Милко Божков с най-доброто в Градската галерия
„Реката, в която...“ е една от многото впечатляващи творби на Милко Божков в една от залите на Градската художествена галерия. Самостоятелната изложба на ученика на Светлин Русев е озаглавена „Нощни стражи“ и обединява най-добрите му работи в разделите живопис и рисунки от последните десетилетия. Графиката и литографията също са негов приоритетен жанр. „Не съм певец на морската красота, все пак не съм роден край вълните, но никога не оставям Варна. За европейска столица на културата все пак трябва да има култура.
Не се стремя да налагам нищо на публиката, готов съм на всякакви реакции, иначе трябва да си гледам картините само в ателието“, споделя преди откриването художникът. Според него винаги има риск нещо да не се хареса. Той обича да използва различни изразни средства като например текст и скица върху живописен пейзаж. Казва, че сам е взел това решение, не се съобразява с норми и правила. Просто нещо, което го вълнува, иска да го подчертае допълнително като продължение на заглавието. В творбата си за реката, до която е сниман авторът, става въпрос не за нечие самоубийство, а за място, където той си е играел и се е гмуркал като малък. Свързва я с река Йордан, поради името на баща си, на когото обича да посвещава изложбите си. За това е изобразил с контур в реката не две деца, които си играят, а Исус Христос и Йоан Кръстител.
Не обича юбилеите, за това не смята, че експозицията трябва да бъде посветена на негова годишнина.
Милко Божков е роден 1953 г. в с. Ресен, Великотърновско. През 1972 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 г. – живопис в НХА. Автор на над 80 самостоятелни изложби в България, Полша, Чехия, Русия, Австрия, Швейцария, Люкембург, Швеция, Холандия, Франция, Германия.
Милко Божков:
Важното е да не се взимам на сериозно...
И да ме наричат „световен автор“, чак толкова на сериозно не се взимам. Знам си качествата, но ако един художник започне да живее с мисълта, че е световен, европейски и т.н., няма начин това да не влияе на неговата психика, на неговото его и на работата му. Аз имам една любима фраза, че човекът е една дроб – в числителя е това, което другите казват за него, а в знаменателя е това, което той мисли за себе си. Колкото по-малко мислиш за себе си въздигащо, толкова по-добре. Другите могат да кажат всичко – че съм гений или пълен некадърник. Това е тяхно право и за това не обръщам внимание. Не че на твореца е безразлично дали ще го похвалят или не, но това минава за сведение и си заминава.
Любим жанр нямам. Основно живописта ползвам, но обичам да правя неща, които са ми интересни. Понякога по цяла година правя или графика или нещо друго. Любимата ми тема от малък са нещата, които са ме заобикаляли. Сюжетите ми се разпростират върху няколко квадратни километра. Имам теми, които ме вълнуват като човек, но по тях не бих започнал да рисувам. Например такива са протестите. След 20 години нещата са други. Човек живее във времето си, но все пак...
Защо имам мрачни сюжети ли, та нали в мрака има очакване за нещо, иначе в светлината всичко се вижда.
Виолета Гурнакова
