Литва успя да въведе еврото без скок на цените, наред е България

Виктор Иванов; 24 часа

Въвеждането на еврото се счита за последния етап на европейската интеграция на една страна след членството и влизането в Шенген. Еврозоната е най-елитният клуб на богатите и влизането в нея е стремеж на всяка държава.

Включително и на България, както стана ясно от изявление, направено от финансовия министър Владислав Горанов в столицата на Литва Вилнюс. Той бе там, за да присъства на последната крачка от въвеждането на еврото в прибалтийската страна - забраната за използване на местната валута литас в търговската мрежа.

Горанов бе единственият финансов министър на страна извън еврозоната, който бе поканен на срещата на високо равнище. И това според хора от Европейската комисия, участвали в разговорите, е знак, че следващата страна, която трябва да се присъедини и да приеме еврото, е България.

Оттук нататък следват преговори с 19-те страни от еврозоната, за да бъдем допуснати до подготвителния механизъм ERM 2.

Всъщност Литва

може да служи

като учебник

за България

как се въвежда еврото от една небогата страна, без това да носи ценови шок и обедняване на хората, познати от въвеждането на общата валута в Гърция например. Литва е и доста по-близо до България като стандарт със средна заплата от 690 евро срещу 1200 евро в Гърция. В България средната заплата е около 430 евро.

Още през лятото, когато получихме дата за присъединяване на 1 януари 2015 г., над 5000 представители на бизнеса подписаха меморандум, че няма да използват преизчисляването на цените в евро като мотив за увеличението им, разказа финансовият министър на Литва Римантас Садзиус. Агенцията за защита на потребителите е

определила

100 важни

цени, които ще

следи,

и започнала активен контрол от октомври 2014 г. Резултатът е, че 40 от наблюдаваните леко се увеличили - главно цени на услуги. “Това е нормално, тъй като бяха увеличени и заплатите, а те имат основен дял в цената на услугите”, обясни Садзиус. 40 от наблюдаваните обаче са намалени, след като са превърнати от литас в евро, а 20 са останали непроменени, допълни финансовият министър.

“Естествено, за това помогнаха и ниските нива на инфлация, подпомогнати и от поевтиняването на петрола”, обясни Садзиус. Ниската инфлация обаче е едно от задължителните условия, които се наблюдават в т.нар. чакалня на еврозоната.

За 2015 г. предвижданията са използването на еврото като валута да донесе увеличение на инфлацията от едва 0,2-0,3%, обясни още Римантас Садзиус.

При масираните проверки местната агенция за защита на потребителите е издала едва около 300 предупреждения на търговци, че не са пресметнали правилно цените, а глобените са само двама.

Присъединяването към еврозоната всъщност засега носи само позитиви, обясни финансовият министър на Литва. През октомври прибалтийската държава е емитирала първия си външен дълг в евро. Бонове за 1 млрд. евро са

продадени при

лихва от 1,25%,

което е рекордно

ниска доходност

в цялата 25-годишна история на Литва, след като страната обяви независимост от Съветския съюз.

Евтиното кредитиране и отпадането на валутния риск заради курса на местната валута са основните предимства на членството в еврозоната. Това води до увеличен интерес от страна на чуждестранните инвеститори.

Всъщност членството в еврозоната не отнема от финансовия суверенитет, а го увеличава, обясни шефът на централната банка на Литва Витас Василиаускас. Подобно на България прибалтийската държава е работила в условията на валутен борд с фиксиран курс на местната валута към долара от 1994 г. От 2002 г. литасът е бил вързан към еврото. “В тези условия всъщност ние търпяхме всички негативи и позитиви на еврото, но без да можем да влияем на вземането на решения. Сега вече Литва участва в управлението на Европейската централна банка”, обясни Василиаускас.

С опита си от преминаването от валутен борд към евро Литва също може да е полезен пример за България. Страховете, че при влизането на местната валута в ERM 2 тя ще се обезцени, са неоснователни, обясни централният банкер. “Теоретично съществува такава възможност, но практиката показва, че ЕЦБ приема фиксирания курс, който е бил при валутния борд”, каза Василиаускас.

Приемането на еврото е преди всичко комуникация с хората, за да стане безпроблемно, обясни централният банкер. В резултат на разяснителна кампания от юли 2014 г. вече

60% от литовците

твърдо подкрепят

преминаването на

местната

икономика

в евро

Фактът, че 70% от износа на страната е към страни от еврозоната, също допринася за безпроблемното приемане на промяната.

Има и бизнес, който е против. Това са предприемачи, които се страхуват, че ще бъдат принудени да вдигат заплатите.