Министри на Орбан и конституционен съдия изплуваха от разсекретените архиви на комунистическите тайни служби в Унгария
кадър: Ютуб
Хиляди имена изплуваха от архивите на комунистическите тайни служби в Унгария. Сред тях са бивши министри, високопоставени политици, представители на съдебната власт и известни обществени личности. Разкритията, направени 36 години след падането на режима, вече предизвикаха остри реакции, обвинения и заплахи за съдебни дела, предаде БГНЕС.
Бивши министри от правителствата на Виктор Орбан, действащ конституционен съдия, бивши депутати и ръководители на финансови институции се оказаха сред имената, публикувани при отварянето на архивите на комунистическата Държавна сигурност в Унгария.
На 4 ноември правителството на премиера Петер Мадяр направи достъпни за обществеността десетки хиляди регистрационни документи на сътрудници на репресивния апарат, действал преди демократичните промени през 1989-1990 г.
Разсекретяването на архивите, отлагано в продължение на повече от три десетилетия, разкрива връзки между комунистическите служби и личности, които впоследствие са заемали ключови постове в демократична Унгария.
Сред най-известните имена са бившият външен министър Янош Мартони, бившият финансов министър Жигмонд Яраи, конституционният съдия Андраш Пати, бившият заместник-председател на парламента Шандор Лежак и дългогодишният кмет на Капошвар Карой Сита, съобщават унгарските издания „444“, „24.hu“ и „Телекс“.
Министри на Орбан в регистрите на комунистическото контраразузнаване
Янош Мартони, ръководил унгарската дипломация по време на първото и второто правителство на Виктор Орбан, фигурира в електронните регистри на комунистическата Държавна сигурност под псевдонима „Магашди“.
Според документите той е бил регистриран към подразделение III/II на Министерството на вътрешните работи, отговарящо за контраразузнаването.
Името на Мартони е било свързвано със службите и в миналото. Той обаче е отричал да е подписвал декларация за сътрудничество, да е писал доноси или да е получавал възнаграждение.
Друг високопоставен представител на първото правителство на Орбан - бившият финансов министър и по-късен управител на Унгарската централна банка Жигмонд Яраи - присъства в архивите под псевдонима „Бихари“.
Яраи, който оглавяваше финансовото министерство между 1998 и 2000 г., а след това централната банка до 2007 г., е признавал в миналото ограничено сътрудничество със службите.
По думите му той първоначално отказал вербуване, но след многократен натиск се съгласил да предоставя на Министерството на вътрешните работи доклади за международното възприятие на Унгария след свои пътувания в чужбина.
Сред новооткритите имена е и бившият управител на централната банка Дьорд Шурани, който е бил регистриран под псевдонима „Ото“. Документите не установяват дали действително е предавал информация на службите.
Един от най-значимите случаи засяга действащия конституционен съдия Андраш Пати, който преди това е бил председател на Националната избирателна комисия.
Според публикуваната му регистрационна карта на 5 август 1988 г. Пати е бил записан като секретен сътрудник на подразделение III/III, занимавало се с вътрешнополитическо наблюдение.
В документите фигурира псевдонимът „Мартон Кочиш“, а като област на дейност е посочено наблюдението на младежката среда.
Информацията за присъствието му в архивите не е била публично известна досега.
Унгарският Конституционен съд реагира на разкритията, като подчерта, че появата на името на действащ конституционен съдия в подобен документ не може да бъде пренебрегната.
Институцията обяви, че ще изрази окончателна позиция след изясняване на всички обстоятелства.
Бивш съюзник на Орбан заплашва със съд
Сред имената е и Шандор Лежак - основател на Унгарския демократичен форум, дългогодишен съюзник на ФИДЕС и бивш заместник-председател на парламента.
Лежак, който остана депутат до април 2026 г., фигурира в електронната база на комунистическите служби, но засега няма достатъчно документи, които да изясняват характера на евентуалните му контакти с тях.
Той категорично отхвърли обвиненията, че е бил сътрудник.
„Не бях агент, а мен ме следяха“, заяви Лежак и предупреди, че ще потърси съдебна отговорност от разпространяващите противоположни твърдения.
Скандалът засегна и Карой Сита, дългогодишния кмет на Капошвар, свързан с партията на Орбан.
Според регистрационните документи той е бил вербуван през 1980 г. под псевдонима „Петер Кракус“ и е фигурирал в системата на контраразузнаването.
Сита отрече да е бил агент и заяви, че не е навредил на никого.
Името на бившия евродепутат от ФИДЕС Антонио де Блазио също присъства в архивите. Неговата регистрационна карта е от януари 1985 г., когато е бил преподавател. Посоченият псевдоним е „Антал Магаш“.
От наличния документ не може да се установи дали той е осъществявал реална агентурна дейност.
Историческо решение 36 години след падането на комунизма
Отварянето на архивите е едно от предизборните обещания на Петер Мадяр, който през април сложи край на дългогодишното управление на Виктор Орбан.
Правителството избра символична дата - 4 ноември, когато се навършиха 70 години от съветската военна интервенция, потушила брутално Унгарската революция през 1956 г.
„След 36 години най-накрая изпълняваме едно от основните обещания на смяната на режима през 1990 г.“, заяви Мадяр при представянето на архивите.
Според премиера продължителното ограничаване на достъпа до документите е създало възможности за политически натиск, изнудване и манипулации.
В новата електронна база са публикувани регистрационни картони на сътрудници, дневници за вербуване и данни от магнитни носители, съдържащи информация за приблизително 58 000 лица.
Всеки гражданин вече може да извършва справки по имена и агентурни псевдоними.
Разкритията обаче имат съществени ограничения.
Историците предупреждават, че присъствието в архивите само по себе си не доказва, че даден човек действително е сътрудничил на комунистическите служби или е предавал сведения за други граждани.
Част от регистрите съдържат непълни данни, някои хора са били подлагани на натиск или изнудване, а значителна част от оригиналните документи са унищожени преди падането на режима.
Правителството предвижда до 25 февруари 2027 г. да бъдат публикувани и приблизително 10 000 запазени досиета за вербуване, които могат да дадат допълнителна информация за обстоятелствата около отделните случаи.
Името на Орбан не е открито в публикуваните архиви
Въпреки появилите се преди разсекретяването слухове, името на бившия премиер Виктор Орбан не е открито в досега публикуваните документи.
Същевременно в регистрите не фигурира и името на бившия премиер Петер Медьеши, чиято работа за комунистическите служби предизвика политически скандал още през 2002 г.
Според историческите оценки през десетилетията на комунистическото управление унгарските служби са използвали мрежа от приблизително 150 000 информатори, но документите са запазени само за част от тях.
Разкриването на имената на министри, политици и представители на държавните институции поставя отново въпроса доколко Унгария е успяла да скъса с наследството на комунистическата система.
Повече от три десетилетия след демократичните промени страната започва публично да изяснява отношенията между бившия репресивен апарат и част от политическия елит, изградил кариерата си след 1989 г.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
