Момчил Андреев: 7 млн. граждани и бизнес плащат, за 40 000 крадци сметките са наполовина
Автор и снимка Марияна Бойкова, 24chasa.bg
В годината на стрес тестовете банките отчитат над 1 млрд. лева печалба, казва главният изпълнителен директор на "Енерго-Про Варна".
И още:
Един хотел или предприятие може да открадне колкото 200 домакинства
В средносрочен план очакваме крайните цени на тока за потребителите да останат стабилни
При банките предстои консолидация, която ще оформи облика на сектора за години напред
- Г- н Андреев, в дебата, организиран от в. “24 часа” за кражбите на ток и съоръжения, енергодружествата дадоха потресаващи данни, очертана бе ситуацията, сложен е пръст в раната. И въпросът е - оттук накъде?
- Откакто “Енерго-Про” придоби мрежата в Североизточна България, загубите са намалели от 14 на 11 процента. Ще продължим да инвестираме в модерни измервателни системи и средства за откриване на кражби, ще изнасяме табла на границите на имотите и ще упражняваме контрол чрез анализи на потреблението и проверки в районите с най-големи загуби.
- Стиснахте си ръцете с министър, депутати, КЕВР за мерки срещу, както вие казахте, този национален спорт - кражбите на ток и съоръжения. В какъв срок очаквате да бъдат изготвени те?
- В рамките на няколко месеца.
- Готови ли сте с предложения за участието в работната група, която обеща министърът на енергетиката Теменужка Петкова? Кажете най-възловите?
- Да се повиши цената на крадения ток, да се прецизира наказателното законодателство, посегателствата върху елементите на електроразпределителната система, които създават опасност за здравето и живота на хората или променят начина на функционирането на енергийни съоръжения да се разглеждат от закона като деяния с висока степен на обществена опасност, да се увеличи ефективността на контрола над търговията с черни и цветни метали. Хората, които ще получават помощи като енергийно бедни, да бъдат лишавани от тях, ако се установи, че крадат ток. С парите от кражбите на ток да се създаде фонд за подпомагане на енергийно бедните потребители.
- Примерът с кражбите на ток в село Каменар е впечатлавящ с числото 90%. Преброих над 20 рискови района на територията на Североизточна България. В същото време казвате, че в рисковите групи е част от бизнеса, кой краде повече - бедните или богатите?
- Бизнесът и заможните хора. Един хотел или предприятие може да открадне колкото двеста домакинства. При тях е организираната престъпност, там са софтуерните манипулации. Който мами с ДДС и точи еврофондове, той краде и ток, защото така разбира бизнеса. В селските райони бай Иван и бай Хасан се закачат директно сами, за да си светят и да се топлят.
- Съобщихте, че има бум на софтуерните манипулации на електромерите. Председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев се изненада и реагира, че цяла Европа минава на “умни” уреди за мерене. Защо у нас е така?
- За една година хванахме 3 пъти по-големи кражби от софтуерни манипулации. Действаме по-ефективно отпреди, но и крадците са работливи. В Североизточна България се активизираха видимо полицията и прокуратурата. Тази година
арестуваха 2 групи за софтуерни манипулации, като освен двамата служители на ЕСО два пъти арестуваха известния Тошко Киловата веднъж в Шумен и втори път в Кранево. При кражбите на ток има ясно изразен рецидив. За 4 години сме хванали 77 души по 5 и повече пъти, 95 души - 4 пъти, 317 - 3 пъти, а 651 - 2 пъти. Ние ги хващаме, но какво от това?
Да, кражбата на ток не е убийство. Нямаме нужда от Крумови закони и специални състави, но всеки студент по право учи, че наказанието трябва да е неизбежно и да има превантивен и възпитателен ефект, а такъв в момента липсва.
- Парадоксално е, че цената на крадения ток, дори да хванат крадеца, е по-ниска. Не е ли това една от бързите промени, които трябва да бъдат направени?
- По-голяма несправедливост от тази здраве му кажи. От 2013 г. 7 милиона граждани и почтеният бизнес чинно плащат, а на 40 000 крадци сметките са наполовина. И министър Петкова, и председателят на КЕВР г-н Иванов са категорични, че ще вдигнат поне 3 пъти цената на крадения ток. За да действат обаче, трябва да се изчака окончателно съдебно решение дали КЕВР има право да определя цената на крадения ток.
- Каква ви е прогнозата за цените на електроенергията у нас, да кажем, за година напред? И кои компоненти от цената на регулирания пазар ще поскъпнат или ще поевтиняват?
- Като в театъра - ако на сцената има пушка, тя трябва да гръмне. Резките промени в цените на петрола, повечето възобновяеми енергийни източници и нестабилната конюнктура в региона рязко увеличиха ценовите колебания. Ако допреди 2016 г. цената на тока се променяше с 5%, то сега цените играят с 15% в рамките на няколко дни. На този фон многото търговци влязохме в ожесточена ценова конкуренция и маржовете се свиха драстично. В момента отчитаме, че пазарът е прегрял, а печалбите на част от търговците, доколкото ги има, са чисто спекулативни - продават на крайните клиенти евтино ток, който не са купили, като разчитат цените да продължат да падат и се молят след 2-3 месеца да могат да купят от пазара много по-евтино. Това е много опасно и рано или късно, а защо не следващата година цените ще скочат и ще стане от играчка-плачка.
