Министерството на финансите прогнозира вече двойно по-ниска инфлация през 2024 г.
Снимка Булфото, архив
Министерството на финансите сви наполовина очакването си за размера на средногодишната инфлация през тази година в сравнение с оценките си от есента. В пролетната макроикономическа прогноза на ведомството се посочва, че показателят се очаква да спадне до 2.4%, а в края на годината да се забави до 2.3%, предава dnevnik.bg.
За сравнение, през есента прогнозата бе за понижение на средногодишната инфлация до 4.8%, а в края на годината да се успокои до 3.3%.
Най-високо поскъпване и най-голям принос ще имат компонентите на базисната инфлация и в частност услугите, посочва ведомството в актуалния си доклад. През следващите години инфлацията в края на годината ще продължи плавно да се забавя, по линия най-вече на очакваната динамика при международните цени, допълват експертите.
Инфлацията е единственият критерий, който България не покрива към момента, от изискванията към страните, които искат да влязат в еврозоната. Официално планът на страната е това да стане от 1 януари 2025 г., но вече има сигнали, че най-вероятно този срок няма да бъде спазен тъкмо заради инфлацията и отново се лансират варианти влизането да е от средата на годината, макар досега да не е имало такава практика. Едва в края на март започна и разяснителна кампания.
В документа се отчита, че рисковете пред прогнозата, дължащи се на геополитически фактори, остават съществени. Продължаващите военни конфликти водят до отрицателни ефекти за глобалната икономика, с потенциално по-силно въздействие върху ЕС и България поради географската близост. Рискът от ограничено предлагане на дадени суровини все още съществува. Влошаването на условията на финансиране може да окаже по-силен негативен ефект върху инвестициите и потреблението от очаквания, се посочва в документа.
Затова и е разработен алтернативен сценарий с допускания за по-неблагоприятно развитие на външната среда и по-високи международни цени на суровините.
Резултатите от симулацията показват, че инфлацията в страната ще бъде по-висока спрямо базовия сценарий с 0.8 и 0.3 процентни пункта, съответно през 2024 и 2025 г., а реалният растеж на БВП ще бъде по-нисък с 0.7 и 0.6 пункта, съответно през 2024 и 2025 г. През целия прогнозен период равнището на БВП по текущи цени ще бъде по-ниско спрямо базовия сценарий.
За брутния вътрешен продукт се очаква реалният растеж да достигне до 3.2%, като ще го подкрепя вътрешното търсене.
След ръст на заетостта с 1% през 2023 г. през тази година се очаква нарастването на заетостта ще се забави, основно поради негативното демографско развитие в страната и изчерпващите се възможности за увеличаване на предлагането на труд.
След ръста на средната заплата с 13.3% през предходната година номиналното нарастване на заплащането на труда ще се забави през 2024 г. То обаче исторически ще остане високо - с 9.4% ръст, заради увеличението на минималната заплата и ускоряването на растежа на производителността на труда.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
2
0
