по най-бързия начин сина ми да премине на домашно обучение, след като училището не може да гарантира безопасността му.
Получих писмен отказ. Детето трябва да ходи на училище, такъв е законът. И нашето дете, което е жертва, и неговият насилник. Трябва физически да присъства в училището. Ако откажа, у дома ще дойде полиция и ще ми го отнемат. Във Великобритания няма такова изискване - важното е единствено детето да се образова под надзора на педагози и да се явява на изпити. А в Германия, ако детето отсъства от училище, като за начало глобяват родителите с 100 до 1500 евро, при второ провинение могат да те тикнат в затвора, а при трето - принудително ти отнемат детето. Според чиновниците едно дете да пребие друго изобщо не е престъпление, а "поставяне на граници".
Питам Максим:
- А ти защо не му отвърнеш, защо не го удариш. От година вече се занимаваш с джудо?
- Такко, ако го набия, мен ще накажат, независимо дали съм прав или не.
- Ами другия?
- Него никога не го наказват. Не искам да ме наказват, когато не съм виновен.
Преди училище Максим посещаваше немска детска градина и там положението беше същото - наказваха само германчетата. Мислехме, че в училище нещата са различни, но се излъгахме.
Същият ден (инцидента с молива във врата) в училището обявиха две седмици ваканция заради варицела. Използвах това време докато детето ми е у дома да намеря най-доброто решение на проблема - да сменим училището.
Следва продължение ...
Превод "Петел"
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
16
5
