Кръст зад телена ограда край Вишовград пази величествена тайна от незапомнени времена
Кръст, ограден с телена ограда, крие тайна, която малцина посетители на това приказно място в България знаят.
Знаете ли, че село Вишовград крие в себе си останки от няколко римски крепости, които са били част от древна отбранителна система, пише Дестинация Павликени в социалната мрежа.
В района на селото са открити крепостите “Кулата”, “Калето”, “Тепето” и “Малбаир”, които са пазели важните пътища и римски селища в региона. Днес тези крепости предлагат уникална възможност да се потопите в античната история и да се насладите на спиращи дъха гледки.
Вижте кръста, поставен на мястото на една от крепостите, откъдето се разкрива панорама, която обхваща красиви хълмове и долини.
Според преданията, точно под него са останките на една от римските крепости, които някога са защитавали тази територия.
Днес кръстът стои като свидетелство за силата на времето и за усилията на местната общност да съхрани паметта за древната история на района. Селото съчетава богато културно наследство и природни красоти, което го прави идеално място за екотуризъм и исторически разходки.
Насладете се на спокойствието и тишината на Вишовград, където древната история оживява, а гледките ще ви оставят без дъх!
В землището на селото са съществували 2 римски селища. Едното се е намирало в земите на местностите „Зарапово“ и „Селище“. Предполага се, че на хълма Чуката е имало и наблюдателна кула, поради стратегическото значение на хълма и землището. През XX век от тези местности са открити множество артефакти, сред които сребърни броеници, римски оръжия, саркофаг. В селището жителите са се занимавали със земеделие и скотовъдство, и са развивали занаяти. Някои от артефактите водят до заключенията, че в римското селище е провеждан културен и административен живот. Археолозите откриват римски колони и гробници в други местности на селото.
Друго селище от римско време - романизирано славянско селище - е било в местността „Върбоклица“. Открити са останки от няколко римски крепости за защита на пътищата и вътрешните римски селища - „Кулата“, „Калето“, „Тепето“ и „Малбаир“.
Първите сведения за възникване на селото датират от XIV век. Вишовград е едно от трите села в земите между Ловеч и Търново, запазили имената си до XXI век и е възникнали до съществуваща крепост. Първото славянско-българско селище е възникнало в местността Камъка. Първите сведения за него са, че е било разположено в местността Селище.
Има различни версии за произхода на името Вишовград. Първата е, че в непосредствена близост до селото е имало манастир. Вероятно това е манастирът „Света Виша“, на източния край на хълма Чуката. Според легендата, по време на строежа му Висшагеркиня, жената на главния майстор, всеки ден му носи храна и става така, че сянката ѝ е неволно вградена в зидовете; тя започва да линее (заслабва) и не скоро умира, а селището е именовано така в нейна памет.
Друга легенда гласи, че Вишовград е получило това име понеже там е имало много вишни. Трета гласи, че наименованието на селото идва от „Висок град“, поради първоначалното му местоположение между хълмовете Чуката и Голиш.
Отначало Вишовград, в местността Зарапово, брои към 57 домакинствата. В землището му има манастир - Манастир „Свети Йоан Предтеча“, намирал се е в северозападната част на землището, близо до земите на селата Росица и Бяла Черква. Според преданията, манастирът е разрушен през 1393 година, след падането на България под османска власт. Името на селото се е среща в архивните документи като „Вишувград“.
По време на османското владичество Вишовград е преместен между хълмовете Чуката и Голиш, вероятно заради честите набези на османските разбойници, а сред първите преместили се са местните жители Мирчо, Хубчо, Бойчо и Кара Цоньо.
През 1726 година във Вишовград е роден Мирчо войвода.
Един от първите известни кметове на Вишовград е Кольо Чорбаджи, управлявал в периода (1840 – 1860). Има сведения, че през тези години в селото е върлувал огромен пожар. Йордан Филипов Калабулака е кмет на селото през следващите 8 години.
Вишивградчанинът Драгия Ненов прави препис на Белочерковченската „История Славянобългарска“. Поп Георги от село Мусина е един от първите свещеници във Вишовград.
През годините 1823 и 1829, в селото върлува чума, която погубва много от жителите му.
Паметник на Четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър в Дълги дол
Четата на Филип Тотю преминава през землището на Вишовград през 1867.
Отец Матей Преображенски присъства на основаването на революционен комитет, начело с поп Балчо Колев. В турските регистри фигурира дружество „Селска любов“, основано във Вишовград. Фондът е бил към църквата в селото, но средствата са събирани за революционния комитет там, съставен от свещеници и жители.
Паметна плоча БСДП
Със селото са свързани ред забележителни личности и събития от историята на страната. Най-често изтъкваното събитие е преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през землището на Вишовград на 20 – 21 юли (8 – 9 юли стар стил), 1868 г. Третата (в местността Дълги дол) и четвъртата (в местността Канлъдере) битка на четата се състоят в землището на селото. В Канлъдере е заловен жив Стефан Караджа. На мястото на битките са поставени паметници.
По време на Априлското въстание от Вишовград излизат 6 четници, които се присъединяват към четата на Поп Харитон, впоследствие разбита в Дряновския манастир
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
