Малинов, Русофили: Путин е православен славянин, тръгнал на война. Той е готов на всичко

01.03.2022 / 16:56 7

Кадър: Посолство на Русия

"Той е православен славянин, тръгнал на война. Той е готов на всичко. За него няма цена. Той ви го каза: Защо ни е свят без Русия? По какъв друг начин да го каже – ясно и категорично се изразява. За него не е важна цената, която ще плати в момента за запазване на своята държава и своята безопасност. Някой не го разбира ли? Сега ще го разбере". Това заяви председателят на движение "Русофили" Николай Малинов пред Actualno.com в отговор на въпрос относно опасенията на редица експерти и анализатори, че с реториката си за руските ядрени оръжия Владимир Путин може да застраши цялата планета. "Глупости" - така Малинов реагира на тезата, че Путин губи войната в Украйна засега, предаде Актуално.ком.

Относно разпореждането на Владимир Путин да се приведат ядрените сили на страната в "специален режим на носене на бойно дежурство", Малинов добави: "Това е така, защо цинизмът на Германия да праща оръжия на някой, който и да е било, и да воюва срещу Русия…. е, няма как Русия да го претърпи. И ако някой не разбира, че точно това се случва в момента и точно заради този акт Русия така реагира остро, значи той не познава Русия и не познава обстановката. Това вбеси Путин - познавам руската душа, знам какво нас, русофилите, ни вбесява в момента. Нас ни ядосва позицията на Германия. Не съм учуден от предателската позиция на българските власт, нито от позицията на Сърбия и Унгария, нито от позицията на Прибалтика и Полша, но немците, с техния цинизъм, дето постоянно си пълнят гушата от руската газ и им е простено за всичките зверства и безчинства, да пращат оръжия, за да се убиват руснаци – ето това не можем да го простим ние, русофилите". Малинов обясни и, че са му се обадили и трима приятели - един от тях, готов да убива за Украйна, вторият - за да запази руския език, а третият "не му пука на кого ще си плаща данъците". И тримата обаче искат едно - да опазят децата си.

В неделя (28 февруари) граждани се събраха пред Паметника на Съветската армия в София и го изрисуваха с надписи "Окупатори", "Убийци", "Слава на Украйна" и "Путин вън!". В цветовете на украинското знаме е изрисуван и един от барелефите. На протеста бяха и представители на инициативата за премахване на паметника от центъра на столицата. Недоволните залепиха плакати с лика на руския президент Владимир Путин на монумента, а полицията не се намеси.

Според Николай Малинов, акцията на протестиращите е варварска: "Това е паметник на героите-антифашисти. Това е паметник на хората, които са дали свободата на Европа. Това са хората, които са умирали, за да ни дадат свободата от фашизма и нацизма. Това е паметник, защитен от конвенции и договори между България и Русия. Подписани са от президентите Желю Желев, а след това и от Георги Първанов. Подписани са и на ниво Министерски съвет. Как да коментирам". "Приятелски вдигнатият автомат за поздрав не заплашва никого. Това са хората, които спасиха българския народ, спасиха българската държава, спасиха българските територии, за да не ги загубим. Благодарене на тези антифашисти, благодарение на тази съветска армия, ние запазваме територията си и влизаме от страната на победителите. Правим една от най-силните държави и икономики в света, решаваме въпроса с поминъка на хората. Да, естествено имало е проблеми, свързани със свободата на хората, които онзи строй не е решил, които търпят определени критики. Но това не означава, че ние трябва да рушим, да се гаврим и да унищожаваме паметниците. А тия жълто-сини знамена там, които ги противопоставят на украинското знаме, това пък е върхът на цинизма. Два народа, които заедно са участвали във всичките тези исторически процеси – ти да ги противопоставяш.... е ясно е кого обслужва това, американците. Защото американците за трети път искат да направят голяма война в Европа, от което те да потъркват ръце и да печелят пари", заяви Малинов.

