Министър Порожанов: Вижте какво има в българските кренвирши
Какво има в българските кренвирши? Отговор на този въпрос потърсихме в рубриката „Чети етикета“, тъй като именно кренвиршите са продуктът, за чието съдържание има най-много митове и легенди. Миналата седмица държавата заговори за минимални стандарти при колбасите, а пред bTV земеделският министър Румен Порожанов предложи, ако в кренвиршите няма поне 75% месо, те да не се наричат така. „Това ме изненадва, защото е доказано, че не само в България, а и в световен мащаб 50% от потреблението на месни продукти се нарича кренвирш, въпреки всички митове и легенди“, коментира председателят на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев.
Тези митове и легенди са „абсолютно несъстоятелни, защото технологично не е възможно такива материали (рога, копита, косми, тоалетна хартия) да влязат в такъв продукт“, изтъкна той. Според етикетите те съдържат, освен някакъв процент месо, соев протеин, лактоза, гума гуар, мононатриев глутамат, натриев нитрит, модифицирано нишесте, механично отделеното свинско месо или птиче месо, Е-та. Цените им пък варират между 5,21 и 19,93 лв. на кг. Соевият протеин е най-високият клас изолат от соя – протеин, но растителен, т.е. няма аминокиселините, които има животинският, обясни Вътев. Нека не създаваме параноя – мононатриевия глутамат е усилвател на вкуса, той няма никаква друга роля, прави продукта по-вкусен, затова кара потребителя да консумира повече, каза гостът. Гума гуарът е сгъстител, който присъства в абсолютно всички бонбони, в цялата захарна промишленост, както и в медикаментите. Това, че се нарича гума гуар, не означава, че е гума, това е вид колаген, обясни Вътев. Натриевият нитрит е консервант и цветообразувател. Количеството му в 1 кг от който и да е продукт е след третия знак на десетичната запетая, т.е. той е хилядни от грама в килограм продукт. Той е силно токсичен във високи дози, но и всяко лекарство е токсично във високи дози, подчерта гостът. Не съм толкова дълбок специалист по ГМО, за да кажа дали модифицираното нишесте е ГМО, но ясно се вижда, че имаме заместване на месото с нишесте – картофено, модифицирано нишесте, посочи Вътев. След като присъства, това е продукт, който не е забранен за влагане. Досега цялата философия на контрола беше, че продуктът трябва да е безопасен. Това категорично е безопасен продукт, друга е темата каква му е хранителната стойност.
Съставките и рецептата на кренвирша спрямо една вафла са една шеста от етикета, добави гостът. Той обясни, че до момента няма изискване да се посочва процента на месо в съдържанието, както и че в етикетите съставките се изписват според количеството си низходящо. Колкото по-висока е цената, толкова по-малко месото е замествано с нещо друго, посочи той. Големият въпрос е дали механично отделеното месо трябва да бъде наричано месо. То се произвежда по методика, в която след обезкостяване костите се слагат в машина и продуктът, т. нар. механично отделено месо, съдържа 20 и няколко до 30% фини костни частици, обясни гостът, но подчерта, че това не са смлени кости и не е отпадъчен материал, а дериват на месото с изключително ниска хранителна стойност.
Когато се влагат механично отделено месо, соя и др. добавки, останалите Е номерапросто са неизбежни, за да може да се получи стегнат продукт, обясни Вътов. Механично сепарираното птиче месо е най-евтиният материал, който се произвежда по аналогичен начин, съставът е подобен. Нашата проверка установи, че съставките в кренвирш по стандарт „Стара планина“, са доста по-малко, макар отново да присъства натриев нитрит. „Нито една от съставките не е опасна за здравето на потребителя. Нито една! Откакто свят светува в месопреработката натриевия нитрит се влага с две цели – цветообразуване и консервиране на продукта“, изтъкна Вътев.
Цената основателно е висока заради високия процент месо и липсата на заместители, но е толкова висока, защото този продукт не се купува, генерира големи бракове и цената трябва да поеме и брака, коментира Вътов. Според д-р Сергей Иванов от „Активни потребители“ кренвиршите, в които реално няма месо, а механично отделено месо, кожи, сурватка и пр., са вредни, защото при обработката в тях се получават вещества, които нормално не присъстват в месото. Получават се окисления, съответно някои канцерогенни съставки, голям е рискът от развитие на патогенни бактерии, изтъкна той. За предложения нов регламент за изискван минимум съдържание на месо Иванов коментира, че първо трябва да се разясни какво се разбира под „месо“. Важно е и да имаме надежден метод, който да определи този процент.
Методът го има, няма я апаратурата, отговори Вътев. У нас лабораториите могат да кажат има или няма соя, но не и колко е процентът. В студиото на предаването „Тази сутрин“ кренвиршите от нашия анализа бяха тествани от зам.-директора на Центъра за оценка на риска по хранителната верига д-р Илиян Костов и диетолога проф. Донка Байкова. Всички бяха вкусни, определи Байкова, от отличи най-скъпия, чиято рецепта беше и най-къса. Искам да купувам такива продукти и мисля, че скоро ще имаме и такива къси етикети, каза тя. Във всички европейски страни има минимални стандарти за процента съдържание на месо в продуктите, не във всички са задължителни, отчете д-р Костов. У нас в момента се работи по тях.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
11
5
