МАЙКА И ТРИ ДЕЦА МРЪЗНАТ БЕЗ ТОК И БЕЗ ПРОЗОРЕЦ. БОЙЛЕР ВЗРИВИ ДОМА ИМ ПРЕЗ ЯНУАРИ (СНИМКИ И ВИДЕО)

Юлия Георгиева, снимки и видео Румен Сарандев

Макар във Варна да не е обявено бедствено положение, в апартамента на Деляна Андонова ситуацията е меко казано критична. Жената е с три деца, с разбит апартамент, без прозорец, без ток, без баня и тоалетна. Вечер палят свещи и си топлят ръцете на туристическо газово котлонче. Стане ли около 19 часа, температурите падат под нулата и на семейството не му остава нищо друго освен да си сложи още чифт чорапи и всички да се сгушат под завивките в общо легло. Това се случва всеки ден в жилището на Деляна в блок 303 във „Владиславово“. Тя е майка на три момчета. Дейвид е най-малкият – на 3 г. Нико, който е на 8 г. е второкласник, а най-големия – Анжело е деветокласник. За бедстващото семейство ни сигнализираха социални работници от отдел „Закрила на детето“ след като институцията е изчерпала всички налични възможности за подкрепа и финансова помощ, както и със съответните гаранции и проучвания за тежкото положение на децата. 

Ужасът на Деляна започва на 24 януари т.г., когато в около 3 ч. през нощта гръмва бойлера. Баща й си бил постелил в кухнята, която е най-близо до банята. При взрива се разрушават две от външните стени на жилището и един от панелите пада върху мъжа. Той умира на място. „Слава на Бога, ние с децата останахме невредими“, разказва жената. Шокът, който изживява по това време, трудно може да се опише с думи. Тъй като тя няма пари, сметката за погребението плаща общината. Кметство „Владиславово“ настанява семейството в малка стаичка в общинска къща в същия район, тъй  като апартамента е негоден за живеене с липсващите външни стени, вътрешни разрушения, които са унищожили тоалетна, кухня баня, липсващи и до ден днешен. 

Семейството включва тостер, за да пречупи студа

„Изкарахме зимата в общинската стаичка. Там имаше още една, но тя бе в критично състояние - с огромна дупка в тавана, през която виждахме небето. От кметството ни казаха, че ще я ремонтират, за да я ползваме. Но след това коментираха, че няма смисъл да се хвърлят материали в нея. Вместо това ни обещаха, че ще ни помогнат да изградим външните стени на нашия апартамент“, разказва Деляна. Малката стаичка,  в която жената се свива с трите си деца, също не била съвсем скопосна. Стените били влажни, нямало работеща баня и единствено на чешмата можели да се поизмият. Изкарват там 6-7 месеца. „Там бяхме и в най-големия студ. Момчетата по това време се разболяха заради влагата и студа. Не успявахме да се стоплим по никакъв начин. Имах една печка на два реолтана, но тя не смогваше. Топлихме си ръцете на едно тостерче, на което махах капака, за да чувстваме по-добре топлината. И въпреки това, като лягахме, виждахме дъха си - толкова беше студено“, разказва Деляна. 

Това туристическо газово котлонче е единственият "отоплителен" уред, на който децата си греят ръчичките.

Дупката в тавана е бившият комин. Семейството няма как да си вземе печка на твърдо гориво. А дори и да го стори и оправи комина, първо трябва да реши проблема с липсващия прозорец и сериозна входна врата.

Преди няколко месеца от кметството съобщават на жената, че трябва да напусне общинския имот, който й бил предоставен безвъзмездно само временно. Тъй като тя се събира в това време с приятеля си, а той изкарва по 500 лева на месец, семейството решава, че в апартамент без стени няма как да се живее и наема квартира срещу 250 лева. „Аз обаче получавам 105 лева доход от детските надбавки и така парите не стигат хем за наем, сметки и храна, хем за ремонт на апартамента. Затова решихме, че макар да няма стени, ще се настаним в моето жилище и малко по малко ще го възстановим“, коментира жената. Речено-сторено. Със съдействието на приятели, съседи, социалните работници от отдел „Закрила на детето“ тя успява да вдигне външните стени. С еднократните помощи, които получава, купува строителни материали и прозорци. Комшии й дават врати. От общината й възстановяват прозорците на едната стая, макар да й обещават да се погрижат за външните стени, които са най-скъпи и най-важни за обитанието.

