Мирослав Нанков не успя да стигне само до Луната

 Росица Христова; 24 часа

 

В тъмното пътешественикът паднал от 6 м - вместо през вратата прекрачил през прозореца на Зелениковския манастир

“Българският пътешественик, човекът, обиколил целия свят, приятелят, съученикът и мой кум си отиде след нелеп инцидент на Зелениковския манастир. Не мога да повярвам, че животът му свърши на мястото, което най-много обичаше.”

Това каза журналистът от Троян Генадий Маринов по повод смъртта на Мирослав Нанков. 54-годишният мъж загина в неделя призори. Той паднал от втория етаж на скита “Св. Йоан Предтеча”, където бил с жена си Мария и група туристи.

Каква злобна ирония е подвела Миро в тъмнината, та се объркал и вместо през вратата прекрачил през прозореца? Този въпрос тепърва ще намери отговор.

Знае се само, че смъртта му била мигновена. Падането му станало от 6 м височина, но било много лошо. Получил е

фатални травми на черепа,

прекъсване на гръбначния стълб, раздробени ребра и други разкъсвания на жизненоважни органи. Нямал шанс за оцеляване. 

80-годишната баба Дана, която сама стопанисва без ток и вода обителта от 1985 г., сигнализирала ПСС в Троян около 1,40 ч. “Беше много притеснена. От нея разбрахме, че в групата имало медицинско лице. Човекът опитал да окаже помощ, направил сърдечен масаж, но всичко било напразно”, каза шефът на планинските спасители Христо Сливков.

Незабавно към Балкана поел екип от 8 души. С тях имало и лекар. С високопроходим автомобил тялото на Нанков било транспортирано до Троян, а оттам нещата поела полицията. Направен бил оглед, задължителните замервания и всичко стандартно. Изводът: по тялото

няма следи от насилие. Взета е алкохолна проба, но резултатите ще бъдат известни след 10 дни.

В родния Троян, където Мирослав е отраснал и завършил средното си образование, той е легенда. Има много приятели - точно приятели, а не просто познати.

И макар че е обиколил цялата планета - двете Америки, Тибет, Африка, Близкия изток, Балканите и къде ли не, в сърцето му винаги на първо място бил Троян. А от континентите най го теглела Латинска Америка според Генадий Маринов.

“Не ме свърта на едно място - иначе животът е скучен”, казвал често Миро. Затова загърбил сигурността и добрата работа на специалист по външна търговия и консултант в престижна фирма, за да стане собственик на агенция. Приключенията били в кръвта му и той превърнал хобито си в професия.

Със сина си Павел водели групи по далечни и привлекателни дестинации. Доскоро помагала и дъщерята Кристина, но се омъжила и сега живее в Щатите.

Според неписано правило придружавали туристическите групи навсякъде по света. А от всяко кътче Миро пращал репортажи на приятелите си във фейсбук.

“Навивах го да издаде книга, със сигурност щеше да стане бестселър. Канеше се, не му стигна време. Не можа да дочака и голяма титла на своя любимец в спорта Григор Димитров”, казва Генадий. Според него стотиците, които са били някъде с Миро в неговите пътешественически групи, знаели че той е душата, живецът, моторът на случващото се, неспирен.

“Имаше ли го Миро, нямаше скука. А това не става насила, не се учи, това бе рядка дарба”, продължава журналистът. 

Апартаментът на пътешественика на пъпа на София бил като странноприемница - приютявал всички закъсали, знаели го като Странджата.

“Тегли ме към планините, сигурно защото съм отраснал сред Балкана. Градовете не ме вълнуват, но най-хубав е Рио де Жанейро”, казвал Миро.

“Беше необикновен. Не познавам друг с такава енергия, толкова шарен и неукротим. Чудил съм му се - днес се върна от джунглите на Амазония или ледниците на Огнена земя, или космическия Тибет, Килиманджаро, карнавала в Рио, а сякаш се е разтъпкал до Къпинчо над Троян. И пак тръгва, търси, не спира”, написа Генадий.

