НАША ГОРДОСТ в Англия мечтае за НОВО КИНО

НАША ГОРДОСТ в Англия мечтае за НОВО КИНО

За нов вид кино и театър мечтае възпитаничката на СОУПЧЕ „Ал. Пушкин“ Цветелина Иванова. За целта момичето учи първа година драматургия и филмово изкуство в Уорчестър, Англия. За нея истинското изкуство трябва да повдига настроението на човека, а не да го отчайва, както се случва в последно време по света и у нас. До последно смятала да кандидатства във Франция, но се спряла на Великобритания. Знаела, че образованието в чужбина е на високо ниво. Системата наистина й допаднала. Преподавателите давали малко материал по време на лекциите, с което провокирали студентите сами да провеждат изследвания. В занятията по драматургия изготвяли представление всеки път, анализирали филми и се научавали да виждат много неща между кадрите. Когато завърши, Цветелина иска да стане режисьор. 
Участвала е в два проекта на клуб „Интелект“ - „Пожелай си твоето бъдеще“ и „Младите българи с гражданска позиция в Европа“. Получила е дори лична покана от председателя на Европейския парламент да слуша лекцията му в София преди месеци. Театралните постановки в столицата й харесвали повече от тези в чужбина, заради което намира хляб в родното изкуство, но иска то да е насочено в правилна посока. Докато е във Варна през лятото, участва в журналистическата секция към клуб „Интелект“. Заниманията й се допълват чудесно, тъй като по филмово изкуство е свикнала да разсъждава върху филми. 
В същата медийна секция работят и останалите двама участници в клуба – Цветомир Аврамов и Неолина Стефанова. И тримата посещават продукциите на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ 2011 и описват впечатленията си в журналистически анализи, така че дори някой да не е гледал, пак може да добие реално впечатление от качеството на продуктите. 

Цветелина Иванова: Където има насилие, там няма изкуство 

- Какво мислиш за съвременното българско кино?
- Виждам, че се снимат много сериали. Отскоро съм тук, не гледам много, но смятам, че актьорите имат голям потенциал и биха могли да се развиват. Може да им се даде много повече свобода. 
- Как оценяваш сегашните спрямо някогашните родни филми?
- Сещам се първо за „Вчера“. В него ми хареса не само актьорската игра, но и режисурата. В момента кинотворците май се придържат към едно и също. Биха могли да опитат нови техники - нещо по-нестандартно, за да предизвикат интереса. 
- Приемаш ли агресията в сюжетите, нечленоразделната реч и липсата на финес, особено в нашенските филми, които отразяват упадъка на обществото ни и са заимствани от западната култура?
- Мисля, че не трябва да се набляга на насилието, за мен това не е изкуство. Целта на изкуството е да покаже нещо красиво и истинско, да ни подтикне и ние да искаме да сме част от това. Не само у нас, но и в чужбина много режисьори се насочват към агресивния похват. Може би го правят несъзнателно. Предполагат, че младите би трябвало да се интересуват от това, може би атмосферата ги подтиква. Винаги трябва да има някаква надежда във филмите. 
- Какво си залагаш като режисьорска задача, когато станеш професионалист в бранша? Какви идеи ще прокарваш в твоята бъдеща работа?
- Искам филмите, които правя, да внасят положителни емоции, да предизвикват сълзи от радост. Записвам си идеи от малка и ги виждам като филми. 
- Ще останеш ли в Англия, когато завършиш?
- По принцип искам да се върна в България, но като гледам положението тук, по-добре ще е да имам работа там. Един ден бих желала да отворя университет за филмово изкуство и актьорско майсторство в България.