Мариета Атанасова: Благодаря на всички в УМБАЛ „Света Марина“, че спасиха баща ми

01.02.2023 / 11:16 1

Снимки svetamarina.com, личен архив

Мариета Атанасова ни писа, за да благодари за отношението на лекарите и целия медицинския персонал към нейния баща по време на лечението му в УМБАЛ „Света Марина“ във Варна.

Ето какво каза г-жа Атанасова:

Здравейте мили хора, във време на безверие нека ви разкажа за моето (нашето чудо). Всички сме чували колко зле е здравеопазването в България, как докторите са превърнали пациента в банкомат.

Четем страшни истории с едничка мисъл, дано не ми се налага да разчитам на доктори. Аз ще ви разкажа за моя досег до „Св. Марина“ Варна.

Баща ми бе настанен в реанимация на 11.01 с шансове за оцеляване - 0 . Всеки ден от 13:30 е времето за информация от близки. Ежедневно чувахме как тези хора се борят за всеки живот , за нечия гледка въздух. Който е бил чакащ пред тези бели врати знае, че всичко се чува. В коридора всички ние, чакащите за лъч надежда, бивахме не преки свидетели на тяхната борб. Боже, как всичко се чува . На 8-ия ден ни съобщиха - няма подобрение. Но на 9-ия ден той дойде в съзнание, една добра новина, и всички хора в онзи коридор се радваха с нас.

На следващия ден бе настанен в ИРО (интензивно респираторно отделение) и при среща с доктора отново шансовете бяха – 0. Радостта ни се стопи за секунда, вече не бе интубиран, но…

Ще ви разкажа за 11-ия ден. Отиваме с майка и брат ми, докторът излиза и казва: Той е добре, подобрението е огромно от вчера. Ако продължи така, до 2-3 дни ще го изпишем.

Баща ми вече е у дома, бе 14 дни пациент в реанимация и интензивно.

Храни се и обслужва сам, изглежда много добре и се чувства много добре. Защо ви разказвам ли? Защото през цялото време майка, аз и брат ми знаехме, че те правят всичко възможно, за да го спасят. Баща ми бе тежък случай поради дългата си епикриза, човек за чийто живот е трудно да се бориш.

В деня, в който чухме, че няма надежда, аз исках да кажа на всички замесени доктори: Благодаря! В деня, в който душата ми плачеше, написах пост за благодарност в моя профил и в групата „Варненски мамчета“. Защото исках да не бъде омаловажен труда и старанието на всеки един по веригата.

Линейката дойде за 5 минути!

Екипът бе адекватен и човечен (доктор, медицинска сестра, шофьор).

Човещина в очите на всеки от реанимация и интензивното (ИРО). Те как топлят душата, как само я топлят.

Като казвам всеки имам предвид - доктори, стажанти, сестри, санитари.

14-дни ежедневно виждах ангели с различен цвят престилки!

Отношението бе прекрасно!

Иска ми се повече хора да чуят за това, че те съществуват! Ангелите с бели престилки, професионалисти с човещина!

Тук няма имена, защото ако забравя и едно, няма да е честно .

Днес с брат ми имаме баща, децата ни дядо, а майка - тя има живот!

Пациент – Доктор - Бог.

Ако пациентът се предаде, битката е загубена!

Без доктор, битката загубена!