Млад лаборант от Велико Търново заряза колбите и микроскопа, подкара боклукчийски камион в Германия и печели като професор
Безизходица принудила Петър Борисов от Велико Търново да попадне сред хилядите медицински кадри емигрирали в чужбина. Бил толкова разочарован от здравната система у нас, че откакто заминал за Германия преди 6 години – едва тази пролет си идва за няколко дни в родния град, предава Блиц.
37-годишният мъж твърди, че дипломата му за медицински лаборант в България има нищожна стойност и трудът му бил оценен за жълти стотинки. Това била причината да потърси по-добър живот зад граница и готовността му по онова време да започне каквато и да било работа. Не се срамува, че е шофьор на боклукчийски камион и твърди, че заплащането, което получава, е десет пъти по-високо от това на медицински работник у нас, пише "Борба".
Петър е завършил за медицински лаборант в Медицинския университет в Пловдив през 2003 година. След дипломирането веднага започва работа по специалността си в местна болница и остава там 4 години. Твърди, че дори отношението на дългогодишните здравни работници към младите кадри било недружелюбно.
„До някаква степен ги разбирам, защото те бяха прекарали целия си живот в лабораторията, обезверени, отчаяни от здравната система. Вместо да виждам добър пример, аз се боях да не заприличам на тях. Като добавим към лошия микроклимат на работното място и ниското възнаграждение – нещата не бяха никак приятни“, спомня си Петър. Чашата преляла, когато му съобщили, че се налага да го освободят, без да има някаква конкретна причина. Оказало се, че на негово място е назначен роднина на началник на отделение в лечебното заведение. След като станал безработен, се върнал във Велико Търново и си потърсил работа тук. Лични проблеми го принудили да изтегли кредит, но след като не открил свободна позиция в търновската болница, нещата съвсем се усложнили. Един ден братовчед му предложил да заминат за Германия при техни приятели.
Проблемът на Петър бил, че не знае немски и това драстично снижавало шансовете му за добре платена работа или да стане медицински лаборант в немската страна.
В крайна сметка решил да рискува и тръгнал. Установили се в Мюнхен и скоро след това започнал във фирма за рециклиране на отпадъци, където работели няколко българи. Позицията била шофьор на камион, а задълженията му се състояли в това да преминава определен маршрут с предприятия от хранително-вкусовата промишленост и да събира сметта от тях.
„В началото беше доста трудно, защото не познавах града, но благодарение на GPS системата лека-полека се ориентирах. Неприятно беше и свикването с лошата миризма на боклука, но и това се преживява. Заради вонята, спокойно мога да я нарека така, няма особено много желаещи и затова собствениците просто са принудени да плащат добри пари“, разказа 37-годишният мъж. Само 6 месеца по-късно успял да върне изтегления заем в България. Пресмята, че за да възстанови парите чрез работа като медицински лаборант у нас, това би се случило след 2- 3 години.
През 2012 година попаднал на обява за работа за санитар. Отишъл на интервю, но бързо се отказал от предложението. Самата болница била на голямо разстояние от квартирата и дотам се стигало при смяна на няколко автобуса и още 30 минути пеш. Освен това имало недостиг на персонал, което добавяло в задълженията и грижата за чистотата и пациентите на още едно медицинско отделение.
Така търновецът продължил да работи като шофьор на боклукчийски камион, като на всеки 6 месеца заплатата му нараствала с 15 процента и получавал социални придобивки. Казва, че изкарва достатъчно, за да си позволи приветлива квартира, покриване на всички сметки за ток, вода и други консумативи, качествена храна, хубави дрехи, да праща на родителите си и да заделя по някое евро.
„Работя 6 дни в седмицта. Сутрин започвам в 7 часа, на обед имам час почивка, а храната я осигурява работодателят. Всички служители във фирмата се храним заедно в нещо като родните училищни столове. Това, което обаче най-много ми харесва е, че никой не се отнася с пренебрежение към мен заради работата ми. Ако бях шофьор на боклукчийски камион в България, едва ли щеше да бъде така“, коментира Петър.
37-годишният търновец прогнозира, че кризата с медицински кадри у нас ще продължава да се изостря все повече. По негови думи, ако държавата не вземе спешни мерки да стимулира финансово младите лекари, медицински сестри, лаборанти и санитари – до 10 години няма да има кой няма да се грижи за здравето на нацията. „Мен ме загубиха. Няма да се върна в здравната ни система, много колеги от университета също. Едва 10 процента от випуска останаха да работят в България. Бог да е на помощ на българите“, допълва Петър.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
