Красивата история за шефа на русенската болница се оказа лъжа! Ето я истината!

Директорът на русенската болница д-р Иван Стоянов решил една вечер да провери как работят подчинените му. Речено-сторено.

Нахлузил перука и качулка на главата, преоблякъл се в дрипи и почукал на вратата на смешната, извинете, спешната помощ. Появила се начумерена медицинска сестра. Клетникът обяснил, че го боли лявата ръка, изтръпнал му е левият крак и диша учестено. Да чака! Така казала медицинската сестра и хлопнала вратата. Минало време. Несретникът отново похлопал. Отново същото. Третото потропване ядосало жената в бяло. "Като съм казала да чакаш, ще чакаш", изръмжала. "С този инфаркт още колко да чакам!?", сопнал се беднякът и бесен, си тръгнал от болницата, на която е директор, пишат от presa.bg.

Беше красива история...
Д-р Стоянов, който се превърна в народен герой, опроверга детайлите на легендата. "Проверки се правят, но не съм се преобличал като просяк, не съм слагал перука", каза той, цитиран от "За жената".
Жалко. На клетите граждани им бе отнета една приказка, една надежда, един сюжет, който наказва лошите и раздава справедливост. Във Фейсбук даже видео предлагаха хората, за да бъде пълна насладата.

Така не бива да се постъпва. Представете си, че навремето някой хайдутин, възпяван като народен закрилник, беше заявил на обнадеждените по повод хайдушките си подвизи: Не беше точно така...
Българите имат нужда от приказки. Не от празни приказки, които иначе неуморно се леят, не от екшъни, а от разкази, в които доброто побеждава злото хитро, находчиво, без насилие.
Помните, че неотдавна се появи един цар и обеща да отреже главите на змея (корупцията), а неговите царедворци се заклеха, че винаги ще чуват гласа на онеправданите, а няма да оглушеят горе, на върха. Заклеха се тържествено в "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски. И нищо! Нищо.
Гражданите, пациентите, данъкоплатците взеха да измислят сега разни истории, които подсказват какво може и трябва да се направи, за да може змеят поне да си глътне езика.

Ето още някои предложения.
1. След месец д-р Стоянов все пак да се дегизира, да легне безпомощно на улицата, а Петър Москов, също дегизиран, да извика линейка и да види как работи алгоритъмът в здравеопазването.
2. Просветният шеф Тодор Танев да сложи мустаци, да облече костюм, по-стар от демокрацията, и да иде да преподава в училище. Може и за Ломоносов и Асен Златаров.
3. Ивайло Калфин да сложи с подходящ грим няколко години отгоре и да потърси работа в бюрото по труда преди пенсиониране.
Може да се помисли за пътувания с градския транспорт вместо с мерцедеси, за изкарване на месеца в рамките на 380 лева и т.н. Защото едно от условията за разбирателство е да влезеш в обувките на другия.