"България вече е въвлечена във войната. Ние не само сме при фронтовата зона, вече сме и част от войната и сме странната на фашистите в тази война. Ние не просто сме неутрални, каквито трябва да бъдем, а сме страната на фашистите, убийците, насилниците, защото войната е от 8 години, не е от днеска", добави той. Малинов добави, че "Русофили" ще решат дали да почистят паметника.
 


 


За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook
0
1
Чичкото (преди 2 години)
Рейтинг: 81735 | Одобрение: -4765
Ако не беше войната за какъв кур щяхте да се драпате тука Войната не носи нищо добро Тя носи смърт жерттви трагедии и разбити съдби човешки Нчкои ненормалници се кефят Ами идете и повоювайте като доброволци
Истината преди всичко
1
6
MrBean (преди 2 години)
Рейтинг: 147099 | Одобрение: -1641
....Опалааа.Ще родят,но ако пусне ядрените бомби въпроса е какво ще родят !? Може би Педя човек Ботокс глава. Потресващо е това с вдовиците на Курск,троловете могат да го видят в Ютюб.
1
5
Rakita (преди 2 години)
Рейтинг: 935 | Одобрение: -790
Он утонул Около Путин витае много смърт, но такава е кремълската стойност на човешкия живот   28FEB2022 Драгомир Иванов (Втора част, ТУК първа част) За московската царщина човешкият живот все е бил копейка. Като че ли Опричнината на Иван Грозни никога не е напускала онази земя. Реки от кръв, терор, безправие, насилие от властта – та чак до нашия век. И тая царска кръвожадност изглежда се е вгнездила у всеки, възседнал онзи трон. Знайно е за мрачните дела на властниците в по-старо време, знайно е и какви ги свършиха болшевиките, след като бастисаха монархията на Романови. Колко струва отделният човек в Московията  безпощадно ясно показа и един по-нов епизод: потъването на атомната подводница „Курск“ през август 2000 година. В първата година от президентския мандат на Владимир Путин Кремъл предпочете да жертва 118 моряка – вместо да рискува своите ядрени и оръжейни тайни (ако имаше международна спасителна операция). Ама какво са 118 живота за една империя? По-малко от нищо. „Тя потъна“ - лаконично, хладнокръвно и цинично отвърна тогава Путин на въпроса на Лари Кинг от Си Ен Ен. („Какво се случи с подводницата?“, попита американският тв водещ.) В перверзно-ледения отговор „Она утонула“ вероятно можеше да разчетем нещичко от психокартината на днешния войнолюбец. Да провидим барем малко, че някогашният резидент на КГБ в Дрезден е склонен не само на блъфове с неясен край – но и на откровени, директни престъпления.  Сега вече деспотът предизвиква масови катарзиси сред нявгашните си апологети. Сега са сащисани – и гледат войната в ступор. Ау, ох, не предполагахме, не очаквахме. Всички ни изненада. Минало-заминало. От днешно гледище, от кадрите на бомбардирания Киев и ракетите в жилищни блокове хич няма смисъл в „ако“ и „можеше“. Но има смисъл от спомняне, от разкази. На първата среща с майките и съпругите на моряците от „Курск“ жените крещяха в лицето му, гневно искаха оставка. Това бе излъчено на живо, и то по обществената телевизия ОРТ. Путин толкова бил бесен, че сетне се обадил на олигарха Борис Березовски (по онова време зам.-председател на Съвета на директорите на ОРТ) и му се развикал за „тези курви за по 10 долара“, наети да го дискредитират. Разказва го живеещият в САЩ адвокат и политемигрант Борис Кузнецов (автор на книгата „Она утонула... Правда о "Курске"“); твърдят го и го други бивши служители в ОРТ. А пропо, и Березовски не извади особен късмет след скарването с бащицата и бягството във Великобритания: през март 2013-а го намериха самоубит в банята в дома му в графство Бъркшър. Както, впрочем, се случи и с неговия партньор от мътните 90-те години в Санкт Петербург – Бадри Патаркацишвили. Грузинският предприемач се спомина в Съри през февруари 2008-а, официална причина за смъртта: инфаркт. Още един познат на Путин от мрачното му