В момента търговците и клиентите могат да договарят около 40% от цената на тока с ДДС. Останалите 60% са одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране елементи на цената и данъци. В средносрочен план очакваме крайните цени за потребителите да останат стабилни, защото едни и същи фактори на пазара влияят противоположно на различните компоненти на цената. Например, ако пазарните цени на енергията падат, то компонентата задължения към обществото ще се увеличава и обратно. Делът на мрежовите компоненти в цената у нас е една от най-ниските в Европа и разчитаме в перспектива мрежовите цени да започнат да отразяват реално необходимите инвестиции и разходи за поддръжка и развитие на мрежата.
- Всъщност докога ще има регулиран пазар?
- Предстои да разберем от очакваните промени в Закона за енергетиката и препоръките в доклада на Световната банка. Има логика, особено за домакинствата, отварянето на пазара да е плавен процес с ефективна защита на енергийно бедните потребители.
По-добре да бързаме бавно, отколкото да търсим силни усещания - да отчетем пълна либерализация на пазара, но да преживяваме шок.
- Дълго отлаганата(от 2007 г.) либерализация на пазара на електроенергия донякъде е факт. Как се отрази свободната търговия на доскоро монополното дружество, каквото бе “Енерго-Про продажби”? Загубихте ли клиенти, или ви харесаха нови?
- Отразява се стимулиращо. Ще спечелят и клиентите. Ако преди имахме абонати, то сега говорим за клиенти. Почти 80% от клиентите на регулиран пазар избират да партнират с “Енерго-Про” и на свободния пазар, а за 2 години броят на жалбите спадна 3 пъти- от 750 месечно на 250 месечно при общо над 1 млн. клиенти.
- Продавате ли ток например в София, където е ЧЕЗ, или в Бургас, където е ЕВН?
- С над 100 наши търговци вече работим в цялата страна. Продаваме не просто ток, а на клиентите с отношение към екологията предлагаме наша зелена енергия, защото “Енерго-Про” е най-големият частен производител на хидроенергия в България.
- Направихте платформа за търговия, какво отчитате месеци след старта ѝ?
- 78 000 посещения и десетки сключени договори он-лайн.
- Кажете каква е ползата на едно домакинство, ако напусне регулирания пазар?
- По-добра цена чрез гъвкави тарифни планове, съобразени с техните нужди, и по-гъвкави условия за плащане.
- Като банкер дайте оценката си за банковата стабилност. Какво показаха стрес тестовете и оценката на активите?
- В годината на стрес тестовете за 9 месеца банките отчитат над 1 млрд. лева печалба. Активите на системата растат устойчиво с над 5% за последните 12 месеца до 88 млрд. лв. Три четвърти от активите са в 13 международни европейски и американски банки, а това значи, че здравето на българския банков сектор е функция от здравето на Европа. Корекциите, които според стрес тестовете са необходими, са малък процент от капитала на системата.
Защо резултатите са добри? Защото цели 8 години след кризата от 2008 година банките трупаха резерви и “попреглътнаха” проблемните кредити. Оживлението на пазара на недвижимости от последната година и половина помогна да се реализират проблемните ипотеки, а ниските лихви дадоха глътка въздух на кредитополучателите с реструктурирани кредити.
- Очаквате ли консолидация на банки? А съживяване на кредитирането?
- За България 30 банки, повечето от тях универсални, са много, а малката банка трудно прави пари, освен ако не е профилирана. Предстои консолидация, която ще оформи облика на сектора за години напред. Само преди дни КБС публично заяви интерес към ОББ, а ОББ е голяма, добре управлявана и отлично позиционирана във всички пазарни сегменти банка. Който я вземе, ще дръпне напред. Кредитирането ще се активизира.
Преди година Пощенска банка купи мрежата на Алфабанк и работи на високи обороти.
Позициите на ДСК в ритейла са за завиждане, а от 2 години настъпва в корпоративния сегмент. С ДСК например за 20 дни договорихме 113 млн. лв. кредит, което е показателно за капацитета на банката и експедитивността и. “Сосиете Женерал” демонстрира отлична стратегия - в годините на големия бум беше въздържана, а точно в годините на кризата включи на по-бърза предавка и привлече много добри клиенти.
Всеки 5-и лев в България се върти през Булбанк, която води сектора и е с 50% по-голяма от втората в класацията. Добре структурирани и активни на пазара от по-големите банки са и “Райфайзен” и “Алианц”. Отлично качество на обслужване на клиентите и водещи позиции в картовия бизнес има ПИБ, много добри позиции сред малките фирми от години имат “Прокредит” и ЦКБ.
- Забогатя ли българинът - ако се съди по ръста на депозитите, съживяването на имотния пазар, огромните маси от хора, които на всеки празник пътуват?
- Хората видимо се успокоиха след шока от 2008 година.
CV Роден на 2 януари 1964 г. в Пловдив Завършва Московския държавен институт за международни отношения Специализира финанси и банково дело в Австрия, Германия, Люксембург, Чехия и САЩ Бил е председател на УС и изпълнителен директор на Българска пощенска банка, член на бордовете и изпълнителен директор на ЦКБ и Булбанк. От 2003 до 2013 г. е председател на УС и изпълнителен директор на “Райфайзенбанк България”. От 2015 г. е главен изпълнителен директор на “Енерго-Про Варна”. Владее английски, руски, чешки и немски език.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
0