На 2 май Миро повел поредната група към Зелениковския манастир и му изпратил следните редове: “Винаги гората в Троянския Балкан - а и не само в тази част на Балкана, ами и в Берковския, Тетевенския и къде ли не, се е сякла хищнически. Но това, което видях днес, ме изпълни с много мъка. Дори и при Бай Тошо не е било толкова лошо. Хора, багерите и

моторните резачки са достигнали на 150-200 м от манастира

Пътеката, по която водя моите групи, вече е заприличала на полигон за мотоциклетно състезание, гумите на тракторите са се впили в недрата на моя Балкан. Огромни букачки - както ги наричаме тук, са подредени като гигантски мъртъвци в очакване да бъдат закарани към моргата.

Хора, събудете се, докато не е станало късно! Не съм член на никаква зелена партия или екоорганизация, такива в България с лопата да ги ринеш. Повечето им членове можем да видим на някои площади в София, но не и в Балкана.”

Миро казвал, че вече е пребродил нашата планета надлъж и шир. Само на Луната не бил ходил, но нямал достатъчно средства. Иначе и натам щял да потегли.

В понеделник неговите приятели се събраха пред читалището в Троян. Там се простиха с техния Миро. Близки на семейството казаха, че неутешимите му родители Анка и Пенко Нанкови не знаят кога ще се завърнат внуците, за да го погребат.

Павел бил с група нейде в Южна Америка, но казал по телефона, че татко му веднъж споменал, ако си отиде преждевременно, да го кремират. Вероятно прахът му ще полети над неговия Балкан.

ОТ МРЕЖАТА

Владо Каролев
Миро, нямах възможност да пътешествам с теб, но имам прекрасни спомени от студентските ни години. Догодина ще се съберем за 30 г. от дипломирането. Ще липсваш...

Мирослав Севлиевски
Тази сутрин загубих верен приятел. Миро нелепо е загинал след 25 г. опасни пътешествия и върхове. Миро беше с възрожденски ентусиазъм и родолюбие. Щедър. Неговите спътници и приятели го нарекоха преди години Вожда и той го заслужаваше истински. Миро ме научи да играя шах, а аз го заведох на първия му връх (Аконкагуа) заедно с Ивайло Кузов. И двамата вече ги няма. Бог да ги прости!
Миро беше един от създателите на Сдружението за честни избори през 1990 г. Той беше по-голям от всички ни - само на 30 г. тогава. Той доведе и заведе за много българи водопадите Игуасу, Кайлаш, Индонезия, Индия. Мъчно ми е! Бог да го прости и да помага на близките му!

Елизабет Радкова
“Бетооо! Бето, ма!” Този боен вик на Вожда Миро Нанков, от който всички глави възмутено се обръщат, ще ми липсва. Миро е един от най-живите хора, които съм срещала - шумен, енергичен, искрящ. Буквално заразяваше с живот и жажда за пътуване. Пътешествията, които организираше, винаги се превръщаха в приключения. Всеки, който го е познавал, има десетки истории с Миро, които звучат направо анекдотично. Как е счупил крак на слизане от вулкана Етна и нечий баща го е смъкнал на гръб, без Миро да каже гък, а после весело подскачал с патериците из София. Как винаги завършваше писмата си до нас, своите “пътешественици” с “Обичайте се!”. Миро е един от двамата души на света, на които бях сигурна, че мога да разчитам в беда. Ето и моето доказателство, че Вожда е корав бяс. Миро изкачи Килиманджаро с пети, набити с бодли от морски таралеж (една игличка може да вгорчи почивката на нормален човек и да го накара да се тръшка и куцука седмица). А след покоряване на върха, когато всички се връщат в най-високата хижа и припадат върху наровете, той имаше сили с фотографа Дилян Марков да тичат още няколко часа до възможно най-ниския заслон заедно с носилката, на която ме мъкнеха трима шерпи, след като получих височинна болест.
Последно говорихме, когато ни канеше да се качим с дъщеря ми и мъжа ми на Зелениковец - там, където намери смъртта си. Много хора започнаха да се питат дали смъртта му е инцидент, или се дължи на гневните му постове против изсичането на горите в Троянския Балкан.