Лекс: Потвърдено от ВКС: Мажоритарният собственик на БМФ дължи 25 млн. лв. неустойка от претендирани 52 млн. лв.
Булфото
Върховният касационен съд (ВКС) отхвърли искането на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) да бъде отменено решението на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (АС при БТПП) от декември 2021 г., с което той постанови, че фирмата собственик на „Параходство Български морски флот“ АД – „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, дължи на държавата малко над 25,3 млн. лева неустойка по договора за приватизация от общо претендираните от нея 52,2 млн. лева.
Така се слага край на спора за арбитражното решение (повече за него виж тук) след проточило се една година производство във ВКС по отмяната му. От решението на върховните съдии Боян Балевски (председател на състава), Кристияна Генковска (докладчик) и Анджелина Христова става ясно, че държавата в лицето на АППК е направила всичко възможно да осуети този изход на делото (пълния текст на решението на ВКС виж тук).
Първо, по искане на АППК по него беше сезиран Конституционният съд (КС) в опит да бъде „възкресено“ отменено преди повече от 5 години основание за отмяна на арбитражни решения – поради противоречието им с обществения ред на Република България. Както „Лекс“ писа, КС единодушно отказа да допусне искането за разглеждане (повече за решението на КС виж тук). А сега самите върховни съдии в решението си признават, че дори КС да го беше уважил, това нямаше да възстанови в българския правен ред несъществуващото правно основание, на което АППК базира искането си за отмяна на арбитражното решение за БМФ.
От решението на ВКС става ясно, че след като през юли 2022 г. КС „отряза“ искането е последвало ново от АППК – този път за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Голяма част от акта на ВКС е посветена на това да обясни защо по спора не е относимо правото на ЕС и съответно не е необходимо да бъде сезиран съдът в Люксембург.
„…предпоставка за отправяне на преюдициално запитване е съществуването на общностна норма, която има приложение към фактите в главното производство. В случая се касае за производство по отмяна на арбитражно решение. То е проява на държавния контрол върху арбитража, поради което регулацията е повелителна. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 47 от ЗМТА и са насочени към проверка на процесуалноправната законосъобразност на арбитражното решение, като е изключена преценката на материалната му законосъобразност. В това съдебно производство не се решава спор по същество, поради което и няма как да бъде приложена материалноправна норма, дори и правото на ЕС да я предвижда по отношение на спора, решен от арбитражния съд. Спрямо процесуалноправните норми приложение намира принципът на процесуална автономия, според който всяка държава членка е свободна да урежда сама процесуалното си право, стига то да не прави приложението на общностното право по-трудно в сравнение с приложението на националното право (принцип на равнопоставеност) и да не прави защитата на правата, произтичащи от общностното право, практически неосъществима или прекалено трудна (принцип на ефективността) – така дела С-78/98, С-126/97, С-168/05“, обяснява ВКС.
Той сочи, че изследването дали е налице връзка между фактите по спора и норма на правото на ЕС трябва да стане при обсъждането на самото основание за отмяна на арбитражното решение, което се твърди от АППК – недействителност на арбитражното споразумение (чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА).
„Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на липса на арбитражно споразумение, поради недействителност на същото, на осн. чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е неоснователен“, постановява ВКС. И обяснява, че за да бъде отменено арбитражно решение на това основание, трябва да бъде установена липсата на валидно сключено между страните арбитражно споразумение. Освен това възражението за некомпетентност следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба.
ВКС сочи, че АППК е направила възражение за неарбитруемост на спора пред АС на БТТП и то е било обсъдено и отхвърлено от арбитрите. Ето какво пишат върховните съдии в решението си: „Защитаваната от ищеца (АППК – бел. ред.) теза предполага преди всичко приложимост на правото на ЕС към фактите по главния спор, с който е сезиран арбитражният съд съгласно процесния договор, защото само в този случай би могло да се стигне до тълкуване и прилагане на правото на Съюза. Самият ищец хипотетично, без да сочи конкретна приложима норма твърди, че материята на приватизационните договори е предмет на регулация от правото на Съюза. Такава норма не може да бъде установена и от решаващия съд. Освен това фактическата обстановка по настоящия казус е изцяло вътрешнонационална – не разкрива наличие на общностен елемент: спорно е вземане, породено от сключен и с действие в държава членка, между равнопоставени субекти на правото на същата държава, договор за приватизационна продажба на акции от капитала на търговско дружество, регистрирано в тази държава, като споровете по същия договор по волята на страните се отнасят за разрешаване от арбитраж със седалище в посочената държава. Следователно дори и да е налице общностна норма, тя не би била приложима към конкретното дело“.
ВКС отхвърля и искането за отмяна на арбитражното решение поради произнасяне на арбитражния съд по въпроси извън предмета на спора, като подробно обосновава защо това не се е случило предвид спецификата на защитата при предявен отрицателен установителен иск.
Делото пред Арбитражния съд започна през октомври 2019 г., след като АППК предяви неустойката и „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД заведе отрицателен установителен иск. Купувачът твърди, че не дължи исканите от агенцията 52,2 млн. лева, включително е навел доводи, че уговорената в договора за приватизация неустойка е нищожна, а и при всички случаи е изпълнил далеч повече от това, което агенцията е зачела.
Както е известно, „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД придоби 70% от „Параходство Български морски флот“ АД през 2008 г. С договора за приватизация купувачът поема за срок от 10 години 13 групи задължения, сред които: за запазване на основната дейност и статут на дружеството (запазване предмета на дейност; недопускане на ликвидация и обявяване на дружеството в несъстоятелност; забрана за преобразуване; ограничения за промяна на акционерното участие и за намаляване на държавното участие в капитала на дружеството); задължения за инвестиции в придобиването на кораби; задължения, свързани с трудовоправни и социални въпроси (поддържане на предложената от купувача средносписъчна численост на плавателния състав и повишаване нивото му на заплащане); задължения, свързани с притежаваните от дружеството кораби (поддържане на средногодишно общ тонаж на корабите не по-малък от 1 300 000 DWT, осигуряване не по-малко от 60% от общия тонаж на корабите да плават под знамето на Република България или под знамето на друга държава – членка на ЕО или на ЕИП; средната възраст на корабите, които плават под знамето на Република България или под знамето на друга държава – членка на ЕО или на ЕИП, да бъде намалена под 20 години) и т.н.
През 2008 г. започна една от най-големите икономически кризи за последните 50 години, която засегна сериозно международния фрахтов пазар. Кораби на възраст над 15 години бяха отхвърлени от пазара – отказвани да бъдат наемани и застраховани. Същевременно, повече от 50% от корабите на дружеството, при приватизацията, са на възраст над 25 години, а близо 75% от тях, са на възраст над 15 години. През този период купувачът – „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, успява да подмени голяма част от корабите на „Параходство Български морски флот“, като купува съвременни и високотехнологични кораби, за да осигури конкурентността си на пазара. С това, преизпълнява инвестиционната си програма и освен това средната възраст на корабите се намалява на 10 години.
Спорът между купувача и агенцията, обаче е за поддържане на средногодишен общ тонаж на корабите на дружеството не по-малък от 1 300 000 DWT, за срок от 10 години.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
За да продължите, трябва да се регистрирате в сайта