Мистерията около дюнер кебапа
На дюнера тайната му е в соса, твърдят кулинари. Те допълват, че съвсем не без значение е и маринатата за месото и не на последно място хлебчето. Хора, посещавали Близкия изток, пък твърдят, че дюнерът е нещо много различно в сравнение с това, което ядем тук. Тези пък, които не са имали късмета да пообиколят света и да си сверят часовниците, поне би следвало да знаят, че този вид „бърза закуска” ни пази от атентати. Има и такива, които биха заложили живота си, че няма нищо по-вредно за човешкия организъм от един тлъст дюнер, обилно полят с традиционния си бял сос. Тези противници на иначе вкусния ориенталски продукт биха ви цитирали данни, според които порция дюнер кебап съдържа около една винена чаша готварска мазнина. Диетолозите твърдят, че най-разпространеният дюнер кебап съдържа 111 грама мазнина - два пъти повече от допустимата дневна норма. Само те съдържат хиляда калории. Ако такава храна се използва два пъти седмично, вкарвате в организма бомба със закъснител, която може да причини исхемия на сърцето, допълват специалистите.
Ние, варненци, също би следвало да имаме големи познания в областта на арабските сандвичи, тъй като от години те са сред най-разпространените храни в града ни. Дори след като безкомпромисно беше премахната култовата Улица на глада от самия пъп на Варна, дюнерджийници има на всеки ъгъл. И не само това, ами вече може да се намерят и пакетирани почти във всеки супермаркет. Абе широко скроени сме и това е. Не сме някои крайни националисти, които ако не е боб и мусака или в краен случай филийка с мас и пипер, не признават нищо чуждо. Толкова дюнери сме изпукали тук, че няма да е чудно до някоя-друга година да направят стандарт „Стара планина“ и за тях. Което, разбира се, ще е жалко, защото опитът ни подсказва, че този стандарт вдига цената, а качеството в най-добрия случай остава непроменено.
снимка: http://vorobyov.info/blog
И за тези, които са категорични, че арабският сандвич е просташка храна, сами да си помислят върху следното: добре че са дюнерджийниците в близост до ТМПЦ-то, че да изхранят целия културен елит, който се юрна в последната седмица да гледа театралните постановки от Международния фестивал „Варненско лято“. Е, да, истина е, стават и инциденти както онзи ден, когато няколко деца от Благоевградско се отровиха с ориенталската закуска. Е, доколко е от самата храна и доколко от персонала, който я е приготвил - това е спорен въпрос, затова всеки, който поне веднъж в живота си не се е тровил с вечерята на възлюбената си, да вдигне ръка. Може и с дискретно покашляне, пак ще се разберем. Важното е каквото и да се готви, да се прави с любов и най-вече с неизменната хигиеничност. Останалото е суета.
Иван Големанов