Вятърът свисти в найлон на мястото на липсващия прозорец

Към днешна дата все още липсва един огромен прозорец. На мястото на дупката е сложен дебел найлон, който допълнително е подпрян с вътрешни врати, но това не спира течението и студа. Баня няма – къпят се при съседи и приятели. Преди два дни с тухли втора употреба приятеля й вдига ограждение, което служи за санитарен възел. „В началото, когато нямахме стени, ходехме по нужда в дупката, която зееше на мястото на тоалетната и се прикривахме с шперплат и врати, за да не ни гледат хората, защото тогава още нямахме външни стени“, коментира Деляна. На единствената стая, която ставала за обитаване и където семейството се свива и до днес, вместо с врата, се затваряли с порт манто, тъй като нямало никакви врати. До преди месец всички спели на земята върху постелени одеала, защото от кметство „Владиславово“ не й давали да си прибере мебелите докато не плати изразходвания ток, независимо, че не е бил известен абонатния номер и съответно дължимата сума. В крайна сметка след спорове и молене, когато студът притиснал, Деляна успяла да си прибере мебелите под страх, че децата й ще измръзнат върху бетона и без ток и вместо да даде пари за стария ток на общинската стая, ще трябва да плати много повече за лекарства. 

Тази стена е липсвала доскоро. Деляна чака част от еднократната си помощ, за да купи прозорец и да махне найлоните, които в момента я "изолират" от виелиците навън.

Клошари изтръгнали кабелите за ток от стените

„Когато преди три месеца дойдохме в апартамента, установихме, че кой каквото могъл ограбил, тъй като нямаше външна врата. Бяха издърпани кабелите за тока. Мислех, че нямам електричество заради изтръгнатите жици. Оказа се обаче, че в контактите ток има и успяхме да си закачим една крушка и телевизора. Когато мина месеца, отидох да си платя сметката. Касиерката се изненада, че имам навъртяно електричество, защото данните сочели, че тока е спрян. Платих дължимото и два дни по-късно ми спряха тока заради стари задължения, останали от времето на татко. От сметки и глоби имам около 1800 лева, които помолих да платя разсрочено, за да имам ток за зимата, но ми отказаха“, разказва майката. Жената обаче се включва незаконно в мрежата и дни по-късно от компанията директно й режат кабелите със заплахата, че при следващ опит глобата е 1000 лева. „Ще платя всичко, но моля само за разсрочено плащане, защото иначе сметката е непосилна“, плаче Деляна. 

Тухлената оградка, която е издигната само преди два дни, представлява бъдещата баня с тоалетна.

Мечтае за елементарни неща. Разбиране от страна на електрическата компания. Мечтае за тоалетна със стени и за баня, в която да може да се изкъпе спокойно – нещо, което не й се е случвало от почти година. Иска й се да има истинска мивка с кранове, тъй като в момента разчита на студена вода от един маркуч. Иска от ВиК най-сетне да й сложат водомер. „Купих си, но отказват да ми сложат, защото нямам стар, а той бе унищожен при взрива“, казва тя. Деляна има още една мечта – да ходи на работа. „Регистрирана съм на борсата и вярвам, че може да се намери нещо. Дори да е за малко пари – 200-300 лева, ще се радвам, защото така по-бързо ще си оправя апартамента“, споделя жената. Но истината е, че няма как да я наеме някой. Защото място за най-малкия й син няма в забавачката, нито за Нико в занималнята. „Искам да ходят на градина и занималня от една страна, защото по-дълго ще са на топло, а не у дома на студа, и защото бих могла да припечелвам по нещо“, коментира Деляна. 

Телефон за връзка с Деляна Андонова:  0892/741 685