Костадин Тасев, осъден на 12 г. за блудство със сина си: Избягах в Гърция, за да не ме убият

42-годишният Костадин Тасев от Сандански получи присъда от 12 г. затвор за блудство с детето си. На 15 февруари 2010 г. 2-годишният Сашко бе приет в “Пирогов” с тежки разкъсвания в областта на ануса и след спешна операция животът му бе спасен, припомня 24 часа.

Съдебномедицински експертизи показаха, че разкъсванията в аналната област са в резултат на механично въздействие с твърд тъп предмет. Вероятността това да е мъжкият полов член в еректирало състояние бе отхвърлена, защото тогава биха се разкъсали сфинктерите на ануса, а те са останали здрави.
 

Твърденията на Тасев, че детето му е болно и не е лекувано адекватно, бяха опровергани от експертизите. Само петорната допусна получените увреждания да са резултат на заболяване, вероятно болестта на Крон.

Още на 20-ия ден след раждането си момчето е било настанено в болница. След това до 2-годишната си възраст е лежало още 20 пъти. Когато бащата водел сина си в болница, оплакванията били, че кърви от ануса. След като детето оставало за лечение, кървенето спирало. 

Майката на Сашко - Христина, е израснала в домове за сираци и е с лека умствена изостаналост. В последните години тя често изчезваше от дома на Тасев. Роди две деца от неизвестни бащи, които остави в домове. Сашко бе даден за отглеждане при сестрата на Тасев. 

В края на декември 2013 г., след като стана ясно окончателното решение на ВКС за присъдата от 12 г. затвор, Тасев избяга в Гърция. Заловен бе преди месец във ферма, където отглеждал животни, и предаден на нашите власти. Сега е в затвора в Бобов дол. Той даде първото си интервю за “24 часа”, след като го докараха у нас.

- Костадине, от десетина дни си в затвора. Какво е усещането?

- Какво да е усещането! Дай да изкараме истината по моето дело на бял свят. Така ли се дават 12 г. затвор! Нали медиите бяхте в съдебната зала и видяхте за какво става въпрос. Да не съм направил нищо и да ме затворят. Видяхте колко пъти съм водил детето по болници. Две жалби съм пускал в здравната каса, че не му обръщат достатъчно внимание при лечението. 

- Казваш, че си невинен, но на три инстанции съдът те призна за виновен. Как си го обясняваш?

- И аз не знам. Има някакви интереси да ме вкарат в затвора. Съдът видя още първото направление на детето, когато бе в болница, 20 дни след като се роди. Тогава още имаше кървене. Пишеше “изхождане на ясна кръв”. Някой има ли интерес да се разрови делото и да се извади истината? Искам делото да се върне за преразглеждане.

- Какво ще правиш оттук нататък?

- Какво да правя! Ще изгния тук, ще ме утрепят и ще умра като куче. Животът ми отиде. 

- Защо мислиш, че някой ще те убие?

- Защото ми казаха, че жив няма да изляза. Страх ме е. Аз съм обикновен човек и се опитвах да си търся правата, като пусках жалби срещу докторите.

- Тук, в затвора би трябвало да е най-сигурното място.

- Ти казваш, че е сигурно. Кое е сигурното? Смъртта навсякъде може да те достигне. Даваш ли ми гаранция за живота! Преди да ме докарат тук, ме утрепаха от бой. Син бях целият! 

- Къде стана това?

- Няма значение. Пребиха ме. Сега не искам да говоря за това. Като се свържа с адвокат, ще видя дали мога да кажа. 

- За какво ти е най-мъчно сега?

- За детето ми е най-мъчно. За какво друго! Казаха, че е добре, но не ми дадоха гаранция, че и занапред ще е добре.

- Откога не си виждал Сашко?

- Отпреди да избягам. Знам, че е при сестра ми. Сигурен съм, че тя се грижи добре за него, но разбрах, че пита за мен. 

- Защо избяга в Гърция?

- Аз не съм се крил. Минах границата с моята лична карта. Работих каквото намерих, но не помня в кои села и градове съм бил. От страх за живота си избягах, за да не ме е утрепят. Още нямам сигурност. Искам закрила за живота ми и на близките ми. Искам да ме преместят в самостоятелна килия. Искам “запечатка”, да съм сам, никой друг да няма. Страх ме е от всичко.

- Как те хванаха?

- При проверка на документи.

- Съжаляваш ли, че избяга?

- Не съжалявам, защото, ако не бях избягал, щяха да ме убият. И все още ме е страх.

- Непрекъснато казваш, че някой иска да те убива. Кой има интерес?

- Има интереси на мафията с бели престилки, която ме закопа. Не ми лекуваха детето, а накрая ме осъдиха. Виновните навънка, а невинният - в затвора. Изкупителна жертва съм.

- Нали все пак имаше няколко съдебномедицински експертизи, които бяха категорични, че има травматично увреждане с твърд предмет.

- Какво обясняваха експертизите? Какъв е този предмет? Чухте ли за хрущялното срастване на дебелото черво и пикочния мехур? Тези епикризи, които съм събрал за 2 г. от болниците, да не би аз да си ги пиша вкъщи!

- Кажи все пак кой и защо иска да те убие?

- На този етап нищо не казвам, трябва да се консултирам с адвокат.

- Какви са условията тук?

- В килията сме четирима души. Не е лукс, не е хотел. Нормално е. Другото не е нормално. Аз не трябва да съм тук. Затриха ми семейството. Майка ми почина, след като 1 г. имаше кървене от носа. Христина не била вече вкъщи. Не знам къде е. Искаха да ни изчистят цялото семейство. Затвориха ми къщата. Апартаментът може и вече да е продаден. Няма ме толкова време, не знам какво се е случило.

- Да не си развил страхова психоза?

- Не е страхова психоза. Как се дават тези 12 г. на невинен човек? Дали тези хора спят спокойно? 

- Какво е отношението на другите затворници към теб?

- Какво може да е! С такова обвинение какво да е! Ти какво очакваш да е? Да ми поднесат рози? Няма как да стане. Настроени са срещу мен. Медиите така ме представихте. Защо не показахте, когато имаше подписка и плакати в моя защита? Мен в Сандански не ме познават само един-двама души. Всички знаят, че съм невинен.

- Имало ли е опити за подигравки и обиди тук?

- Не ми се говори повече. Сигурно е имало. Като се чуя с адвокат - тогава. 

- А насилие да са упражнявали другите затворници?

- Насилие засега няма, но може и да има по-нататък. Не знам. 

- Ще искаш ли да работиш тук?

- Много ясно, че ще искам нещо да работя, но аз не трябва въобще да съм тук. Дано някой да разрови делото и да види какви са фактите. 

- Идвал ли е някой от близките ти да те види?

- Още не, защото те скоро са разбрали, че съм тук. Очаквам сестра ми да дойде с детето на свиждане.