Мрежи на АСПАРУХОВ мост няма да върнат човечността

 

Самоубийството е малодушие, учат ни от малки. Вярно е, но напоследък май се изискват много повече усилия, за да си силен и да устояваш на побъркания от негативизъм свят. Още по-лошо от помията, която ни залива отвсякъде, е, че вече няма на кого да се облегнеш и в буквалния, и в преносния смисъл. 

Хората са се затворили в себе си, оплели са се в собствените си проблеми. Нямат време да забележат, че пред очите им някой се срива. А той може би има нужда само от добра дума и малко внимание. Лошото е, че все повече рухват и слагат край на живота си. Можем да спасим поне половината от тях само като протегнем ръка. Като бъдем хора. Само че днес май на никого не му пука за околните. И докато не променим това, нито предпазни мрежи, нито заграждения ще спрат самоубийците. 

Десислава Димитрова