Културен център отпразнува рожден ден с изложба

Една година от създаването си отбеляза преди броени дни варненската художествена галерия „Архангел Михаил“, заедно с духовно-просветния център към нея. За наблюдателните името само леко съвпада с това на културно-образователната база към Варненската митрополия на ул. „27 юли“, но двете места са доста различни. Църковното пространство е кръстено пак на небесния обитател, на с каноничното „свети“ пред името му. 

Едногодишната галерия на улица „Невен“ 6 пък е озаглавена на същия крилат воин, който държи меча на истината, но според духовната наука дава на човечеството цялата небесна мъдрост, за да го свърже директно с Христос. За това според антропософската терминология той се нарича само Архангел Михаил и в народния календар неговата дата е 29 септември, за разлика от църковния, където го честваме на 8 ноември. Това отбелязаха и създателите преди една година, когато галерията беше осветена с християнски ритуал – символ на древното единение между мистика и догма. 

Тогава старта поставиха петима автори с четка в ръка, а домакините Илияна Шомова и Огнян Георгиев подчертаха, че толерират класическото изкуство, останало на втори план през последните години заради всевъзможни опити за модернизъм и абстракции.

В галерия „Архангел Михаил“ своята публика срещнаха творци като Богомил Живков, Иван Стратиев, Майя Горова, Александър Хофарт, Огнян Георгиев, швейцарецът Фредерик Щьокли, гостуваха и други артпространства като „Арт Маркони“ например. 

В културния център към базата място намериха много клубове по интереси, свързани с мистичната страна на живота – тази, която управлява явленията и фактите чрез невидимите, но неизбежни закони на битието. Посетителите използваха изкуството като средство за извисяване и път към духовното познание.

Огнян Георгиев, художник 

Нека покажем българските пейзажи в Европа

 

- Как се чувства година по-късно основателят на едно художествено пространство?

- Може би сме по-спокойни. След голямата организация вече остава повече време за творчество. 

- Страшно ли е да се захване човек с подобна инициатива в днешно време?

- Доста си е страшно. Огромен риск се крие в това. 

 

- Как се поддържа едно такова място?

- Може би най-важното е да се харесват картините. Тогава всичко си идва на мястото. 

 

- В каква посока се развива сега Огнян Георгиев?

- Поставих си за цел да работя основно върху морски пейзажи от четири месеца насам. Обичам да се потапям в морето дори само творчески. 

 

- Търсят ли се вече творби, които клонят повече към класическия реализъм?

- Да, все повече се възвръща интересът към тях. Напоследък има доста откупки именно в този жанр. Това е доста показателно. Все пак и модернизмът има доста последователи. Особено ценен е почеркът на старите български майстори. От него лъхат спокойствие, меки тонове, има въздух в пейзажа. Една такава картина в стаята носи много позитивна енергия и зарежда със сила за следващия ден. Има картини, които държат под напрежение с прекалено тежки или ярки багри. Важно е да си личи душата в изображението, да потънеш в едно платно дори на непознат майстор. Нека работата да говори за нас. 

 

- Някакви нови идеи за предстоящата година?

- В момента се опитваме да осъществим контакт с галерии в Швейцария. Разчитаме, че нашият начин на работа ще се хареса в Европа. Трябва да покажем родните български красоти в чужбина, а не само да ни пишат в хрониките си за негативни проявления.

Виолета Гурнакова