Навярно сте чели вицовете за „ненаситните“ митничари, които са с най-много облаги спрямо останалите професии. Те уреждали живота си и този на цялата рода. Покрай тях едва ли някой може да се нарече митничар и името му да остане неопетнено, дори да е честен човек. Вижда се, че за тази служба все още интересът е голям. Като попитаме чакащите за нея обаче, се оказва, че за повечето това е просто поредната възможност за работа, тъй като клещите в България отдавна са доста затегнати – може да си учил едно, а да бъхтиш съвсем друго, само хляб да има. Хората кандидатстват на по 5 места едновременно, пък - където стане. Дори да си мислят за облагите, по самочувствието им не личи да се усещат привилегировани. Даже напротив. От сега си правят сметката да не нарушават правилата, защото може да го отнесат. Значи натискът си има и положителни страни. Ако запазят този си начин на мислене, то може и да се реализира всеобщата мечта в държавата да има вече нов вид честни митничари, а не само крадящи под масата. Пък че българинът, където види безплатна баница, си хапва от нея – ще видим докога това ще е част от народопсихологията ни. 

 

Виолета Гурнакова