минало, поредният твърде много знаещ. Цялото царуване на Путин беше съпътствано от  знакови смърти  Не само известните и вдигнали шум политически убийства (Пол Хлебников, Анна Политковска, Наталия Естемирова, Сергей Магнитски... та до Борис Немцов), но и друга поредица съмнителни трагични случаи. Кончини на фигури, пресекли по един и друг начин своите пътища с Кремъл. Знаещи прекалено много. Въпреки официалните разследвания и обявените банални причини – подозренията за нагласеност, за дългата ръка от Лубянка не изчезнаха. На онзи площад има с какво да се похвалят, архивите говорят, а и паметта не е съвсем затулена. Още със смъртта на Анатолий Собчак – първият кмет на Петербург след връщането на името; eдин от бащите на новата руска конституция; наставник на Путин – светна сигналната лампичка. Собчак почина от инфаркт през февруари 2000 г. в Светлогорск в Калининграска област, по време на кампанията за идващите президентски избори. В нея беше довереник и съветник на кандидата Путин.  Две години по-късно си отиде друга влиятелна личност – губернаторът на Красноярския край, популярният сред населението и армията ген. Александър Лебед. Участник в Приднестровския конфликт (1992), секретар на Съвета за сигурност на РФ при Борис Елцин (1996), подписал Хасавюртските споразумения с умерения чеченски лидер Аслан Масхадов. Генерал Лебед умря през април 2002 година при катастрофа с „Ми-8” в Южен Сибир (в планината Западни Саяни): хеликоптерът му нацели електропровод, ама двамата пилота оцеляха. Писателят Владимир Полушин, работил някога с Лебед, твърди, че генералът – непредсказуем и неуправляем – е обмислял да се кандидатира за президент през 2004 г.  Доста планове щеше да обърка, ако тръгнеше към Кремъл. Затова – инцидент. В хотел във Вашингтон през ноември 2015-а пък откриха мъртъв Михаил Лесин, министър за печата и медиите при Елцин, после съветник и на Путин във втория му мандат. Генерален директор на „Газпром-медиа“, един от архитектите на днешния медиен ландшафт в Русия. Да казваме ли пак – човек с твърде много информация и с тайни, кътани в чекмеджето. Отново инфаркт. И Марина Салие си замина от инфаркт – през март 2012 година. Бившият председател на Свободната демократическа партия, член на ПАРНАС (Партията за народна свобода). През 1992 г. заедно с Юрий Гладков (също покойник) тя оглавява комисия към градския парламент в Санкт Петербург, разследваща комитета по външноикономически връзки към кметството. Шеф на външноикономическите връзки по онова време е Путин, подчинен на Собчак. „Докладът Салие“ - за който вече малцина си спомнят, хеле пък тъдява – разкрива злоупотреби за милиони с тогавашната програма за бартер с чужбина „Ресурси срещу продоволствие“. След като Путин дойде на власт, Салие се засели в забутано село в Псковска област и се отдаде на мълчание. Списъкът на тия „странни смърти“ е дълъг; тук не търся изчерпателност. Като стана дума за цинизма с „Курск“ - още нещо цветущо от самодържеца в Кремъл. През август 2008 г. Русия пак бе нахлула в съседна държава, Грузия, а френският президент Никола Саркози се мъчеше да помири Москва и Тбилиси. И на една от срещите Путин рекъл на Саркози, че „ще обеси Саакашвили за топките“. Западната преса тогава много писа, дори и самият Путин го потвърди. Не е думата обаче за безпардонния език. Словата, с всичката им скверност и безсрамие, не са толкова страшни, колкото действията. Още два примера – за илюстрация на  кремълската стойност на човешкия живот Терористичният акт на Дубровка (по време на представлението „Норд-Ост“ в Москва, октомври 2002 г.) и трагедията в Беслан (септември 2004 г.). Заложническа драма в театъра приключи със щурм на спецчастите, които преди това пуснаха в залата газ. Отровата уби 174 от 916-те заложника. В спасителната акция в училището в северноосетинския град загинаха 314 заложника, от които 186 