Монахиня осъди правителството заради кариера до манастир

Игуменката на Мулдавския манастир монахиня Юлита спечели съдебна битка с четири правителства и мощна фирма, на която е дадена концесия да разработва кариера за мрамор до светата обител.

Решението на Върховния административен съд е от 20 октомври. То е изцяло в нейна полза. Правителството и “НВГ Кариери” ООД ще обжалват, защото монахинята се е преборила да бъде отменено решение за концесия, според която фирмата получава находището за 35 години и милиони печалба от подземни богатства, пише 24chasa.bg.

Институции и висши държавни чиновници от 2010 г. насам са работили по издаване на куп документи, за да започне дейността по добив на строителни материали там. Послушницата на Бога обаче успява да се пребори въпреки неравните сили с бюрокрацията.

Проблемът е, че кариерата ще е в непосредствена близост до манастира “Св. Петка”. Той е обявен за паметник на културата и реално е застрашен от разруха заради добивните дейности в кариерата.

“Започнах да обжалвам, защото

ме е страх, че

манастирът

ще падне

Кариерата ще е на 800 метра оттук. Ефектът от тези взривни дейности ще бъде фатален. Ще спрат водоизточниците, и без това са малко след чирпанското заметресение през 1928 г. Не мога да си представя какво ще стане, ако отново започнат да се местят земните пластове. Дори сега едната от колоните на храма пропада и съм повикала специалист инженер-конструктор, който да каже какво да се направи. Затова започнах да се боря, естествено с благословията на владика Николай”, казва пред “24 часа” монахиня Юлита. Тя се надява петчленният състав да потвърди решението, за да може да се опази културното наследство в светата обител.

Юлита научава случайно за това, че на 18 май 2013 г. служебното правителство с премиер Марин Райков е взело решение да даде на концесия находище “Старите колиби” на пловдивската фирма “НВГ Кариери”. Теренът се намира в землището на асеновградското село Мулдава. Според жалбата ѝ до съда част от имота, даден на концесия, не е държавна собственост, а е на манастира “Св. Петка”. Дотогава никой не е информирал божиите служители, че в съседство ще се добива мрамор. Още през 2010 г. Юлита забелязва, че върху този терен се извършват дейности, и сигнализира прокуратурата.

След това те спират. Всъщност това са били проучванията на находището, за които е имало разрешителни.

“Извършването на кариерна дейност ще застраши екологичното равновесие и ще нанесе непоправими щети на околната среда, за което не е ясно дали е правен мониторинг”, пише в жалбата си Юлита през 2013 г. и се оказва права. Още тогава сочи, че подкопаването на скални маси ще доведе до унищожаването на манастира, който според ситуационния план е на 825 м от находището.

“Тази концесия беше дадена от кабинета на Марин Райков. Ето защо имат основание исканията

да се ограничат

правомощията на

служебните

правителства

Те знаят, че са за 2-3 месеца. Нечестивите сили ги използват, защото и те знаят, че са за кратко, а последиците са за следващите редовни правителства. Бог да ни е на помощ! Държавата няма стратегия за опазването на културното наследство”, категорична е Юлита и разказва за впечатленията си от Стоунхендж, където “паркингът е на повече от километър от паметника, а туристите обикалят по асфалтова алея около камъните и нямат право да ги пипат. “А нашата държава разрешава взривни дейности на 800 метра?! Защото не спазва Закона за културното наследство, според който трябва да има охранителна зона”, казва монахинята.

По делото срещу решението на Министерския съвет е доказано, че изготвената оценка на въздействието на околната среда е направена само за 231 хил. кв. м, а не за цялата концесионна площ от 328 хил. кв. м, което противоречи на законите. Освен това Юлита представя нотариални актове за земя, според които

имоти на

манастира

попадат в

дадената от

правителството

концесионна

площ

Според съда министърът на икономиката неправилно е приел решението на правителството, че ОВОС за две трети от концесионната площ е достатъчна. Според инвеститора обаче територията, за която няма ОВОС, не е предвидена за кариера, а за поставяне на фургони за работници, складиране на материали и техника за преработката им.

“Останалата концесионна площ е свързана със спомагателни дейности и право на собственика е дали ще разреши на концесионера да осъществява дейност върху нея. Очевидно с допълнително представения проект за добив е ясно, че концесионерът не предвижда да осъществява върху нея каквато и да е дейност.

