МИС БЪЛГАРИЯ пред PETEL.BG: Младите хора се обръщат към книгите
Интервю на Виолета Тодорова
Фото Тодор Танчев
Мис България 2011 Ваня Пенева е родена на 26 януари 1988 г. в Казанлък. Учи българска филология в Софийския университет. Преди четири години става царица на Долината на розите. На нея сега се пада честта да представи страната ни на най-престижния международен конкурс за красота – „Мис Свят”.
Само преди дни красавицата зарадва деца от морската столица. Тя гостува на хлапетата от 3б клас в ОУ „П. Р. Славейков”. Малките ученици бяха отделили петия си учебен час, за да чуят една от любимите детски истории на най-красивата нашенка, която тя прочете и дискутира с тях. Посещенията на Ваня Пенева по училища и детски градини в страната са част от кампанията „Преоткрийте красотата на книгите”.
Децата
Имат нужда от внимание, имат нужда да разговаряш с тях и да ги радваш, да ги обгрижваш с много любов
„Мис Свят“
Надявам се да има положителен резултат от всичко, което ще се случи там
- С какви впечатления останахте от варненските деца?
- Аз харесвам Варна и децата тук. Но не смятам, че те трябва да се разграничават по градове. Просто са деца, независимо къде се намират. Имат нужда от внимание, имат нужда да разговаряш с тях и да ги радваш, да ги обгрижваш с много любов.
- Вече четохте книжки на хлапета в няколко града. Какво им беше най-интересно, успяха ли да открият поуките от прочетеното?
- Децата винаги си извличат поука. Специално в 3б клас на ОУ „П. Р. Славейков“ намериха доста поуки. И всеки се беше замислил върху нещо различно. Децата четат, надявам се да четат и все повече, защото е богатство, нещо, което ги изгражда като личности, обогатява ги. Наистина е нещо прекрасно. Дори съм забелязала, че децата в по-ранна възраст четат повече в сравнение с големите. Може би след това навлизат във възраст, в която ги интересуват доста други неща от света, който ги заобикаля. Но все пак тези от първи до четвърти клас са във възраст, в която колкото повече говориш, толкова по-добре. Въпросът е обаче така да подбереш нещата, да им ги предложиш, за да предизвикаш още по-голям интерес.
- След всяка среща разговаряте с малките ученици. Какви ви направи най-голямо впечатление?
- Те знаят много неща. В Шумен се бяха подготвили – бяха изгледали всички клипчета с мен. Имаше момиченце, което ме беше нарисувало на сцената – с роклята, короната и лентата. Задаваха ми въпроси, все едно бях на пресконференция, което е малко изненадващо. Защото ти си правиш някакъв план, мислейки как ще протече горе-долу по някакъв начин, но те винаги успяват да извадят нещо, което да насочи разговора в друга посока. Хлапетата в детската градина във Видин страшно много ми се зарадваха, защото бях облечена като принцеса – с рокля, имах и корона. Четох им приказки, при което те взеха да ме побутват и да ме питат принцеса ли съм, да казват, че и те искат да са такива. В ОУ „П. Р. Славейков“ ми разказаха кой какво е чел. За мен е интересно, но за тях е полезно. Аз и пред децата казах, че разказвайки различните истории, могат да предизвикат интереса на съучениците си, които могат да прочетат същите книги.
- Кампанията е свързана с по-малките ученици. Мислите ли, че можете да привлечете и по-големите тийнейджъри за каузата да четат?
- Мислили сме за това какво можем да направим, но нещата трябва да се случват постепенно. При тях трябва да се измисли нещо доста по-различно от това, което правим сега. Не смятам, че ако вляза в някой осми клас, ще е логично да им чета някаква приказка. Никой няма да ме слуша. Момчетата например ще си казват: „Тая кака ми чете приказка, а пък аз какво й мисля...“ Главите са им някъде другаде. По-скоро бих влязла в техен час, за да видя как протича. Ако намерим спонсор, се надявам да подберем книги, които биха прочели. Не можеш да ги задължиш да четат, но е подходящо да им подарим книги.
- Младите хора ще заобичат ли книгите?
- Има много млади хора, които се обръщат към книгите. Мога да дам за пример тези в университета, които изучават българска филология. Много от тях учат тази специалност, защото обичат книгите, обичат и децата.
- Предстои ви участие в „Мис Свят“. Вълнението голямо ли е?
- Аз съм много притеснена, защото имаме много малко време. Но не защото не съм подготвена за това, което ме очаква, а просто с наближаването на момента бушуват всякакви емоции. Иначе подготовката е доста добра, всички 12 тоалета вече са готови. Отделно сме подготвили и две хореографии, които се получават хубаво. Всичко е наред, зад гърба си имам голям екип, който ме подкрепя. Надявам се да има положителен резултат от всичко, което ще се случи там.
- Останаха ли ви познати от момичетата, които също участваха в „Мис България“?
- Останаха. С Ваня Иванова, която живее в Стара Загора, поддържаме връзка, чуваме се, излизаме заедно. Успяхме да намерим общи теми и неща, за които да си говорим. От нея имам много хубав подарък – наши снимки, закачени на едно клонче с рози. Тя е много мила, приятна, интелигентна. Тя е човекът, който след конкурса ми е останал близък.
- Извън прожекторите каква е Ваня Пенева?
- Ваня е абсолютно обикновена, естествена, държи се като себе си. Отношението на приятелите ми към мен не се е променило, нито пък моето към тях. Понякога, като се опитвам да правя разни неща, те ме спират с думите: „Няма да ги правиш, сега ще те снимат.“ Но аз съм нормален човек, не мога да стоя като статуя. Същият човек съм, каквато съм била и преди. Но хората няма как да го разберат, те ме знаят само от конкурса „Мис България“. Всичко си е постарому. Единственото нещо, което е ново, са запознанствата и контактите.
- Какво според вас е необходимо на една жена да изглежда и да се чувства добре?
- Когато човек успее да запази баланса между тялото и душата, запази равновесие, спокойствие, тогава изглежда и видимо, и невидимо красив. Това се забелязва от околните.
- Любимо занимание?
- Обичам да плувам, бягам... Играя боулинг... доста неща обичам. Като цяло бързо се приспособявам. Нямам нещо, което ми е страст. Когато видя нещо ново, искам да го направя.
- А за какво мечтаете?
- Мечтая за много неща. Те са и малки, и големи мечти, но в момента имам конкретна цел. В случая е предстоящият конкурс „Мис Свят“. В същото време е и мечта, желание за победа, за някакво постижение.

