Международен съдия: Деца в затвора само за тежко насилие

Ренате Уинтер, международен съдия по детско правосъдие:

В Австрия за кражба няма решетки,

по-добре е да ги превъзпитаме

Интервю на в. "24 часа"

- Г-жо Уинтер, в България всеки момент ще стартират пилотни съдебни състави за работа с деца. Като международен съдия вие сте лектор у нас на български магистрати и полицаи по проект “Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в сферата на младежкото правосъдие” по Българско-швейцарската програма за сътрудничество на Министерството на правосъдието. Кои са най-честите проблеми, за които споделиха българските ви колеги?

- Това, за което най-често говореха, са липсващите възможности да се справят с децата по друг начин освен с наказание. Всеки детски съдия би искал да има много пътища за решаване на проблема, защото дете с дете не си приличат. Работата, помощта и възпитанието трябва да бъдат съобразени с особеностите на съответната личност, а не само да се налага наказание.

- В колко от страните в ЕС има специално законодателство и съдилища в тази сфера?

- В повечето европейски държави има или специализирани институции, или специализирани отдели.

- Какво е специфичното в работата на един детски съдия?

- Този, който иска да се занимава с детско правосъдие, трябва да премине през специално обучение. В някои страни е предварително, а в други е в процеса на работата. Съдиите посещават семинари по детска психология, педагогика. Например за една седмица на всеки 6 месеца минават курс. Зависи от самата страна. Някъде можеш да станеш магистрат, който работи в сферата на детското правосъдие, само ако имаш магистърска програма по психология.

- Мъжете или жените магистрати работят по-добре с деца?

- Не може да се каже. Има хора, които просто обичат работата с деца. Дали имат свои, или не, дали са мъже, или жени, няма значение. В някои по-старомодни системи се смята, че

магистрат

няма да

направи голяма

кариера,

ако работи

само с деца

В такива страни в тази сфера работят предимно жени.

- В България все повече се увеличават престъпленията, извършени от деца. В Австрия наблюдава ли се подобна тенденция и как може да се реши проблемът?

- Не вярвам, че децата извършват все повече престъпления, защото реалните данни показват обратното. Обикновено медиите твърдят, че детската престъпност се увеличава. Международната статистика показва, че тя е една постоянна величина. Но тежката престъпност нараства. Проблемите в Австрия са същите като в другите държави, но нашата система е различна. Тя е свързана с възстановителното правосъдие, т.е.

дава се шанс

на детето

да се поправи

да осъзнае грешката си, а не задължително да бъде наказано за стореното от него.

- Обяснете го.

- Ще ви дам пример. Дете счупва стол, защото е бясно. Ако го накажем и го пратим в затвора, това няма да поправи стола. Той ще си остане на парчета, а така няма да се помогне и на собственика му. Но ако на детето се даде време и му се каже: “Ето ти три седмици, ремонтирай го!”, това ще помогне столът да бъде върнат на собственика. Освен това детето ще се научи да не бъде агресивно.

- В България има един затвор за непълнолетни - в Бойчиновци. Колко са детските затвори в Австрия и за какви престъпления малчуганите отиват там - за кражба, грабеж, убийство?

- В Австрия е също само един. Той е със 122 места и никога не са запълнени. В никакъв случай

деца не попадат

зад решетките

за кражба

Едно дете трябва да извърши много тежко насилствено престъпление, за да отиде в затвора. Например, ако идва от Сирия и е свързано с “Ислямска държава”. Убило е няколко души или се е превърнало в крупен наркотрафикант. До затвора непълнолетните стигат рядко, защото се използват възможностите на възстановителното правосъдие, а не наказването.

- Дете, което краде коли или е извършило въоръжен грабеж на бижута и пари например, къде изтърпява наказанието си?

- Зависи от положението на детето и от неговото желание да осъзнае стореното и да се поправи. Индивидуално е за всяко.

- Какви мерки се вземат срещу деца рецидивисти в Австрия?

- Мерките се определят в зависимост от направеното престъпление.

Ако детето е извършило повторно деяние, не смятаме, че мярката, свързана с възстановително правосъдие, която сме предприели преди това, не е била адекватна, а опитваме да му въздействаме с друга.

Към налагане на наказание се пристъпва едва когато няколко наложени мерки или комбинации не са дали резултат.

Практиката у нас показва, че в повече от

80% от случаите

не се стига до

налагане на

наказание на

децата

рецидивисти,

защото една от наложените мерки дава положителен резултат по отношение на превъзпитанието им.

- Дайте пример от вашата практика за дете, извършило тежко престъпление.

- Имаше едно момче на 15 г., което беше член на гангстерска група. Бандата го третираше като малкия си домашен любимец. По време на грабеж то бе убило двама полицаи. Беше много тежък и рядък случай, за радост подобни неща не се срещат много често.

Друг случай, който в момента вълнува Австрия, е отново на

15-годишно

момче, което се

върна от Ирак

като боец на

“Ислямска

държава”

- Има ли разлика в разпита на дете свидетел и на дете жертва?

- Разбира се, защото ако е жертва, се разпитва в сините стаи, а ако е само свидетел - не е толкова уязвимо.

- Как се преценява достоверността на показанията на непълнолетните - дали казват истината, или лъжат, защото искат да привлекат внимание например или са манипулирани от възрастните?

- На първо място се ползва помощта на психолог. Съдиите също не са съвсем глупави, събират се и други доказателства, а не са само твърденията на детето. Много рядко се ползва само едно доказателство.

- Повече граждански или наказателни дела с участието на деца има във вашата страна?

- Не може да се каже. Нямаме толкова много наказателни дела за разлика от други страни, където са повече, но по граждански дела децата се явяват по-рядко, защото няма много въпроси, свързани с тях. Те биват най-често призовавани при бракоразводни дела, за настойничество, право на посещения, осиновяване и получаване на статус на бежанец. Например при развод детето се пита при кого от двамата родители иска да живее, когато е навършило 10 г., също като в България. Над 10 г. се изслушва задължително, но съдията може по своя преценка да реши да призове и по-малки.

- Как оценявате подготовката на българските магистрати, полицаи и социални работници, които ще са част от спецсъставите за работа с деца?

- Мнението ми е, че българските съдии, прокурори, разследващи полицаи и социални работници са висококвалифицирани в своята област и съзнават какво означава сътрудничеството, така че да е ефективен резултатът от работата с тази най-крехка част на обществото. Забелязват се обаче практически проблеми. Един от тях е трудната връзка с администрацията в България в случаите, в които се търси съдействие. Ако комуникацията между институциите се подобри, ефектът от прилагането на реформата ви в детското правосъдие ще даде очаквания резултат.

CV

l Родена е в Австрия

l Завършила е право в родината си

l От 35 г. работи в областта на детското правосъдие

l Международен съдия по детско правосъдие

l Вицепрезидент на Комитета на ООН за правата на детето