НА КРЪГЛА МАСА ВЪВ ВАРНА СТАНА ЯСНО: ЛЕКАРИТЕ БЯГАТ ЗАРАДИ БЮРОКРАЦИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОСТТА ЗА РАЗВИТИЕ

Юлия Георгиева 

Заплатите не са основният фактор, заради който лекарите напускат страната. Това е категоричният извод, който налага изследване, правено от гл. асистент д-р Стефания Бекярова от факултета по обществено здравеопазване във варненския Медицински университет, която участва на кръгла маса „Емиграция на българските лекари и управление на човешките ресурси – взаимовръзки и практически решения“. „В страните, където има проблем със здравната система на обществото се налага становището, че специалистите бягат единствено и само заради ниското заплащане, а това не е точно така“, коментира изследователят. „Парите са един от мотивиращите фактори, но не е най-важният. 

В основата на миграцията стои стремежът на лекарите да се занимават единствено и само с пациента. Всеки проблем на здравната система, който ги отблъсква от това, за тях е стимул за бягство. Това може да е бюрокрацията, която навсякъде расте и е една от причините немските лекари да заминават за Австрия, Швейцария, Великобритания“, коментира Бекюрова. Друг проблем, който кара нашите доктори да стягат куфарите е липсата на професионално развитие. „Ако няма възможности за квалификация, те бягат“, категорична е тя. Разбира се трябва да се спомене и заплащането. „Нормално е в международен план един лекар да получава около три средни работни заплати за страната, в която живее. Страните от Източна Европа, които са постигнали връщане на кадрите, са го направили с 2,1-2,2 пъти заплата, както е в Полша например. Това показва че заплащането, ако удовлетворява основните жизнени потребности на лекаря, нещата са решени“, коментира Бекярова. За съжаление обаче у нас заплащането на докторския труд се върти около една средна работна заплата.