Мрежата гръмна след глобената баба, хранила коте: „Варна е най-малоумният град откъм управление”

Юлия Георгиева

Лавина от коментари се изсипа по повод възрастната женица, която била глобена от общински чиновник с 50 лева, тъй като я хванал да храни бездомно коте.

Темата се превърна в „за“ и „против“ и в нея намериха мястото си както природозащитниците, така и възмутените майки. Но може би един от всички над 100 коментара доста добре обобщава усещането на хората: „Варна е най-малоумният град на света откъм управление!!!“

Ако има хайка, която ходи да глобява бабите, които хранят котките, и приемем, че те теоретично ще преустановят дейността си, тези животни няма да умрат от глад. Т.е. това не е никакво решение да се спре популацията им или да се ликвидират. Звучи отвратително като теза – да умориш някого от глад, че да умре и проблемът да се реши, но част от коментарите точно това прокламират.

Но това чисто практически няма да стане. Правим уговорката, че при тази теза всичко е само теоретично и за миг ампутираме хуманността. А ако има хора, които са лишени от съчувствие и не могат да се усмихнат, когато видят малко коте, това вече е съвсем отделен въпрос и друга тема.

В болшинството от мненията си варненци всъщност признават едно – има проблем с популацията и на котките, и на кучетата, но това е проблем, който трябва да се реши чрез местната политика. В случая такова виждане на управляващите май-май няма. Ако се предприемат мерки с помощта на организациите, които наистина работят, а не просто прибират пари, проблемът с бездомните животни може да се реши частично. Тогава и хората ще се активизират, за да помагат. Защото всички искаме едно – да няма бездомни животни. Някои искат да е така от хигиенна гледна точка, други - защото се страхуват от уличните кучета, трети - защото така е нормално, и т.н. Няма никакво съмнение, че всички аргументи са верни.

Така че чиновниците, които спазват така стриктно местната наредба за обществения ред, ще помогнат много повече, ако вместо да ходят да глобяват хората, които от жал подхвърлят на улицата шепа гранули, да търсят онези, които всъщност изхвърлят животните на улицата. Защото те са престъпниците, те са виновниците. „Животните нямат вина за това, че някой идиот ги е изхвърлил на улицата“, се казва в един от коментарите. А друг човек споделя: „Е, големи сме изроди! Чак до пикнята и фекалиите на котките стигнахме. Абе що не глобявате тия с мерцедесите, които спират върху тротоарите и градинките, що не глобявате хората, които си изхвърлят боклуците където им падне, що не накарате малцинствата да си плащат битовите сметки, а сте се хванали с бабата с пенсия от 100 лева? И като гледам каква омраза бълвате, не се учудвам защо сме на тоя хал. В България за човещина те глобяват, а за убийства ти се разминава!“

„И очакваме да живеем в едно хуманно общество, всичко е един фарс“, завършва дебата един от коментаторите.

В крайна сметка тази история след няколко дни ще бъде забравена и нищо няма да последва. Нито някой ще седне да реши принципно въпроса, нито дори ще направи опит да потърси някакво решение. Защото много по-лесно е да се печелят проекти за хиляди левове, за да може неколцина чиновници или представители на неправителствения сектор да обикалят Европа на така наречената обмяна на опит и в крайна сметка никой да не види никакъв реален резултат. Такива сме и май такива ще си останем.