МИНИСТЪР КЛИСАРОВА: ЕДИН Е ОФИЦИАЛНИЯТ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ И ТОВА Е БЪЛГАРСКИЯТ

Веселин Златков

Министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова категорично отрече тиражираната информация, че тя е привърженик на идеята децата да започват задължителната си учебна подготовка на 4-годишна възраст. Според нея, думите и по тази тема са били интерпретирани неправилно от медиите. 

„Моята позиция е, че четиригодишните деца трябва да играят. Ако са необходими за тях повече социални контакти, няма нищо лошо те да са заедно със своите другарчета в детски градини. Но не да ходят на училище, а да имат контакти и да се забавляват заедно с деца на своята възраст“, заяви министър Клисарова във Варна. 

„В България има един официален език и това е българският. Всеки друг език е богатство и нямам нищо против децата да изучават турски, или гръцки, или английски, френски, иврит, но те не могат да станат задължителен учебен предмет“, коментира също новия просветен министър. Проф. Клисарова изрази подобна позиция и по въпроса за религията в училище. 

„Смятам, че всеки трябва да изповядва религията, която е в сърцето, душа и семейството му. Но това също в никакъв случай не може да бъде редовен предмет, може да бъде свободноизбираем. Религията наистина помага във възпитанието на децата, в развитието на техния морал, но не можем да я направим задължителна. Ако пък такъв предмет съществува, той би трябвало по-скоро да прави анализ не само на християнството, а и на исляма, на юдаизма, ако щете и на бахайството и други религии. Децата трябва да знаят за тяхното съществуване, защото това ще обогати мирогледа им“, коментира проф. Анелия Клисарова.

Тя каза също, че главният й приоритет като министър е средното образование и по тази причина тя започва срещи с директори и преподаватели в тази сфера с оглед предстоящото приемане на нов закон. По отношение на висшето образование, министър Клисарова коментира, че е необходима нова национална стратегия за него, която да го направи по-близко до нуждите на бизнеса, за да може и студентите да намират по-добра реализация след завършване. Едва след приемането на подобна стратегия има смисъл да се променя закона за университетите, смята тя.