Освен това се установи недвусмислено от съдебно-техническата експертиза, че самият манастир е над 800 м от находището, от кариерата, а застроените в имота на манастира сгради са на повече от 1000 м. Решението на Министерския съвет не страда от други пороци”, е мнението на юриста, който защитава интересите на правителството в спора.

Според решението на съда концесията е отменена, преписката се връща на министъра на икономиката за нова преценка, а Министерският съвет трябва да плати разноски от 1800 лв. на манастира “Св. “Петка”.

“Обжалваме решението на съда, но още няма насрочено дело на втората инстанция. Надявам се това да се случи по-бързо. По делото има 2 експертизи, които категорично отричат да има опасност за манастира. Митрополията и манастирът нямат интерес в този казус, но аз очаквах отпор”, коментира пред “24 часа” Велко Ендрев, който е съсобственик и управител на фирмата концесионер “НВГ Кариери” ООД. Според него по груби сметки Община Асеновград е ощетена до дози момент с около 50 хил. лв. постъпления, а пропуснатите концесионни такси за държавата са два пъти повече за времето от 1,5 г., през което решението на Министерския съвет се обжалва от монахиня Юлита.

Хронология на спора

l 4 март 2010 г. Издадено е разрешение на “НВГ Кариери” ООД за проучване на подземни богатства със срок 1 г.

l 3 май 2012 г. “НВГ Кариери” получава удостоверение за търговско откритие
l 11 май 2012 г. от дружеството подават заявление за право на концесия за добив на мрамор в находището

l 20 август 2012 г. започва проверка на заявената концесионна площ. Министерството на отбраната, МВР, ДАНС подписват без забележки. МОСВ уверява, че територията не попада в защитени територии, но навлиза в три защитени зони. Министерството на културата също одобрява

 3 октомври 2012 г. е подписана Оценка за въздействието на околната среда във връзка с инвестиционното намерение

 18 май 2013 г. излиза решението на Министерския съвет за отдаване на концесията

 30 май 2013 г. монахиня Юлита започва съдебната битка с жалба до ВАС

 20 октомври 2014 съдът отменя решението на МС за концесията

 6 ноември 2014 г. “НВГ Кариери” ООД обжалва, седмица по-късно преписи от касационната жалба са изпратени до Министерския съвет и монахиня Юлита. Все още няма насрочено дело на въззивната инстанция.

Лидия Илинова е радетел за плоския данък

Светското име на монахиня Юлита е Лидия Илинова. Занимава се с бизнес, преди да се отдаде на Бога. Освен икономика е завършила и богословие. Има дъщеря, която живее в Лондон.

Подстригана е за игуменка през август 2008 г. пред вратите на манастира “Св. Кирик и Юлита”, защото тогава той е използван от съюза на архитектите в България за почивен дом, в който има хотел и ресторант. Въпреки нотариалната покана на дядо Николай тогава от съюза на архитектите не освобождават имота, за да може церемонията да се проведе пред олтара.

През 2004 г., когато още е икономист, Лидия Илинова се подписва под отворено писмо до премиера Симеон Сакскобургготски. В него се настоява за по-ниски налози и 10 процента за преките данъци, което става факт години по-късно при друго правителство.

Заедно с нея под отвореното писмо се подписват бивши и бъдещи депутати, университетски преподаватели, банкери и бизнесмени.

Левски се е крил в светата обител

В манастира “Св. Петка”, където днес служи монахиня Юлита, е било едно от скривалищата на Васил Левски. Убежището на Апостола е било в хамбара под игуменарната и е запазено до днес. Барелеф, изработен от скулптора Петко Москов, стои на една от стените на храма. Преданието раказва, че Левски е доведен в манастира от жител на близкото село Червен.

Изправеният под угрозата на разрушението манастир “Св. Петка” е изграден през Второто българско царство по времето на цар Иван Александър (1331-1371). Четири пъти е опожаряван и рушен през турското робство, но е възстановяван от монаси. През 1973 г. е обявен за паметник на културата. В “Св. Петка” се съхраняват уникални стенописи от 1836 г., както и безценни образци от възрожденското изкуство.