Любовта
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
--------------
Любовта е основният закон на силата, която наричаме Бог. Смисълът на живота ни се състои в това да се научим да обичаме. Не става дума само за любовта към един партньор, а за всеобхватната любов, която не изключва никого и нищо. Да обичаш означава и да използваш възможностите си да бъдеш шанс за другите.
Да обичаш друг човек означава да отдадеш себе си, да искаш и желаеш най-доброто за другия, без да очакваш нещо в замяна. Любовта иска да се дава и се осъществява в даването. Любовта е радостта, която изпитваме, мислейки за любимия човек, или радостта от неговото присъствие- да бъдем близо до него, да му се радваме и да сме щастливи от общо занимание. Да обичам означава да се разкрия, да допусна другия до себе си, да му дам възможност да участва в това, което ме вълнува.
Да споделям, да искам да споделям с любимия всичко. Да обичам означава с радост да допринасям за доброто на другия и той изцяло да може да разчита на мен, което помага и на моето собствено развитие. Често казваме „обичам те”, което всъщност означава „ имам нужда от теб” или „ не ме напускай” и само показва, че все още не сме почувствали истинска любов. Предпоставката за истинското чувство е да започнем да обичаме самите себе си, да се приемем безрезервно такива, каквито сме, да кажем „да” на нашата битност. В резултат на това сме щастливи и доволни и когато сме сами. Тогава чуждата критика не ни засяга така болезнено и сме свободни от чуждата зависимост, тъй като докато имаме нужда от другия, не сме наистина свободни. Ако сами се освободим от страха да бъдем изоставени, вече сме способни да дадем повече свобода и на нашия парньор. Едва тогава е възможна истинска любов, тъй като любовта не обсебва и не задържа насила. Опитаме ли се, тя умира и след нея остава само навикът.
Усещаме привличане към някого, когато си приличаме с него, защото така намираме потвърждението на нашата битност. Противоположностите също се привличат, когато се допълват взаимно. Нуждаем се и привличаме онова, което ни прави цялостни. Ако наистина обичам, изпитвам сърдечното желание другият да е щастлив и съм готов да направя всичко за това – да му дам време, ако има нужда от време, да му дам внимание, ако има нужда от внимание и свобода, ако има нужда от свобода.
В любовта не очаквам непременно отклик на чувствата, а постъпвам така от нежна симпатия, от уважение и респект, дори от възхищение. Любовта е както взимане така и даване – и че винаги започва с даването. В това се състои най-голямата тайна на любовта. Идеалният партньор, духовният партньор е този, чрез който и двамата могат да се развиват по-най добрия начин. Това е не само съюз на двама души, а свързването на две души, с всички произтичащи последствия за съвместния живот и любовта.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
0
