Магазинчета, фризьори и шивашки ателиета остават без клиенти заради липса на ПОС терминал
Пиксабей
Въвеждането на еврото поставя под лупа не само финансовите правила, но и малките човешки навици – на клиенти и на търговци. В момента много квартални магазини, фризьорски салони, шивашки ателиета или услуги тип "часовникар“, работят напълно законно, с изрядни касови апарати, но упорито отказват да внедрят ПОС терминали. За тях това е разход, усложнение и допълнителна тежест. За клиента обаче тази упоритост започва да изглежда като сигнал за нещо друго – липса на удобство, липса на прозрачност и липса на адаптация към очевидна промяна. Върху тези аспекти разсъждаваме от "Фокус“.
Търговците често обясняват позицията си с реални аргументи – банките им удържат процент от всяка транзакция, маржовете им и без това са ниски, а оборотите са малки. За някои бизнеси всеки процент е буквално разликата между "има смисъл да отворя в 7 сутринта“ и "няма смисъл да стоя до 21:00“. Те гледат на картовото плащане като на още едно бъркане в джоба им, не като на инвестиция.
Но човешкият аспект има и друга страна, тази на клиента. Една голяма част от хората вече предпочитат плащания с карта, защото това ги кара да се чувстват сигурни, подредени и защитени, твърдя го от личен опит. Хората знаят колко ще платят, виждат го на телефона си, няма ресто, няма търсене на дребни, няма сметки наум. След въвеждането на еврото това усещане за сигурност става още по-важно. Потребителят няма да иска да смята курс, да пресмята дали рестото му е точно или да се чуди дали някой не се възползва от двувалутния хаос.
Затова финансовите експерти съветват именно това – да преминем масово към картови плащания през първите месеци на еврото, за да избегнем съмнения и грешки. "Фокус“ подкрепя съвета и го приема за напълно логичен, защото при плащане с карта сумата се конвертира автоматично, без потребителят да има риск да бъде подвеждан или да тълкува грешно табели, курсове и разлики.
Тук идва рискът за малкия квартален бизнес. Когато клиентът свикне да не мисли за ресто и превалутиране, той естествено ще започне да избира мястото, където плащането е по-лесно. В най-дребни неща се раждат големите разлики и започваме да се замисляме "дали да сляза до бакалията на ъгъла, където "само в брой“, или да вървя още 150 метра до мястото, където мога да платя с карта?“.
Една част от хората ще изберат удобство, друга от страх да не сбъркат в новите валутни сметки, ще търсят картово плащане, трети ще реагират, както са свикнали.
Ако обърнем внимание на психологическия момент, че клиентът, който плаща с карта, има усещането, че всичко е проследимо и честно. Клиентът, който плаща в брой при двувалутна среда, може да се пита дали не е ощетен. Това не е вина на търговеца, нито реално нарушение – това е човешка психология. Но психологията движи пазара също толкова, колкото и данъците.
От друга страна, има квартални търговци, които искат да изглеждат коректни пред хората, но ги е страх от разходите. Те са в онова междинно състояние между желанието да се модернизират и страха, че банката ще ги "изяде“ с такси. Това е напълно човешко. Никой малък магазин не работи със спокойствието на голяма верига. Всеки ден те балансират между разходи и приходи, между клиентска лоялност и реални финансови лимити.
Проблемът е, че пазарът е безмилостен към тези страхове. Когато клиентът започне да избира удобството, дори и търговецът да е симпатичен, местен, честен и любим, той може да загуби оборот. И загубените клиенти рядко се връщат.
В крайна сметка, отказът от ПОС терминал вече не е дребен инат, а стратегическо финансово решение с много човешки последствия, заключава "Фокус“.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
