НЕ НИ ТРЯБВАТ АТЕНТАТОРИ!
В петък Варна се размина с трагедия, която можеше да бъде по-жестока от атентата в Бургас. И то без участието на терорист камикадзе. Просто при тежката водопроводна авария никой от отговорните фактори не беше съобразил какви могат да бъдат последиците и поне да предупреди полицията да затвори с една патрулна кола движението. Накрая обвиниха шофьора, че не проявил съобразителност. Убеден съм, че едва ли някой от хилядите шофьори, минаващи всеки ден през същия този подлез, би предположил, че това е капан. Всъщност това си е работа на общината, която вероятно има варианти за действие в критични ситуации. Още повече че този подлез е наводняван неведнъж при проливен дъжд. Но освен план с варианти трябва и бърза реакция. Казано с други думи - нужно е определено ниво на компетентност.
„Транстриумф” и „Градски транспорт”, успокоени, че всичко се размина без жертви, оставиха пътниците да се оправят сами. Десетки автобуси от най-натоварените линии паркираха и чакаха своя график по двете страни на булевард „Левски”. Без ред, без организация. Пътниците се лутаха от автобус на автобус под жаркото слънце и понякога улучваха. Най-елементарното беше фирмите да изпратят свои специалисти, които да въведат ред. Но и за това се иска определено ниво на компетентност.
В такъв случай обикновено си спомняме прословутия принцип на Питър, че всеки в една йерархия се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност. И веднъж издигнал се до него, обрича работата на провал.
На 3 юли министър Найденов заяви, че всяко поскъпване на хляба е спекулативно. На 24 юли той беше на коренно противоположно становище. Кое го накара за броени дни да промени на 180 градуса мнението си по въпрос, по който той трябва да е най-компетентен. Дали това е таванът на възможностите му, или пък има други, неясни за обществото причини? Един ветеринарен лекар като него може да е факир в професията си, но дали това е достатъчно за да стане министър? Найденов не забрави да припомни прословутата си фраза за цената и будалата. Но хлябът е основна храна на българина. И всички – и умните, и будалите, ще си го купуваме. Въпреки все по-изтъняващите кесии. Или, щом хлябът е скъп, да ядем пасти? Впрочем то и сега някои ги предпочитат.
Застоят през последните години в нашия град е още един фрапиращ пример до какво може да доведе управление, поверено на хора, достигнали своето ниво на некомпетентност. Не става дума за компетентност по дипломи. Нито за зачестилите Калинки. Всичко опира до тавана на възможностите на тези специалисти, които всяка нова от властите, сменящи се през четири години, бърза да подмени със свои хора.
За да се причини беда, невинаги са нужни атентатори. Достатъчно е да има хора, които са се заели с работа, която е над техните възможности. Тревожното е, че те станаха твърде много, а сами никога няма да се откажат. Може да ги откаже само обществото, т.е. всички ние. Ако престанем да вярваме на популисти, отдавна достигнали своето ниво на некомпетентност.
