Министърът на образованието: Системата трябва да се префокусира към мотивиране на учениците за учене, а не към наизустяване
Редактор: Александър Дечев
e-mail: alexander_dechev_petel.bg@abv.bg
Образователният министър на България Красимир Вълчев не прави драми от резултатите от международно проучване PISA, което поставя българските ученици на последно място. Въпросното проучване е на уменията на ученици от 79 държави и региони в три области - четене, природни науки и математика. В България в изследването са участвали 6900 ученици в 9 клас. PISA изследва не просто знанието за четене и писане, но и как се прилага като умение - търсене на информация, откриване на противоречия.
"Тази функционална грамотност изисква осмисляне на иформация, свързването й, анализ, по-високо познавателно, аналитично ниво. Боравене с информация. Самият тест е настроен да мери в по-голяма степен умнията. Но пък и границата е условна. Тези, които са под второ ниво, се приема, че имат базисна, но нямат функционална грамотност. И това, което най-често се цитира - ние имаме слаби резултати по PISA, но пък по един друг тест, по който мерим знанията на четвъртокласниците, насочен към базисната грамотност, сме на осмо-девето място в Европа. PISA е тест за деветокласниците. Тя е в много голяма степен настроена към мерене на умения. Нашата система е много амбициозна по отношение на предоставянето на знания, но в същото време не успява да трансформира тези знания в умения. Другите системи са в много по-голяма степен настроени към това да изградят умения. То това е преходът, който правим. Този преход го обединяват двете думи - компетенстностен подход. Той започна 2016 г. поетапно, все още не е приключил по отношение на учебните програми, тепърва се променят изпитните формации, защото учениците учат това, за което очакват да ги изпитат. Ако очакват да ги изпитат за наизустяване на информация, ще наизустят информация. А PISA мери нещо съвсем различно. Това е най-вече да свързваш информация, математическите задачи. Математическите задачи в модула PISA са много по-лесни като математически алгоритми. Най-често в пети, шести и седми клас, въпреки че теста е за девети, тестът изисква транслиране на житейска ситуация в математическа задача. Изискват свързване на различни знания и умения. Нещо, което и нашата система прави като преход, но е необходимо време. Може би 2-3 цикъла по три години. Може би 6-9 години, това казва самата PISA. Една реформа се вижда между 6 и 9 години. Друг е въпросът дали ние го правим достатъчно ефективно", каза Вълчев.
"Тези резултати бяха същите и преди три години. Нищо изненадващо, по-скоро имаме стабилни резултати, и като изгладим статистическите колебания, случайните отклонения от средното, а такива има заради структурата на извадката, заради статистическата грешка, имали сме години с по-слаби резултати. Както предишния път, когато имахме по-високи резултати, не сме си повярвали, че сме във възходяща крива, така и този път не следва да драматизираме ниските резултати, още повече по математика и четене, където са по-ниски в рамките на статистически незначимото. По-големият проблем е с природните науки. Това, което правим, и което трябва да правим по ефективно и бързо, е да въведем компетентностния подход. Той минава през учебните програми, през изпитните формати, през методите на преподаване. Учителят трябва да има повече време да затвърждава знания, да кара учениците да дискутират, да анализират. В по-голяма степен системата трябва да се префокусира върху мотивиране на учениците за учене, а не върху наизустяване на енциклопедични знания. Проблемът при традиционните системи, каквато е нашата, е, че ученикът може да научи едни знания, но ако не се трансформират в умения, има вероятност да ги забрави и нищо да не му остане. Айнщайн е казал, ако мога да го перифразирам, че образованието е това, което остава след като забравим всичко, което сме научили в училище. Това са всъщност проблемите. Всеки един от нас учи много повече извън училище през целия си живот", заяви още Вълчев.
"Търсим иновации, учители, които да мотивират децата да учат. Следващото изследване на PISA през 2021 г. също не очакваме по-добри резултати. Изисква се време. Все по-голям интерес има към учителската професия", каза още той.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
3
1
