Митове за болката

Нашите представи за това, откъде идва болката и какво означава тя, са учудващо неверни и дори вредни, пише The Conversation.

Болка чувстват всички и затова може да изглежда странно, че усещането е обрасло с митове, които не казват нищо определено за неговата същност и причини. Вероятно подобна непрактичност се обяснява със съществуването на дуалистичен поглед към човешката природа – тялото се смята за прост механизъм, докато разумът е отделена от него част, приемаща сигнали от тялото и даваща му команди.

Всъщност нашият организъм е един и болката се ражда в резултат на взаимодействието между мозъка и останалото тяло в процеса на постоянно обновяване на информация за приоритетните нужди на цялата система като цяло.

И така, да се запознаем с петте най-разпространени митове за болката.

Болката не е чувство

Да се говори за болката като за сетивен опит (тоест по същия начин както за допир или усещане на топлина), е неправилно. Докосването и усещането на топлина невинаги са болезнени и тези усещания просто предават информация („обърнете внимание на този поток данни“). Болката означава преди всичко заплаха. Това съобщение се разшифрова така: „Направи нещо, за да спре това!“

Основната причина за смърт при нашите предци и в някои съвременни общества са били и си остават инфекциите, следващи след раняване. Болката ни напомня, че веднага следва да се заемем с тази рана. Емоцията и мотивацията са неотменни съставки на болката.

Болката не е противоположност на удоволствието. Просто мозъкът ни награждава за това, че сме взели мерки за намаляване на болката. По-скоро това е еволюционен механизъм, каращ ни да отделяме първостепенно внимание на своето здраве. От болката могат да ни откъснат както приятни, така и неприятни дразнители, но само в случаите, когато твърдо знаем, че болката не свидетелства за сериозна заплаха или че вече има какво да ни занимава.

Болката не е показател за вреда

В медицинската практика понякога се придава патологично значение на болката, сякаш тя е пропорционална на степента на увреждане на тъканите. Това не е така. Задачата на болката е да ни предупреди за рана, за нарушение на физическата цялостност на организма, а не за степента на това увреждане.

Да, понякога болката съответства на това, което виждаме – стига да си ударим пръста на крака в стола или да се порежем на хартия. Но главоболието или болката в корема вече не свързваме с вид увреждане. Освен това болката може да е предизвикана от неправилна работа на нервната система.

Силата на болката зависи не само от сигналите, които изпращат в мозъка кожата, мускулите и вътрешните органи, но и от паметта, очакванията, страховете, емоционалния контекст и т.н. Понякога ни боли, когато си спомняме за болката или си представяме чуждата болка, макар в дадения момент нищо да не ни заплашва.

Болката не е проява на „психосоматика“

Обичаме да прибавяме „психо-“ към всичко, което не се вижда. Ако не разбираме защо ни боли някъде, много ни се иска да кажем, че болката има психическа природа.

„Психосоматиката“ е резултат от вече споменатия дуализъм, който смята, че психиката (мозък, душа) и тялото са две различни системи, които не се разбират една друга. Тази концепция се базира на грешни възгледи, идващи от преднаучни времена, когато работата на организма се е описвала в термините на потока на различни течности.

Отнасяйте се с предубеждение към разказите за това, че сте заболели поради неправилно умствено възприятие и към съветите да пренастроите психиката, за да си отидат всички болести. Теорията за психосоматичния произход на физическите симптоми противоречи на научните данни.

Това, че емоционалният комфорт понякога смекчава болката, не означава, че болката е нереална. Има хора, които са склонни да преувеличават и симулират болка, но това не означава, че всяка болка е измислена.

Лабораторните експерименти нищо не дават

Здравите във всички отношения доброволци, които получават умерени дози болка, не демонстрират нищо необичайно.

Умерената, кратка, очаквана и изчезваща от първата дума болка не може да бъде модел за неочакваната, необяснима, силна и неутихваща, особено ако субектът е убеден, че физически и психически е уязвим.

Болката далеч невинаги води до емпатия

Понякога прочитаме болката в думите и постъпките на другия човек, но това невинаги предизвиква у нас емпатия и готовност да помогнем. Ние с подозрение се отнасяме към проявата на болка у другите хора, защото се опасяваме от манипулиране. Особено добре се вижда това в медицинските заведения, чийто персонал понякога прекалява, като не обръща внимание на болката на пациента дори в случаите, когато трябва да направи това.

Освен това понякога хората умишлено са жестоки, причинявайки болка на най-близките си, тоест на тези, за които трябва да се грижат.

В заключение да подчертаем, че болката не може да се нарече уникален за човека опит. Животните също я изпитват, макар да нямат „душа“ (или поне в човешкото разбиране на този „термин“).

Actualno.com