Международен ден срещу хомофобията и трансфобията

17.05.2019 / 00:35 22

Международният ден срещу хомофобията и трансфобията се отбелязва всяка година на 17 май. Датата е избрана, защото на този ден през 1990 г. Световната здравна организация изключва хомосексуалността като психиатрична болест от списъка на Международната класификация на болестите.

Този ден цели да ни припомни колко много болка и тъга, нелепа и преждевременна смърт, прекратени приятелства и роднински връзки са ежедневните следствия от хомофобията и трансфобията в цял свят. Нагласите, предавани от поколение на поколение, липсата на информация за това какво представлява хомосексуалността и трансполовостта, както и обичайната непоносимост към всичко различно карат много хора да реагират с агресия и неразбиране спрямо онези, чиято романтична и сексуална ориентация или възприятието на собствения пол се различават от възприетото за "нормално".

Всички познават поне по един ЛГБТ човек, независимо дали го знаят, или не. Това може да е ваш приятел, роднина, колега, човекът, който ви обслужва в магазина. Ако отношенията ви с този човек са добри, а нагласата ви спрямо него или нея се променя само когато разберете за ориентацията му, значи във вас живее предразсъдък, който няма общо с личностните качества на човека, а с предварително "подготвена" негативна нагласа.

Най-често срещаните заблуди за хомосексуалността са, че тя има нещо общо с педофилията (всъщност повечето случаи на педофилия се извършват от хетеросексуални мъже, показва световната статистика), че е психично заболяване или че по някакъв начин се отразява негативно върху личностните качества на човека.

Според доклади на Европейската агенция за основни права (FRA), България е държавата с най-ниска търпимост към ЛГБТ-хората в целия Европейски съюз през 2009 и 2011 година. От 2008 г през месец юни в София ежегодно се провеждат гей-паради, но досега маршрутът нито един път не е бил обявяван предварително, поради съображения за сигурност. Шествията се охраняват от стотици полицаи и частни охранители, и въпреки това всяка година участниците са нападани от хомофоби.

През 2008 г в Борисовата градина в София умира след тежък побой 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов. При разпита в полицията убийците Р. Кирчев и А. Георгиев, които към момента на извършване на нападението са непълнолетни, заявяват, че са нападнали непознатия им Стоянов само защото са „прочиствали“ парка от гейове, а той им заприличал на такъв. Полицията доказва, че извършителите не са действали сами, а в група от пет-шест души, които са извършили най-малко десет нападения над хора, които „приличали на хомосексуални“.

Българското законодателство не разглежда по особен начин извършителите на деяния, мотивирани от хомофобия, макар тя да се приравнява от Съвета на Европа с расизма.

Събития от датата

1395 г. — Обединени унгаро-влашки войски нанасят поражение на османската армия при Ровине, Влашко.
1498 г. — Корабите на Васко да Гама достигат до Индия.
1555 г. — В София мюсюлмански фанатици убиват с камъни Никола Мартинов (свети Николай Софийски Нови), решил да се върне към християнската вяра.
1694 г. — Основан е окръг Бърлингтън в щата Ню Джърси, САЩ.
1723 г. — Основан е град Перм в Русия.
1777 г. — Официално е утвърден Гербът на Сърбия от императрица Мария Тереза.
1792 г. — Създадена е Нюйоркската фондова борса.
1846 г. — Саксофонът е патентован от Адолф Сакс.
1860 г. — Основаван е германският футболен клуб ТШФ Мюнхен 1860.
1876 г. — Априлското въстание: Четата на Таньо Стоянов (Таньо войвода) преминава Дунава и слиза на български бряг.(стар стил)
1890 г. — Състои се премиерата на операта "Селска чест" на Пиетро Маскани в театър Констанци в Рим.
1907 г. — Тодор Паница и Екатерина Измерлиева се венчават.
1913 г. — В Лондон е подписан мирен договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912-1913).
1928 г. — Официално са открити Деветите летни олимпийски игри в Амстердам, Холандия.
1930 г. — Френският министър на външните работи Аристид Бриан се обръща с призив за създаване на Европейски федерален съюз.
1956 г. — Народна република България е приета за член на ЮНЕСКО.
1964 г. — Основан е футболен клуб АЕЛ 1964, Лариса, Гърция.
1969 г. — Програма Венера: Съветският космически апарат Венера 6 започва навлизане в атмосферата на Венера и предава данни 51 минути, след което е смачкан от атмосферното налягане.
1980 г. — Започва Вътрешният конфликт в Перу, който официално продължава и до днес.
1990 г. — Общото събрание на Световната здравна организация (СЗО) премахва хомосексуалността от списъка с психиатрични заболявания.
1991 г. — Официалната рождена дата на интернет. Тим Бернърс Ли представя продукта си в научна комисия в Европейския център за ядрени изследвания (CERN).
1995 г. — След като 18 години е кмет на Париж, Жак Ширак встъпва в длъжността президент на Франция.
1995 г. — Силвестър Сталоун се жени за вече бившия модел Дженифър Флавин, от която има три дъщери.
2006 г. — Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската старостилна православна църква.
2011 г. — Учредена е политическата партия Национален фронт за спасение на България.