деца. И в двата случая подходът на властите беше остро критикуван – и от журналисти като Политковская, и от организации на близките на жертвите, от независими наблюдатели и др. Но какво са няколкостотин човека, щом целта е постигната? Самолюбието на государя накрая е нахранено, в неговите очи фиаското е триумф. В первертиралите възприятия на самодържеца едва ли има особена разлика между престъпник и жертва: всички са виновни до доказване на противното. Съвсем по сталински. Безчет са зверствата на трона в Белокаменната; в това отношение Путин стъпва на солидна основа. Покрай днешната война е хубаво да си припомним една от най-големите гадости, които Москва причинява на украинците: Гладоморът, геноцидът, проведен от Сталин. Три милиона и половина украинци си отиват заради масовия глад, съзнателно и целенасочено предизвикан от съветското правителство през 1932-1933 г. Това гигантско престъпление – украинският холокост – е чудовищно в цялата си същност, но мен ме втриса един момент. Многократно през 1932-а гладуващите до безумство селяни тръгват към Одеса. На подстъпите към черноморския град стоят червеноармейски части – т. нар. „заградителни отряди“. Задачата им – да разстрелват в упор идващите. Ужасяваща дилема:  дали да умреш от глад или от куршум  Тази бруталност не е единична, корените ѝ се точат далеч назад в царизма, сетне Болшевишката революция и Гражданскатата война я превръщат в ежедневие. Следващите десетилетия изобилстват от жестокости; не са нужни многословия. Едно име даже стига: Джугашвили, маестрото на държавно оркестрираната смърт. В един прелюбопитен разговор по радио „Ехото на Москва“ публицистът Виталий Димарски веднъж цитира една слабо позната статия от Григорий Зиновиев. През септември 1918-а видният болшевишки деятел (съвременници казват, че бил изключително циничен и безсърдечен; Егор Лазарев го нарича „послушен и верен лакей на Ленин“) пише във вестник „Северная коммуна“ следното:  „От стомилионното население, което наброява днес съветска Русия, трябва да съхраним 90, а що се отнася до остатъка за приспадане – много красива дума – то нямаме какво друго да предложим: трябва да бъде унищожен.“. Представете си го. Десет милиона човеци, десет милиона съдби. Все едно са пшенични зрънца, или дребни мастилени капки в дебела ведомствена книга. Прашинки във фугите на Червения площад. Е, та чудно ли е тогава, защо прословутата безочливост на маршал Жуков „Жените пак ще народят!“ („Бабы опять нарожают!“) днес се върти и в главата на Путин? Въпросът е дали тия жени – и бъдещите – ще искат да раждат. Там.  
докога
3
7
MrBean (преди 2 години)
Рейтинг: 147099 | Одобрение: -1641
Комита,альо МАсква! Няма агент на КГБ убеден християнин.Теса тотални антихристи!!! И калмикия не е славянско място.Та кое твоето верно твърдение. Педя Човек БотоксГлава!!!
5
7
Варна (преди 2 години)
Рейтинг: 92131 | Одобрение: 38206
Православен пък праща джихадистите на рамзан. не се връзват нещата които говорят русофилите като факти никога. лъжата и самозаблудата им е в същността и затова са толкова изостанали 
"Защо ние убиваме децата?" - зададе въпроса през 1992 година един сръбски войник и сам отговори на него: "Понеже те някога ще порастат и ще дойдат да ни убият вече възрастни".
5
7
Комитата (преди 2 години)
Рейтинг: 8002 | Одобрение: 1022
Да, много точно казано. Всеки би защитил държавата и народа си с всички средства. Кой разбрал - разбрал. Кой не е - ще го разбере по трудния начин. Евала на Владимир Путин. Дай Боже всеки народ и страна имат такива държавници като него. За жалост - нямат. Имат надупени марионетки. 
БЪЛГАРИНО! Гледай Украйна, мисли за България! Когато си избереш начело на държавата да поставиш клоуни, чалгари, продуктово позиционирани харвардски меринджеи и всякакви палячовци обикновено береш много ядове.

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама