България може да е бедна, но е изключително стабилна финансово. Това чува всеки българин поне два пъти на седмица - я от премиера Слънце, я от някое от неговите анекдотични вицета. И следва отново дълга тирада за макроикономическото ни благополучие, което ние, обикновените хора, не можем да усетим, защото явно сме прекалено микро. Да, де, ама... Като се позамисли човек, съчетанието от думите „бедност“ и „стабилност“ не значи нищо друго, освен че няма надежда да мръднем от дъното. И какво значат макро и микро в крайна сметка, кое е голямото и кое е малкото?! Народът казва, че от хляба никой не е по-голям. Е, кое му е хубавото на това, че хиляди варненци се редят на опашка за макро брашно, макро вафли и макро макарони, идващи като помощ? И нима никой от управляващите не изпитва дори микро срам от това? Между другото, макро и микро са гръцки думи. Все ни казват, че е много добре, че не сме като тях. И сигурно са прави тези, дето го казват, само дето помощите от ЕС за Гърция се мерят в милиарди евро, а за България – в килограми подаяния. 

Веселин Златков