Родени

1682 г. — Бартоломю Робъртс, известен пират от уелски произход († 1722 г.)
1769 г. — Мохамед Али паша, управител на Египет († 1848 г.)
1836 г. — Вилхелм Щайниц, австро-американски шахматист († 1900 г.)
1844 г. — Юлиус Велхаузен, немски ориенталист († 1918 г.)
1863 г. — Чарлз Робърт Ашби, английски архитект, дизайнер и предприемач († 1942 г.)
1873 г. — Анри Барбюс, френски писател и общественик († 1935 г.)
1886 г. — Алфонсо XIII, крал на Испания († 1941 г.)
1890 г. — Курт Бадински, немски офицер († 1966 г.)
1898 г. — Карл Маус, германски генерал († 1959 г.)
1900 г. — Рухолах Хомейни, ирански политик и духовник († 1989 г.)
1902 г. — Иван Ненов, български художник († 1997 г.)
1904 г. — Жан Габен, френски актьор († 1976 г.)
1909 г. — Магда Шнайдер, немска актриса († 1996 г.)
1912 г. — Живко Сталев, български юрист († 2008 г.)
1914 г. — Апостол Пашев, български политик († 1996 г.)
1915 г. — Янаки Холевич, български лекар († 2007 г.)
1919 г. — Мари Деа, френска актриса († 1992 г.)
1931 г. — Георги Христов, български македонистки журналист
1936 г. — Денис Хопър, американски актьор и режисьор († 2010 г.)
1955 г. — Каспар Симеонов, български волейболист
1958 г. — Пламен Пеев, български актьор
1959 г. — Атанас Атанасов, български политик
1961 г. — Enya, ирландска музикантка
1964 г. — Фумихико Сори, японски режисьор
1965 г. — Лилия Игнатова, българска гимнастичка
1965 г. — Трент Резнър, американски музикант (Nine Inch Nails)
1966 г. — Албен Белински, български спортист
1967 г. — Джоузеф Акаба, американски астронавт
1970 г. — Анжелика Агурбаш, беларуска певица, актриса и модел
1971 г. — Максима Нидерландска, принцеса на Нидерландия
1972 г. — Елена Пампулова, българска тенисистка
1974 г. — Дамяно Томази, италиански футболист
1979 г. — Давид Яролим, чешки футболист
1979 г. — Джими Окесон, шведски политик
1981 г. — Владан Груич, босненски футболист
1983 г. — Димитър Стоянов, български политик
1988 г. — Ники Рийд, американска актриса

Починали

913 г. — Ода, херцогиня на Саксония (* 805 г.)
1395 г. — Крали Марко, крал на Прилеп (* 1335 г.)
1395 г. — Константин Драгаш, велбъждски деспот (* неизв.)
1510 г. — Сандро Ботичели, флорентински художник (* 1445 г.)
1606 г. — Лъже-Дмитрий I, цар на Русия (* неизв.)
1727 г. — Екатерина I, императрица на Русия (* 1684 г.)
1765 г. — Алексис Клод Клеро, френски математик (* 1713 г.)
1829 г. — Джон Джей, американски политик (* 1745 г.)
1838 г. — Рене Огюст Кайе, френски пътешественик (* 1799 г.)
1838 г. — Шарл Морис дьо Талейран, френски политик (* 1754 г.)
1886 г. — Джон Диър, американски ковач и фабрикант (* 1804 г.)
1908 г. — Карл Колдевей, немски изследовател (* 1837 г.)
1919 г. — Бранислав Велешки, български революционер (* 1834 г.)
1940 г. — Миле Рахов, български революционер (* 1869 г.)
1944 г. — Александър Димитров, деец на РМС и БКП (* 1909 г.)
1958 г. — Петър Вариклечков, български офицер (* 1861 г.)
1962 г. — Даниел Сорано, френски актьор (* 1920 г.)
1966 г. — Феликс Щайнер, германски офицер (* 1896 г.)
1987 г. — Гунар Мюрдал, шведски икономист, Нобелов лауреат (* 1898 г.)
1989 г. — Георги Алурков, български режисьор (* 1926 г.)
1993 г. — Михаил Михеев, руски писател (* 1911 г.)
1999 г. — Брус Феърбеърн, канадски музикант (* 1949 г.)
2002 г. — Лазо Королов, български общественик (* 1902 г.)
2009 г. — Марио Бенедети, уругвайски поет и есеист (* 1920 г.)
2009 г. — Петър Слабаков, български актьор и политик (* 1923 г.)
2012 г. — Дона Самър, американска поп певица (* 1948 г.)

Празници

Международен ден срещу хомофобията и трансфобията
Международен ден на телекомуникациите
Световен ден на информационното общество
Световен ден за борба с хипертонията (от 2005 г.)
Норвегия — Ден на конституцията (1814 г., национален празник)
България — Ден на българския спорт (от 2006 г.)
Източноправославна църква - Ден на Свети Свети Андроник и Събор на Св. Баташки мъченици

Obekti.bg

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!